Курсанти и ветерани по пътя на Първа българска армия

Радослав СИМЕОНОВ

С военно-исторически поход бе почетена паметта на загиналите воини.

Трима ветерани от Втората световна война – полковник от запаса Анани Христов, Мария Стоянова и майор от запаса Тодор Андонов, бяха най-колоритните участници в традиционния военно-исторически поход „По пътя на Първа българска армия през Втората световна война“, организиран по инициатива на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ). В патриотичната проява, проведена за 16-и път, освен членове на Съюза, взеха участие и курсанти от Националния военен университет „Васил Левски“. Походът бе реализиран след няколко месечна предварителна подготовка, като за неговото провеждане бе оказано съдействие от Министерството на отбраната и дипломатическите ни представителства в Белград, Будапеща и Загреб. Водачи на българската група бяха Людмил Михайлов – директор на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ и бригаден генерал Атанас Георгиев – командир на 61-а механизирана Стрямска бригада.

           За четири дни

българската делегация премина над 1600 км по бойните пътища

на Българската армия през Втората световна война и почете паметта на загиналите наши военнослужещи на територията на Сърбия, Унгария и Хърватия. Бяха проведени общо седем възпоменателни церемонии на различни български паметни места, съпроводени с ритуали по полагане на цветя и венци. Навсякъде заедно с българските гости, участие в тях взеха и представители на местната власт, както и служители от тамошните български дипломатически мисии, а в Унгария и Хърватия (в градовете Харкан и Вуковар) на церемониите присъстваха и почетни военни части с духови оркестри.

Походът започна с поклонението пред костницата „Ледена стена“ край Ниш. В нея почиват тленните останки на 2015 български военнослужещи, загинали през първата фаза от Заключителния етап от участието на Българската армия във войната (октомври-ноември 1944 г.) на територията на Южна Сърбия, Македония и Косово. Въпреки не особено лицеприятния вид на мемориала, положително впечатление направи присъствието на кмета на нишката община „Палилула“ Братислав Вучкович. С приветствени думи към участниците в похода се обърнаха Ангел Ангелов – български посланик в Белград и генералният консул в Ниш Димитър Цанев.

Следващото посетено паметно място бе военният паметник в сръбския град Сомбор във Войводина. По време на Втората световна война в този град са функционирали няколко български военни болници, където са лекувани наши ранени и болни военнослужещи по време на Сремската и Дравската операции. Според данните от паметника, разположен в геометричния център на терена от някогашното българско военно гробище, в него са били погребани около 70 наши военни чинове. Участниците в похода бяха приятно изненадани от усилията и загрижеността, които местната власт полага за образцовата поддръжка на терена, където е било разположено някогашното военно гробище.

Най-много български военни паметници от времето на Втората световна война се намират на територията на Унгария, където бяха проведени 4 възпоменателни церемонии. Първата от тях се състоя в гр. Мохач. В сърцевината на централния градски парк се намира добре съхранен и поддържан български военен паметник. Той е издигнат на мястото на братска могила с тленните останки на 16 български войници, жертви от боевете по време на Дравската епопея, както и двама наши военнослужещи, загинали при разчистването на унгарските землища от немски мини.

Втората церемония бе организирана в Пейч. Там се намира

българско военно гробище с 33 гроба,

където спят вечния си сън 110 чинове от състава на Първа българска армия. Както навсякъде по време на тържествените церемонии тук също бяха положени венци на признателност от името на министъра на отбраната Димитър Стоянов и началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. 

На фасадата на старинния замък в гр. Шиклош, със средства и по инициатива на Йордан Бочков – почетен консул на България в Унгария, през 2024 г. бе монтирана двуезична паметна плоча. Тя информира, че тук са се помещавали щабовете на два български пехотни полка – 11-и Сливенски и 24-и Черноморски. За трети пореден път пред плочата бе проведена

затрогваща възпоменателна церемония,

в края на която г-н Бочков получи почетна награда и грамота от МО. Кулминационна точка в програмата бе посещението на българското гробище край гр. Харкан, което е най-голямото наше военно гробище извън пределите на страната. Неговото изграждане започва по решение на унгарските власти през 1955 г., като замисълът им е то да се утвърди като събирателно за всички загинали по време на боевете от Дравската епопея. Гробището има оригинално архитектурно решение под формата на кръг, в центъра на който се издига паметна колона, а към нея радиално са разположени 44 редици с надгробия. Общият брой на погребаните тук възлиза на над 1400 души. По инициатива на СВВБ край оградата на гробището бяха засадени няколко дръвчета, донесени от България.

Всички български военни паметници в Унгария се отличават със своя образцов външен вид и могат да бъдат дадени за пример как трябва да се поддържат чужди военни гробища. Особено показателно бе краткото слово, което произнесе заместник-кметът на Харкан г-жа Ева Давид Хосуне по време на церемонията. В него тя се позова на спомените на местните жители, които никога не са третирали българските войници като окупатори, а като хора, попаднали в епицентъра на войната, които винаги са демонстрирали своето човешко и състрадателно отношение към местното население.

Последната церемония, която бе осъществена по време на военно-историческия поход, се проведе пред

българския военен мемориал край град Вуковар

Тук почиват тленните останки на 1027 български войници, подофицери и офицери, като 325 от тях са с неизвестни имена. По време на сръбско-хърватския военен конфликт през 1991 г. той е бил напълно разрушен от сръбската артилерия, но по-късно със съдействието на местната власт е възстановен отново. През 2016 г. по инициатива на Министерството на отбраната върху костницата бяха поставени мраморни паметни плочи с имената на загиналите. Днес мемориалът има изключително впечатляващ и приветлив вид. Церемонията във Вуковар бе уважена от държавния секретар на Министерството на ветераните Златан Башич, председателят на Общинския съвет във Вуковар Горан Бенда и Ива Крулева – посланик на България в Загреб.

Проведените церемонии край българските военни мемориали, гробища и паметници от Втората световна война доказват, че паметта към загиналите във войната наши военнослужещи е жива, а присъствието на курсантите от НВУ е гаранция, че бъдещите офицери ще съхранят и продължат тази традиция.

* Авторът е главен експерт в отдел „Социални инвестиции и военно-историческо наследство“