Младши сержант Йорданов е намерил златната среда между спорта и професията под пагон
Тренирам кикбокс от 15 години, бях и в националния отбор. Това казва младши сержант Кристиян Йорданов, който е военен водолаз от Регионалната служба „Военна полиция” във Варна. Спортът, в който е достигал до световни и европейски първенства, му помага и сега във военнополицейската професия. За мен и водолазното дело, и кикбоксът вървят заедно, в това е адреналинът и изпитанието на способностите, казва младши сержант Йорданов.
През миналата година е завършил водолазна школа към Военноморските сили. „След това имах три лагера – два на „Карантината” във Варна и един – на язовир „Искър”. Обичам да експериментирам със себе си. Да пробвам новости, които се надявам, че ще ми харесат. Водолазното дело ми хареса. Мога да кажа, че е моето нещо”, споделя младши сержантът. През март той участва в сбор на военни водолази от въоръжените сили, организиран от 55-и инженерен полк в Белене. Така след като е придобил опит от водолазни спускания в море и язовир, сега участваше с колегите си от Сухопътните войски, Военноморските сили и Военна полиция в многобройни спускания в река Дунав. „Предизвикателствата тук са няколко. Температурата на водата е доста ниска. Има и силно течение. Ако не се държиш за въжето под водата и се пуснеш, може течението да те отнесе”, казва младши сержантът. И допълва: „Винаги се уча от по-опитните колеги. Първо следя техните действия и се старая да правя нещата, които правят те”. По думите му, водолазните сборове като този на Дунава са много полезни, защото практически се сработват военнослужещи от различните формирования и структури на въоръжените сили. Научили са се да взаимодействат помежду си за решаването на задачите. „Винаги влизаме във водата по двама. И винаги си помагаме един на друг”, заявява младши сержантът.
Убеден е, че адреналинът, който му помага в спорта, трябва да бъде по-овладян при изпълнението на задълженията му като военен водолаз: „Под водата трябва по-скоро да запазиш самообладание. Дори и да те „хване” адреналинът, трябва да гледаш как да го подтиснеш по някакъв начин. Да запазиш самообладание, защото ако объркаш нещо под водата не е добре”.
Младши сержант Йорданов е от Варна. Споделя, че още от малък се е насочил към военната професия, въпреки че в семейството си няма военнослужещи. За възможностите да дойде във въоръжените сили и конкретно – във Военна полиция, разбрал по най-стандартния за един млад човек днес начин: „Влизаш в интернет, прочиташ, гледаш клипове и се интересуваш. Ако ти харесва и те влече тази професия – пробваш. Ако стане – стане. Получава се”.
Не разделя заниманията си с кикбокс от професионалните си задължения на военен полицай и водолаз. По думите му, и в спорта, и във военната професия основното качество, което трябва да притежаваш е дисциплината. Също така търпението и самообладанието, допълва младши сержантът. И обобщава: „Това, което правя в спорта, ми харесва. Но и това, което правя в работата, също ми харесва. Смятам, че съм намерил златната среда между спорта и военната професия”.
Всяко спускане под водата е допълнително самочувствие
Всяко спускане под водата е допълнителен опит, допълнително самочувствие. Това казва редник трети клас Красимир Кръстев от 55-и инженерен полк в Белене, който вече почти година и половина е военен водолаз. Иначе кара шеста година в армията. Преди да се заеме с военноводолазното дело е служил като шофьор агрегатчик в свързочно отделение.
Родом е от Свищов. „Там съм израснал, там живея и днес, и служа в Белене. От малък водата ми е тръпка. Когато се присъединих към редиците на 55-и инженерен полк, бях мотивиран от колегите, назначени на щатни длъжности като водолази. Те ми се довериха, гласуваха ми доверие. Мотивиран от тях, реших да пробвам и аз да стана военен водолаз”, разказва редник Кръстев. В началото завършил успешно курс във Варна, в Центъра за подготовка на водолази и бордни спасители. Назначили го като щатен водолаз в 55-и полк от януари 2025 година. Скоро след това се обучавал в първия си лагер-сбор на река Дунав. Цяла година преминахме през останалите лагери – в Атия, на язовир „Искър” и тази година отново на река Дунав в Белене, казва редникът.
От участията си в обучения е наясно, че на първо място е стриктното спазване на мерките за безопасност: „Никакво разконцентриране от задачата, която трябва да извършим във водата. Постоянно трябва да сме нащрек. Все пак сме в нетипични условия на труд. Трябва да си концентриран. Да си уверен в себе си, да запазваш самообладание дори и при извънредни ситуации. Не бива да допускаш да те обземе паниката. И най-вече – да не се подценява самата вода”. Редник Кръстев познава особено добре рисковете в спусканията в Дунава, където видимостта е много ограничена, водолазите не се виждат лице в лице, движат се по въжето, а отдолу има клони и дънери. Освен това, ако във водолазния костюм е останал малко въздух и при движението отиде в краката, реално може да обърне водолаза с главата надолу. „Това са неща, за които трябва да се внимава, защото такава ситуация не е приятна. Много са факторите, за да бъдеш водолаз. Немалко са изискванията. На 6 месеца минаваме преглед на общото състояние в болницата във Варна към ВМА – с барокамера, велонатоварване, дишане и много други”, казва редник Кръстев.
Той припомня, че за водолазите основен е екипният принцип: „Сам водолаз никога не трябва да влиза във водата. Заради това сме по двама. Имаме си знаци, с които с разбираме под водата. Те се изучават както в школата за водолази и бордни спасители във Варна, така и по време на обученията след това. Колегите са най-голямата опора, помагат ми в работата. Коригират ме, когато имам нужда, всеки път научаваме нещо ново”.
Тъй като службата му е свързана с отсъствия от дома заради продължителни участия в лагери и подготовки, се стреми в свободното си време да е със семейството си – със съпругата и двете им деца – дъщеря и син. „Дали един ден децата ще се насочат към военната професия ще е лично техен избор. Бих ги подкрепил в тяхното решение. Времето ще покаже. Животът трябва да се живее днес”, заявява редник Кръстев. Той обобщава предимствата на професията на военния водолаз: „На първо място, защото не е за всеки. Не сме богопомазани, но наистина ми се дава шанс да работя това, което обичам. Когато вляза под водата, имам спокойствие, уверен съм. Просто се чувствам на мястото си”.
