Намаляват се с една трета изтребителите F-16 , а разузнавателни самолети и дронове повече няма да се предоставят на алианса
Преразглежда ли САЩ участието си в Северноатлантическия договор (НАТО)? Това се питат военни анализатори, след като медийни публикации се опитват да обективизират тези опасения. Според влиятелния германски вестник Welt САЩ са предали на НАТО списък с техника, която повече не възнамеряват да предоставят на алианса, пише Welt. Промените ще засегнат системата NATO Force Model, чрез която алиансът предварително определя какви сили може бързо да прехвърли към фронтовата линия в срок от 10 дни до 6 месеца.
Вашингтон възнамерява да съкрати най-сериозно авиацията и флота. САЩ планират да намалят броя на многоцелевите изтребители F-16 от 99 на 63, а броя на изтребителите-бомбардировачи F-15E — от 54 на 36. Под съкращения ще попаднат и самолетите-цистерни — броят на KC-135 САЩ искат да намалят от 71 на 63, а също така възнамеряват напълно да изключат всички 8 от най-модерните KC-46.
Ще бъдат намалени и морската разузнавателна авиация и броят на безпилотните апарати. Самолетите за морско патрулиране P-8A Poseidon ще бъдат съкратени от 26 на 15. САЩ възнамеряват напълно да изтеглят всички далекобойни разузнавателни дронове, а броят на големите безпилотни апарати MQ-9 Reaper да бъде намален почти наполовина.
Освен това НАТО ще може да разчита само на една от двете американски ударни самолетоносачни групи, ще остане без американски подводници, способни да изстрелват крилати ракети, както и без почти половината съединения от крайцери и разрушители, отговарящи за противовъздушната и противоракетната отбрана, ракетните удари и съпровождането на флота. От двете бомбардировъчни съединения ще остане само едно.
САЩ искат Европа и Канада по-бързо да запълнят образуващите се празнини със собствени сили. За това след срещата на военните плановици на НАТО е говорил върховният главнокомандващ на обединените сили на алианса в Европа генерал Алексус Гринкевич.
В НАТО официално не потвърждават конкретните цифри. Представителят на алианса Алисън Харт заяви, че по-рано е съществувала прекомерна зависимост от американските въоръжени сили, а сега, с увеличаването на военните разходи на Европа и Канада, балансът на отговорностите може да се промени. По думите ѝ това трябва да направи отбранителните планове на НАТО по-устойчиви в дългосрочен план.
Основният проблем за европейците са сроковете. По данни на Welt допълнителни консултации са насрочени за средата на юни, а вече на 7–8 юли в Анкара трябва да се проведе среща на върха на НАТО, на която съюзниците биха искали да покажат съгласувана позиция. За вземане на решения относно замяната на американските сили Европа разполага само с няколко седмици.
Още през януари „Вашингтон пост“ разкри, че САЩ планира да изтегли половината си военнослужещи от командните структури на НАТО. Американските военни експерти искат да намалят значително броя на своя персонал, разположен в няколко ключови командни центъра на НАТО. Това е ход, който може да засили опасенията в Европа относно ангажимента на Вашингтон към алианса, заявиха тази седмица трима източници, запознати с въпроса, цитирани от Ройтерс. Като част от решението, което администрацията на Доналд Тръмп вече е обсъдила с някои европейски столици, САЩ ще закрият около 200 позиции в структури на НАТО, отговорни за планирането и управлението на военните и разузнавателните операции на алианса.
Сред засегнатите структури са базираният във Великобритания Център за разузнавателен анализ на НАТО (NATO Intelligence Fusion Centre), както и Командването на специалните операции на съюзните сили в Брюксел. Съкращения ще има и в базираното в Португалия командване STRIKFORNATO, което отговаря за част от морските операции, както и в други сходни структури на алианса.
Източниците не уточняват причините за решението на САЩ да намалят персонала си в тези звена, но ходът като цяло съответства на заявеното намерение на администрацията на Тръмп да пренасочи повече ресурси към Западното полукълбо.
По-късно Ройтерс съобщи, че е успяла да получи пълен списък на структурите на НАТО, които ще бъдат засегнати от новата политика. По данни на един от източниците, около 400 американски служители в момента работят в звената, които ще бъдат обект на съкращения, което означава, че броят им ще бъде намален приблизително наполовина. Вместо да изтеглят военнослужещи от настоящите им постове, САЩ в повечето случаи просто няма да попълват освободените позиции, когато служителите напуснат, посочват източниците.
Съкращенията идват в момент, когато алиансът преминава през един от най-сложните дипломатически периоди в своята 77-годишна история. Още по време на първия си президентски мандат Тръмп неведнъж заплашваше да изтегли САЩ от НАТО, а по време на кампанията си заяви, че би насърчил руския президент Владимир Путин да атакува държави членки, които „не плащат справедливия си дял“ за отбрана. През първата половина на 2025 г. обаче Тръмп демонстрира по-топло отношение към алианса, като на срещата на върха през юни похвали генералния секретар Марк Рюте и други европейски лидери, след като те се съгласиха да увеличат разходите за отбрана. През последните седмици администрацията му отново предизвика тревога в Европа. В началото на декември представители на Пентагона са заявили пред дипломати, че САЩ искат Европа да поеме по-голямата част от конвенционалните отбранителни способности на НАТО до 2027 г. Това е срок, който европейските представители определят като нереалистичен. Малко след това ключов документ за националната сигурност на САЩ призова за насочване на повече военни ресурси към Западното полукълбо, поставяйки под въпрос дали Европа ще остане приоритет за Вашингтон.
