Да влезеш на 34 години в специализираното подразделение на Военна полиция е нужен характер, разказва младши сержант С. С. от Пловдив.
Да си „войник” в специалните части винаги е предизвикателство. Винаги трябва да си на първа линия, да отстояваш собствените си решения и тези на командира. Винаги да си в топкондиция, независимо дали се спускаш с въже от хеликоптера и проникваш в жилището на заподозрян за тероризъм, или трябва да изведеш на безопасно място застрашен човек. Трябва и безпогрешен усет в каква ситуация действаш – дали преследваш бомбаджия, който застрашава хиляди животи, или помагаш на жертвите да оцелеят и да преодолеят по-лесно стреса от внезапно нахлулия в живота им ужас. Това „винаги“ изисква много физическа и психическа издръжливост, която е дадена на малцина, но която се преодолява по-лесно с много характер и упоритост.
„В такива моменти на удовлетворение от успешно свършената задача осъзнаваш, че това са нещата, които винаги си искал да правиш – да бъдеш част от подобни мисии, да помагаш на обикновените хора, да виждаш справедливост в действията си“, казва 38-годишният С. С.*, младши сержант от едно от подразделенията „Специализирани тактически действия“ на служба „Военна полиция“.
Решението да стане военен полицай идва късно, но затова пък е напълно осъзнато и резултат от дълги години житейски и социален опит. „Исках професия, която да ме изпитва всеки ден, да ме кара да надграждам себе си и да ми дава възможност да бъда там, където се взимат важните решения и се действа в реална обстановка“, казва военнослужещият.
Признава, че корените и семейната традиция винаги натежават, когато човек взима решения за живота си. „Роден съм в Радомир, завърших местната техническа гимназия за електротехника и енергетика. От 10-годишен гледам парашутисти. Баща ми беше военнослужещ в едно поделение край радомирското село Кондофрей. Той има 650 скока с парашут. След това като наборник служих 1 година като парашутист, разузнавач и снайперист в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив, където се уволних със звание „ефрейтор“, разказва С. С.
Макар още тогава да го кандърдисват да продължи службата си като кадрови войник, той отказва. През 2005-2006 година вижда преди всичко разрухата в армията и липсата на средства за модернизация.
Затова вижда бъдещето си в цивилната сфера. Работи в строителството като автомеханик, бил е лична охрана на бизнесмени, дори е готвач при един от емблематичните български шефове – Петър Михалчев. Пътува доста в чужбина.
„Както се казва, видял съм две и двеста. Имах и възходи, и падения. И винаги съм харесвал службата, армията и хората там, защото това са за мен хора на честта и на достойнството“, казва младши сержантът. Така започнал да търси поле за реализацията във войската. Избрал „Военна полиция“. „Исках професия, която да ме изпитва всеки ден, да ме кара да надграждам себе си и да ми дава възможност да бъда там, където се взимат важните решения и се действа в реална обстановка“, казва С.С.
Дочакал и да обявят конкурс. „Имаше 4 места, а кандидатите бяха над 60-70 души. Бях много надъхан, че това е моето място. Службата в сектор „Специални тактически действия“ съчетава адреналина, динамиката и високия професионализъм с огромна отговорност към хората и държавата. Тук няма място за колебание. Всяка ситуация изисква концентрация, подготовка и способност да останеш хладнокръвен под напрежение. Именно това ме привлича – възможността да работя на границата на собствените си възможности и непрекъснато да ги надграждам“, разказва сержантът.
След 4 години във „Военна полиция“ желанието му да се развива остава същото като през първия ден. „Още първата година записах „Национална сигурност“ във Военната академия и сега съм пред завършване. Мотивацията ми расте, а тя идва от усещането, че съм част от екип от професионалисти, на които може да се разчита във всеки един момент. В нашата работа често сме първите, които се изправят пред риска, и последните, които се отказват от изпълнението на задачата. Това изисква не само физическа подготовка, но и силен дух, решителност и безусловна отдаденост“, казва той.
Заради възрастта си и големия социален опит бързо се превръща в пример за подражание в подразделението. „Да даваш насоки на по-младите момчета също е от голямо и съществено значение. Независимо кой какво го сърби. Но има едно нещо, което не бива да се подценява. Не мога да бъда физически по-слаб от тях. Затова и физическата подготовка е на първо място – ловкост и издръжливост. След това много добри стрелкови умения и работа в екип. Екипната работа е много важна за цялата служба. Тук думите като сплотеност, приятелство, братство са пълнокръвни понятия, защото това дава на всеки от нас сигурност. Защото аз разчитам на моя колега. Той пази моя живот, както и аз неговия“, разказва С. С., докато придържа новата пушка „Бенели“. Тя е ново въоръжение и дава нови способности на подразделението при свалянето на дронове.
„С появата на дроновете модерната войната вече е различна, а сигурността в днешно време е много скъпо нещо, което всеки плаща. Всяка държава плаща за това нещо“, казва боецът. Той искрено се радва на всяка новопридобита способност в армията: „Последната способност е свързана със сектора „K-9“ –работа със служебни кучета, които вероятно ще са от породата белгийска овчарка или малиноа. Това са животни, обучени да откриват и помагат в обезвреждането на взривни вещества при антитерористични действия. Могат да бъдат обучени да задържат хора, както показаха унгарците на последното международно учение. Могат и да разпознаят извършителя на дадено престъпление по мирисовите отпечатъци и да го посочат при така нареченото „мирисово разпознаване“. Когато 3 кучета разпознаят един и същи човек по един и същ мирисов профил, това вече е годно доказателство в съда“.
Със същата страст смята, че армията трябва да е сред хората – и в трудни ситуации, но и в дни на празник и веселие.
„За мен униформата не е просто облекло. Тя е символ на чест, доверие и готовност да поставиш дълга пред личния комфорт. Всеки път, когато облека тази униформа, си припомням защо съм избрал този път – защото искам да бъда сред хората, които действат, когато другите се нуждаят от защита, сигурност и подкрепа“, казва мъжът в униформа.
В личния живот до мъжа стои една лъчезарната и красива съпруга, която преди седмица го дари с дъщеричка. „По време на раждането ѝ избрах себе си пред службата“, признава военнослужещият.
„Да си военнослужещ не е просто работа. Това е начин на живот, в който адреналинът, дисциплината и чувството за мисия вървят ръка за ръка“, казва с гордост младши сержант С. С.
* Инициалите са заради специфичните изисквания за сигурност в подразделението
