Киев не разполага с достатъчно антибалистични ракети, за да се противопостави на въздушния терор
Историята на войните категорично доказва, че накрая побеждава не този, който е допуснал по-малко грешки, а този, който е успял да реши повече проблеми от противника. Към момента и двете страни, сражаващи се в Украйна, имат доста проблеми за решаване, като за повечето от тях като че ли може да се предвиди някакъв възможен изход, но в два случая положението е такова, че каквото и да правят украинци и руснаци, няма да могат да променят нищо.
За украинците заплахата, която буквално е надвиснала като Дамоклев меч над главите им, се нарича „Искандер-М“ и „Кинжал Х-47М2“. Това са руските балистични ракети, които през последните няколко години постоянно тероризират големите градове в Украйна и най-вече Киев.
„Искандер-М“ се изстрелва от наземна пускова установка, има бойна глава с поне 500 кг експлозив, лети със скорост до 8600 км/ч и приблизителната й цена е между един и три милиона долара. След изстрелването му, на Искандера са му нужни между две и пет минути да долети до целта. Така на украинската противовъздушна отбрана й остава твърде малко време за реакция.
Още по-неприятна за украинците става ситуацията, ако по тяхна територия бъде изстреляна ракета „Кинжал“. Подобно на „Искандер“, тя има бойна глава с около 500 кг експлозив, но приликите свършват до тук. „Кинжал“ се пуска от самолет и по време на краткия си полет (до пет минути) може да развие скорост до 12 300 км/ч. Но не само невероятната й бързина прави впечатление – тя е и една от най-скъпите ракети от своя клас, като е оценена в диапазона между 5 и 10 млн. долара. И освен това е изключително опасна – по време на последната руска масирана въздушна атака украинците успяха да прихванат 11 (от 33) Искандера, но нито една от осемте изстреляни по тяхна територия „Кинжал“.
С какви средства разполага украинската противовъздушна отбрана (ПВО), за да се противопостави на балистичния терор? Единствените доказано работещи контраоръжия са американските системи „Пейтриът“ и европейските (френско-италиански) САМП/Т. Украйна разполага с около 8 батареи от първите и две от вторите. Една батарея включва между четири и осем пускови установки плюс радар, команден пункт, система за връзка и редица спомагателни средства. Иначе казано, това си е една миниатюрна бойна част, ангажираща голям брой отлично подготвени бойци. На теория една батарея „Пейтриът“ може да изстреля наведнъж до 128 анти-балистични ракети, а САМП/Т – до 96. Говори се, че с тях се постига до 90% успеваемост при отразяване на руските въздушни нападения с „Искандер“ и „Кинжал“. По данни на Генералния щаб в Киев, от началото на войната са свалени 274 Искандера и 86 Кинжала. Някой би попитал: след като е налице толкова висока ефективност къде е проблемът? Отговорът както винаги е банален: в наличностите и цената.
ПАК-3, антибалистичната ракета, използвана от „Пейтриът“, е на цена от поне $4 млн. и годишно се произвеждат около 650-700 броя. При това говорим за количество, което трябва да се разпредели между всичките 18 държави, приели на въоръжение тази система. Полагат се усилия да се разшири производствения капацитет, като част от елементите се правят в Япония, Испания и Полша, но трябва да се има предвид, че асемблирането върви бавно, защото на практика говорим за малък безпилотен самолет със собствен радар и всевъзможна друга електроника, а не просто за метална туба с двигател и експлозив. Подобна е ситуацията с антибалистичните ракети „Астер 30“ за САМП/Т, които се произвеждат от френски и италиански компоненти. Към момента годишният капацитет е 150-250 ракети годишно при минимална единична цена от поне $5 млн. Такива количества са крайно недостатъчни да удовлетворят дори мирновременното търсене, да не говорим пък за ситуация като сегашната, когато недалеч един от друг има два горещи конфликта (Украйна и Близкия Изток). И от двата производителя са заявили твърдо намерение да увеличат количествата (говори се за 1000 и даже 2000 ПАК-3 годишно, планирано е и нарастване на бройките за „Астер 30“), но е ясно че това няма как да стане за една нощ.
Очевидно е, че каквито и усилия да полагат в Киев, в обозримо бъдеще така и няма да получат необходимите бройки антибалистични ракети, за да могат да се противопоставят на руския въздушен терор. И проблемът е малко по-дълбок, отколкото вероятно си мислите. Колкото и ефикасни да са ПАК-3 и „Астер 30“, и при тях не е гарантирана 100% ефективност. Затова практиката е показала, че за да се гаранира прихващане на вражеска балистична ракета, то по нея трябва да бъдат изстреляни поне две антибалистични.
Т. е. срещу това, което руснаците пускат месечно (от 40 до 80 балистични ракети), украинците трябва да имат поне два пъти повече под ръка, за да се надяват почти напълно да опазят градовете си. С оглед на лимитираните производствени мощности в световен мащаб, това обаче към момента изглежда по-скоро като пожелание. При това не бива да забравяме, че руснаците също нарастват произведените количества на Искандери и Кинжали, като за момента прогнозите са за поне 700 годишно общо за двата модела.
За повишените възможности на агресора говори и възходящата тенденция при броя на изстрелваните балистични ракети средно на месец – от началото на годината те се движат в диапазона от 60 до 80, спрямо около 40 за миналата година.
На фона на тази мрачна картина, като малка светлинка в края на тунела изглежда съобщението, появило се преди дни, че украинската компания „Файър Пойнт“, произвеждаща страховитата ракета „Фламинго“ и дроновете ФП-1/2, е в процес на разработка на антибалистична ракета, която по характеристики ще доближава споменатите по-горе западни аналози. Тя ще носи обозначението ФП-7 и ще има доста приемлива цена – около милион долара. Все пак остават много въпроси, най-важните от които като че ли са кога ще влезе в масово производство и колко ефективна ще бъде тя. На първото питане засега няма ясен отговор, а на второто би трябвало да се отговори, че най-вероятно първоначално успеваемостта няма да бъде много голяма. Затова още от сега се чуха предложения, в случай че тази украинска разработка бъде успешно приета на въоръжение, срещу всяка руска балистична ракета да бъдат изстрелвани не две, а четири ФП-7.
На база на казаното дотук може да се направи изводът, че понастоящем и в близко бъдеще Украйна няма да има пълноценен отговор на руския балистичен терор. Ако все пак ФП-7 бъде доведена до успешен край, то тогава може би той ще бъде сведен до минимум. Иначе и в момента украинската ПВО се справя много добре с другите руски въздушни оръжия като дроновете и крилатите ракети, което все пак внася някакво спокойствие в армията и обществото. А това не е никак маловажно, защото терористичните атаки като че ли останаха единствената надежда на Путин за спечелване на войната.
Фундаменталният проблем, за който руската армия към момента няма работещо решение, е как да предотврати колапса на логистиката си в прифронтовата зона.
За разлика от своя противник, украинците не хвърлят сили в безогледен терор, а са се съсредоточили в три направления: 1) блокиране на снабдяването на сражаващите се руски войски; 2) изваждане от строя на производството на горивата и петролните терминали, осигуряващи износа; 3) нарушаване работата на военната индустрия. Във всяко едно от тях те вече постигнаха сериозни резултати чрез масирани атаки с дронове, като те са особено забележими при първите две. Спирането на руското напредване на фронта е факт, като през последния месец агресорите почти не са завзели нови територии. И това се дължи в немалка степен на невъзможността достатъчно ресурси да достигнат до атакуващите части, защото пътищата в тила им са почти изцяло под украински контрол. Цивилната част на руското общество пък ненадейно се сблъска с друг проблем – нарастваща липса на гориво и опашки пред бензиностанциите. Това е и най-видимата част от мъртвата хватка, с която украинците са приклещили агресора. Следващите логични стъпки са преговори за мир или голяма контраофанзива. Остава само да чакаме, за да разберем кое ще се случи първо.
