Капитан Денислав Йорданов вече седем години се гордее с униформата си и не прави планове за бъдещето, защото за него то е ясно.
Капитан Денислав Йорданов е родом от Горна Оряховица и е на 30 г. Тази година навършва седем години, откакто е започнал професионалната си кариера в Българската армия. През 2019 година е завършил профил „Зенитно-ракетни войски“ във факултета в Шумен „Артилерия, ПВО и КИС“ към Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ във Велико Търново.
До 2024 г. служи в Банкя. След това се премества в Божурище. „Дойдох тук, защото исках да се развивам в службата. Имаше много добри възможности за професионална реализация и избрах именно това формирование. Профилът ЗРВ е преди всичко предизвикателство, интересно е, самото обучение в НВУ също беше широкоспектърно. Изучавахме различни дисциплини – физика, електроника и много други и това постепенно събуди у мен интереса към спецификата на темата. В електрониката учихме основи, които са добър фундамент за личностно надграждане и бъдеща
професионална реализация в армията“
, споделя капитан Йорданов.
Младият офицер споделя, че е напълно удовлетворен от дейностите, които извършва в рамките на служебните си задължения, защото това е търсил и това е искал за себе си. Гордее се с униформата си и обича да казва, че за седем години няма нито един работен ден, защото отива на работа с удоволствие. Дейността му във формированието основно е свързана с ремонт, възстановяване и поддръжка на зенитно-ракетна техника.
„Всеки ден имаме ежедневни дейности, които са различни, времето е строго разчетено. Всеки нов ден предлага и нови предизвикателства. Имаме почетни караули, участваме и в различни други ритуали.
Гамата от действия
е много различна за нас“, споделя капитан Йорданов.
По думите му, основната подготовка за службата му в настоящия момент е преминала във военния университет. Когато един млад офицер отиде по частите, тогава започва допълнителната подготовка, която е специфична за съответната система, която е на въоръжение в съответното формирование.
Капитан Йорданов споделя още ,че е бил много добре приет и от командния състав на формированието, а и от останалите му колеги. Всеки е бил в постоянна готовност да му помага.
За избора на военната професия казва, че това е било негово вътрешно усещане. Не е било детска мечта, защото 15 години преди това се е занимавал с народни танци като хоби. Започва в Лясковец и Горна Ореховица, танцувал е и в София. Интересът му обаче винаги е бил към армията.
В момента се занимава с фитнес, кара колело и тича. Обича разходките в планината и преходите. Хобито му е да
изучава компютърни мрежи.
Надява се това да му бъде полезно и в армията, а и след това, когато вече няма да е на служба.
В семейството му няма военнослужещи. Родителите му първоначално са били изненадани от избора му за обучение в Националния военен университет. Приятелите му го приемат веднага и го подкрепят. Интересът към професионална реализация в армията при него идва и от филми, и от разкази. По това време познава хора, които вече са започнали кариера в армията. Когато кандидатства във военното училище, профилите по Ядрена, химическа и биологическа защита и екология, с които може да служи в родния си град, вече са били заети. Затова той избира
профила „Зенитно-ракетни войски“
по вътрешно убеждение.
Сега живее в Божурище на свободен наем и за него е голям късмет, че не се налага да пътува с автомобил до работата си. Иначе би било много по-трудно за един млад офицер. В София стандартът на живот е по-висок и съответно разходите са много по-високи. Ако с тази заплата младият офицер живее в малък град, там ще му е много по-лесно.
Капитан Йорданов не мисли, какво ще прави след като приключи службата си, защото това все още е далеч във времето. Според него обаче армията и образованието, което е получил в Националния военен университет ще му помагат и за напред.
