С дълго рекламирано шоу, в което бе планирано да участва певицата Шакира, стартира Световното първенство по футбол в САЩ, Мексико и Канада. Мащабът е уникален не само заради участието на 48 тима за първи път, но и заради разпростирането на мачовете на цял един континент.
Сянката на политическите намеси в отделни аспекти продължава да стои над най-голямото спортно събитие за годината. Остават опасенията относно възможността на някои длъжностни лица, играчи, журналисти и представители на отбори да получат входни визи за държавите домакини. Като най-сериозните рестрикции са за влизането в САЩ.
Тимът на Иран е на лагер в Тихуана, Мексико, но ще играе мачовете от предварителната група в Калифорния. До последния момент някои от техническите лица в иранската делегация нямаха американски визи, а тимът на Иран ще трябва да влиза в САЩ в деня на съответния мач, след което отново по-най-бързия начин да се върне в Мексико.
ФИФА и САЩ бяха изправени пред критики заради това, което някои описват като прекалено строги имиграционни процедури. Съобщения за забавяне на визи, откази за влизане и административни пречки са довели до изключването на няколко участници от Световното първенство, съобщава бюлетинът на АIPS (Международната организация на спортните журналисти).
Най-известният случай е свързан със сомалийския съдия Омар Абдулкадир Артан, един от най-уважаваните съдии на мачове в Африка и съдия на годината на Конфедерацията на африканския футбол за 2025 година. Артан, който беше избран от ФИФА за един от съдиите на Световното първенство, не бе допуснат да влезе в САЩ при пристигането си на международното летище в Маями, въпреки че според съобщенията притежаваше валидна виза. Американските власти посочиха неуточнени „опасения от проверката“, докато ФИФА по-късно потвърди, че Артан няма да може да съдийства на турнира. Сомалийските спортни служители определиха ситуацията като „удар“ не само върху отделния съдия, но и върху принципите за заслуги, приобщаване и честна игра, които ФИФА се стреми да насърчава.
Случаят на Артан обаче не е изолиран инцидент. Доклади в дните преди турнира показват, че забавянията с визите и трудностите при влизане са засегнали различни участници, включително служители на отборите, представители на федерациите, журналисти и членове на национални делегации от страни, изправени пред засилен имиграционен контрол.
Освен иранската делегация, чийто проблеми биха могли да бъдат обяснени с войната в Близкия изток, Иракската делегация също се сблъска с трудности при пристигането си в САЩ. Звездата на Ирак Аймен Хюсеин, чийто гол осигури първото класиране на Ирак за Световно първенство от 40 години насам, беше задържан и разпитван близо седем часа на летище „О’Хеър“ в Чикаго, преди да бъде допуснат да влезе в страната. Официалният фотограф на отбора Талал Салах обаче беше върнат в Ирак с обратен полет след „опасения от проверката“, която е продължила 10 часа.
ФИФА многократно е подчертавала, че решенията за имиграцията остават отговорност на правителствата на домакините. Въпреки че управителният орган работи в тясно сътрудничество с властите, за да улесни провеждането на турнира, в крайна сметка не може да отмени националните закони или процедурите за граничен контрол. В случая с Артан ФИФА заяви, че е била информирана от властите, че статутът му няма да бъде променен и че организацията няма роля при вземането на решения за визи или за допустимост.
За ФИФА този въпрос представлява неприятно предизвикателство. Ръководният орган инвестира години в популяризирането на Световното първенство през 2026 г. като най-приобщаващото и глобално представително издание на турнира. Когато обаче акредитирани длъжностни лица или участници се сблъскат с пречки при достигането до събитието, неизбежно възникват въпроси дали турнирът може напълно да отрази тази визия на фона на глобалното напрежение.
САЩ са домакини на 78 от 104-те мача на Световното първенство по футбол през 2026 г., включително финала, което ги прави основен домакин. Канада и Мексико са домакини на по 13 мача.
