Избрах армията, защото в нея виждам перспектива за развитие. Това казва лейтенант Милен Торториков. Той служи като командир на взвод за унищожаване на невзривени бойни припаси и импровизирани взривни устройства (ИВУ) в 54-и инженерен батальона към 55-и инженерен полк в Белене. Лейтенантът е един от новоназначените през миналата година млади офицери във формированието край Дунава.
„За младеж като мен армията дава доста възможности. Става дума за натрупването на професионален опит, а също за пътуване в чужди държави за обмяна на опит с колеги от другите държави на НАТО. Именно с тази нагласа имах една мечта, която исках да изпълня – да вляза в редиците на Българската армия като офицер. Поставих пред себе си това предизвикателство. Реших, че мога с достатъчно високо чувство на отговорност, с желание и време, да се постарая по максималния начин да работя за моето развитие в армията. Защото същността на всичко е да преследваме целите си, да отстояваме идеалите си в живота”, споделя лейтенант Торториков.
Неотдавна той и взводът му участваха в сбор в района на Белене на специалисти от Сухопътните войски по унищожаване на невзривени боеприпаси и ИВУ. Задачата, която изпълни екипът беше да се извлече забит в почвата кумулативен заряд. Това беше извършено, след като оператор по унищожаване на невзривени боеприпаси, екипиран със защитен костюм, използва полиспастен механизъм. Чрез конструкцията – тринога, въжета и макари, той внимателно закачи боеприпаса и бавно го изтегли от почвата. След това пренесе на ръце опасния предмет и го постави в специално оборудваната каросерия на камион. С превозното средство, според учебния сценарий боеприпасът предстоеше да бъде закаран до район за унищожаване.
Това ми е първият сбор с колегите от Сухопътните войски, сподели лейтенант Торториков пред военните медии: „Обменихме много тактики и процедури. Видяхме как действат другите формирования. Отчетохме как се представи нашият екип с цел оптимизиране на работата. Идеята беше да се изгладят различията в подходите между формированията, за да работим единно. Както се казва – като добре смазана машина. За мен и за всички участници в сбора най-важното е запазването на живучестта на личния състав. Защото именно личният състав е на първо място преди всички условия и задачи, които са ни поставени”.
Според лейтенанта, в подобни многодневни сложни тренировъчни прояви като този сбор най-голямото предизвикателство е организацията, както вътрешно във формированията, така и координацията между тях. „Става дума за това да говорим с тях как и защо ще се случат нещата. Да се определи времето за изпълнение на задачите, за да може да оптимизираме работата. Да подобрим нашето взаимодействие, за да може да се усъвършенстваме всеки ден за изпълнение на задачите, които ни предстоят занапред”, изтъква лейтенант Торториков.
Така с работа, уставно изпълнение на задачите и търсене на оптималните решения на делничните казуси в подготовката на личния състав, лейтенантът намира мястото си във воинския колектив: „В професионален план нещата се развиват много добре. Колегите ми от сержантския и войнишкия състав имат високо чувство за отговорност. Знаят какво да правят. Дават съвети. Обменяме мнения, за да достигнем до единство в нашите действия, с цел по-плавното изпълнение на задачите. Категорично мога да кажа, че попаднах сред професионалисти”.
Лейтенант Торториков си спомня с благодарност за обучението си в Националния военен университет. По думите му там младите офицери получават базата от знания и умения, върху които да надграждат способностите си, служейки по-нататък във формированията на Българската армия: „Стъпвайки на тази твърда основа, ние знаем горе-долу какви предизвикателства може да ни очакват. Университетът дава доста опит, ако през всичките тези 5 години си внимавал в лекциите на преподавателите, в ползването на доктрините и на всички документи, които съпровождат тези действия. Това помага много, за да може да си улесниш началото на офицерската си кариера. Благодарение на преподавателите в университета имах плавен старт в моето професионално развитие в 54-и инженерен батальон в състава на 55-и инженерен полк. Един съвет, който сме чували от нашите преподаватели и от командирите ни във формированието е, че най-добрата подготовка е самоподготовката”. В изпълнението на тази проверена от практиката максима лейтенант Торториков непрекъснато следи новостите по специалността си. След края на работния ден търси допълнителна информация в интернет, прочита документи, сложни апликации и анекси. Така добива увереността, че заедно с колегите си могат да се справят със задачите, използвайки най-новата и високотехнологична екипировка, апаратура и техника. „Самоподготовката винаги ми е помагала – и в университета, и след това. Защото като всеки ден прочиташ нещо, се усъвършенстваш, за да постигаш целите и да отстояваш идеалите, които имаш”.
Лейтенантът е от Белене. Баща му е военнослужещ от 28 години.
Служи също в полка, в една от другите роти, които са придадени към батальона. Той е един от примерите ми в живота, който ми казва: „Продължавай напред, отстоявай идеалите си и не се отказвай пред трудностите”, казва лейтенант Торториков.
Свободното си време младият офицер запълва не само със самоподготовка по специалността си, а и с пътувания, и с четене на книги: „Напоследък живеем в дигитализирано общество, всеки е на телефона си. Но понякога една книга има много по-голям смисъл, отколкото телефоните, които използваш всеки ден”.
Отделя време за приятелите си, а освен това и спортува интензивно: „Най-често практикувам калистеника (част от този спорт са лицевите опори, коремните преси, набиранията, кофичките и други упражнения, познати на по-старите поколения от наборната казарма – б. а.). Това е вид тренировка с използване на собственото тегло без вдигане на тежести. Защото нашето тяло е един от най-добрите механизми, които могат да ни усъвършенстват при тренировките”.
Младият офицер се увлича и по философското обяснение на живота: „Една от любимите ми книги е „Към себе си” на Марк Аврелий (римски император от 2 в. сл. Хр. – б. а.). Тя поглежда на нещата по-стоически. За мен в последно време стоицизмът е една от материите, които ме привлича. Благодарение на този вид книги всеки ден знам как да се справя с поставените задачи.
Защото това е един от идеалите на стоицизма – че именно това, което се случва, може би така е трябвало да се случи и от теб зависи да го направиш така, че да получиш най-добрия резултат”, обобщава лейтенант Торториков.
