Най-ценен за мен е Сертификатът за принос към Нобеловата награда за мир, казва дългогодишният инспектор по забрана и унищожаване на химическото оръжие
Полковник от запаса, професор, доктор на химическите науки Михаил Харалампиев е роден на 30 ноември 1943 г. Завършил е Висшето военно училище „Васил Левски”, като първенец на випуска на Химическите войски и Висшият химико-технологичен институт в София с отличен успех. Служил е като офицер на длъжностите командир на взвод, командир на рота и помощник-началник на химическа служба на мотострелкова дивизия. Дълги години е бил преподавател във Военното училище, по-късно НВУ „Васил Левски“.
Защитава докторска дисертация на тема ,,Дълготрайност на пластмасите при високи натоварвания“. Завършил е редица курсове и специализации за обучение за международен инспектор към Организацията за забрана и унищожение на химическото оръжие (ОЗХО) в Хага. За да получи назначение в ОЗХО излиза в запаса на 20 юни 1997 г. със звание полковник. От 23 юни 1997 г. до 31 декември 2005 г е инспектор и ръководител на инспекционни групи към ОЗХО със специалност „Специалист по химически боеприпаси”. А от 1 февруари 2006 до 31 януари 2007 е инспектор на повикване към ОЗХО.
През 2012 г. о.з. полковник Харалампиев е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на НВУ „Васил Левски“. През 2013 г. получава „Сертификат за принос към Нобеловата награда за мир“, присъдена на ОЗХО в Хага, Нидерландия. На 22 март 2022 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“.
-Господин полковник, впечатляваща е вашата биография. Може ли да се върнем към първите ви години в армията? Как избрахте военната професия и специалността?
-Като войник положих клетва в химическия батальон на 2-ра армия в Пловдив. Но, като юноша, бях спечелил състезание на 3000 м крос и ме привикаха в спортната рота, разположена в артилерийския полк в града. Скоро тя беше разформирована и аз трябваше да отида войник в Момчилград. Но на портала на артилерийския полк видях обява за военното училище в Силистра. Подадох документи и ме приеха за свързочник, тъй като имах отлични оценки по математика. Но се разменихме с курсант химик, който пък искаше да бъде свързочник. Станах първенец на випуск „Химически войски“, вече във Военното училище във Велико Търново, където бяхме преместени, като курсанти.
-Как започна офицерската ви служба?
-Като първенец на випуска през 1967 г. имах право на избор и аз пожелах да служа в химическия батальон в Пловдив от състава на 2-ра армия, където започнах и войнишката си служба. Но от щаба на армията ме разпределиха в химическата рота на 2-ра дивизия в Стара Загора. По-късно разбрах, че командирът на химическия батальон в Пловдив не ме е искал, тъй като съм спортист и често ще отсъствам, заради участието ми в състезания. След две години бях назначен за командир на курсантски взвод във Военното училище във Велико Търново. А през 1971 г. станах началник на „Химическа служба“ в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград…
-Кога се ориентирахте към научната дейност?
– Започнах полузадочна аспирантура, когато служих в Симеоновград. После преминах в редовна аспирантура. През 1976 г. защитих докторска дисертация във Висшия химикотехнологичен и металургичен университет в София на тема „Дълготрайност на пластмасите при високи натоварвания“. След като през 1980 г. завърших Висшата военно-химическа академия в Москва, искаха да ме пратят да служа в Хасковската дивизия. Но аз имах желание да се развивам в научно направление. И се върнах във Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново, където бях преподавател, старши преподавател, доцент, началник на катедра, професор и хоноруван професор. Бях удостоен и с почетното звание доктор хонорис кауза на НВУ „Васил Левски“.
-Бяхте ли удовлетворен от преподавателската ви дейност?
-Ще кажа, че не всеки е роден за преподавател, трябва да имаш вътрешна нагласа за тази дейност. Преподавал съм обща химия. Изнасял съм лекции по екология на потоци от 200 души. Обяснявах сложната материя и философията на дисциплината, която преподавам. Поставях въпроси за дискусия, да накарам младите хора да мислят. Позволявах си и отклонения от темата, цитирал съм класически и съвременни автори, говорил съм за преходността на живота, за природата… Приемах като предизвикателство да накарам всички, дори и най-незаинтересованите, да ме гледат и да слушат лекцията. Чувствах се най-добре в ролята на преподавател.
-Имате и внук, завършил НВУ „Васил Левски“. Какво е неговото развитие?
-Михаел Павлов избра моята специалност „Ядрена, химическа и биологическа защита“, а гражданската му е специалност „Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи”. Сега е капитан и е командир на рота. В началото на януари т.г. защити докторска дисертация.
-Как станахте инспектор към Организацията за забрана и унищожение на химическото оръжие?
-Преди да заема тази длъжност, завърших курсове във Великобритания и САЩ за обучение за международен инспектор към ОЗХО в Хага, както и специализации в центровете за ядрена, химическа и биологическа защита на Нидерландия ,САЩ, Русия, Великобритания, Германия и Италия.
-В колко мисии сте участвали и колко страни сте посетили? Колко приблизително са километрите, които сте изминали?
-По време на инспекционната си дейност в ОЗХО съм участвал и ръководил над 70 мисии по контрола и унищожаване на химическото оръжие в САЩ, Русия, Обединеното кралство, Нидерландия, Германия, Франция, Италия, Чехия, Беларус, Китай, Япония, Южна Корея, Ирак, Сирия, Либия, Албания и др. На официални мисии в САЩ в различни щати съм прекарал почти три години и половина, а на територии на Руската федерация – две години. Мога да кажа, че съм прелетял по време на мисиите си 15 обиколки по екватора. Например, само трите ми мисии до атол Джонстън се равняват на три прелетени обиколки около Земята. Успях и да издам книга за моя живот, озаглавена „Време за мъже“.
-Получили сте много награди през годините. Коя от тях най-много цените?
-Ще спомена, че в конкурса за професор през 2000 г. участвах с 15 учебника, 117 публикации и 14 внедрявания в технологии по отбраната, като имах регистрирани изобретения в България, Англия и Русия. Горд съм, че през 2013 г. получих „Сертификат за принос към Нобеловата награда за мир“, присъдена на Организацията забрана и унищожаване на химическото оръжие в Хага, Нидерландия. И това отличие ценя най-много.
Какво е общото между маратонците и… космонавтите?
На 30 ноември 2023 г. полковник о.з. Михаил Харалампиев отбелязва своята 80-годишнина по особен начин. На пистата на стадион „Ивайло“ във Велико Търново той пробягва 20 обиколки – общо 8 км. Дори е мислил да направи 80 обиколки и да пробяга 32 км. А това е напълно във възможностите му на маратонец. Продължава и сега по три пъти в седмицата да се занимава със спортни прояви. Всъщност, целият живот на Михаил Харалампиев е бил свързан със спорта. И сега споделя, че ако се е отдал напълно на него, е щял да постигне доста успехи.
С пълно отличие е приключил основното си образование. Постъпва в Априловската гимназия и от нея се премества в химическия техникум в Габрово, който завършва със златен медал през 1961 г. Но същевременно Михаил има и друго голямо увлечение – спорта. Играе активно футбол и е бил забелязан от известни треньори. Представя се успешно в бягане на средни и дълги разстояния, участва в състезания по ски, слага и боксови ръкавици…След войнишката клетва е привлечен в спортната рота на пловдивския АСК „Ботев“. И се състезава на 1500 м, 3000 м и 5000 м. Все пак избира военната професия и научната дейност. Но увлечението му по спорта остава за цял живот. Като офицер във Военното училище във Велико Търново продължава да участва в общоармейски състезания.
По време на дейността си извън България, като инспектор към ОЗХО, макар и над 55 години, Михаил Харалампиев не пропуска да изпробва издръжливостта си в маратони (42 км и 195 м), като тези в Стокхолм и Амстердам през 1998 г., в Сейнт Джордж, САЩ през 1999 г. и в Париж през 2000 г. Успешно участва в триатлон на атол Джонстън през 1998 г. – плуване 5 км в океана, колоездене 50 км и бягане 21 км. Класира се на трето място в конкуренция от 76 млади и тренирани състезатели, като двамата пред него са 25 годишни, а той е на 50 години.
И сега полковникът от запаса продължава да кара велосипед, да плува и да прави кросове. Има и свое обяснение за младия вид на маратонците. Изчислява, че при бяганията те прекарват през белите си дробове и мозъка 50 пъти повече кислород от другите хора. И дали шеговито, дали сериозно, заявява: „От позицията на опита си, даже мисля, че теорията на относителността на Айнщайн работи при бегачите на дълги разстояния, макар че те се движат с малка скорост…Бягайки срещу себе си и пробягвайки през живота си няколко екватора, те са „спестили“ години, така, както космонавтите, ако летят към други планети дълго време, когато се върнат на земята, ще бъдат два-три пъти по-млади, от тези, които са им махали на аеродрума.“
