• От работа в Италия до командир и оператор мерач – стихията, която е превърнал в овладяна енергия.
Все по-видима е тенденцията интелигентни и добре квалифицирани млади хора да постъпват в армията, водени не само от заплащането и усещането за предизвикателство и приключение, но и от идеята за кауза. В меркантилния свят парите са основната мотивация за успех, но винаги има един остров на антимеркантилност, който се отличава сред масовото съзнание на уличния тарикатлък.
Ангел Васев и брат му са от поколението, отглеждано от баба и дядо, защото родителите е трябвало да работят в чужбина, за да се издържат. Разказите вечер на дядо му отрано предопределили мечтите му какъв иска да стане. В родния си град Симитли е завършил училище с математика и информатика. Работил няколко години в Италия с родителите си, подготвяйки се за конкурсния прием.
Напуска работата си в Чезенатико, Италия, за да стане войник в Карлово, където е служил и дядо му. „Баща ми ме попита дали съм луд, дали съм наясно закъде отивам и финансово какво губя. В Италия бях нещо като бригадир в селскостопански кампании – решавах кога да се обработват градините, да се пръскат и да се берат овошките – припомня си младши сержант Васев. – Но моето място не беше в чужбина.“ Когато дядо му чул, че е станал войник, бил страшно горд и ентусиазиран, най-гордият човек .
Младши сержант Васев признава, че Италия е на сърцето му, посещава я с децата си всяка година, за да опознаят Европа и света. Водил ги да видят къде е живял в красивия крайбрежен град на брега на Адриатическо море. Разположен на популярната Ривиера Романьола между градовете Римини и Равена, известен с историческото си пристанище, плажовете и колоездачната култура. Към красивите си спомени Ангел добавя участието си миналата година в международно занятие в Италия.
Службата си започнал в Карлово, в батальон за логистично осигуряване, но не това било неговото призвание.
След две години му се отворил късмета в мотопехотата
на Трето бригадно командване – Благоевград. В момента е командир на отделение за управление. То не е голямо, но колективът на ротата е голям. Отговорността му е да осигури безопасност на ротния командир по време на занятията. „Планираме предварително къде ще отиде и кога, за да разположа постове, които да охраняват мястото. На „Корен” и „Сливница” му подсигурявам свръзка с командирите на взводове. Помагам при изчертаването на карти за бойните действия на ротата…“ На тази длъжност е вече 12 години. Започнал като помощник по РПГ. След две години 3-та рота я кадрирали като част от първа, заедно с командния състав и войниците. Там навлизат новите бронираните машини „Командо селект” и „Гардиан”. Снаряжени са с 12.7 мм картечница „Браунинг” и гранатомет МК 19, а Ангел Васев става мерач оператор. „Това беше ново за нас, грабна моето въображение. Картечницата е с тегло 14 кг, има гранатомет върху купола. Тежък, но ако го свалят от машината, стои на тринога. Дадох всичко от себе си, за да стана добър професионалист“… И да овладее картечницата с нейния голям калибър.
Майор Кирил Спаневиков от 3-ти батальон, сега вече полковник и командир на Трето бригадно командване, забелязал силното му желание да се самоусъвършенства и го пратил на курсове за командир и младши сержант. Така Васев става командир на отделение и застава пред необходимостта да сплотява екипа си. „Не само моя малък екип, а и на цялата рота. Новото беше, че отговарям за хората около машината, за машините пред теб, зад теб, отстрани. Малка грешка, не дай Боже, може да нанесе непоправими щети. Понякога замествам колега, а често работим и с други роти. Щеш-не щеш, се усъвършенстваш като командир, службата те ошлайфа…“, казва с усмивка младши сержант Васев.
През 2023 г. в занятието на „Корен” „Пирински страж“ с една от машините трябвало да минат през някакво поточе без да подозират, че е мочурище. Въпреки че „Командо селект” е висока над 2 м, затънали до фаровете в тинята. Извлекли я с две други машини – истинско изпитание за организационен опит, колективност и прецизни действия. „Когато през 2024 идваха американци за съвместните ни занятия – и мерач-операторите ни, и нашите шофьори на тези машини по абсолютно нищо не им отстъпваха. Шофьорите ни се справиха по-добре на терен, отколкото техните“. Като картечар младши сержант Васев споделя опита си от куполната картечница – от презареждането до полета на куршума. Попаденията са фуниеобразни, в кръг, ползват се съвременни мерни прибори. Операторът е закрит, бронировката удържа до 40 мм изстрел. Спецификата на работата при новите машини е както при старите, но оръжието е с различни параметри. Самият той, преминавайки по стъпалата на професията си,
има полифункционални умения, действа с всякакви типове оръжия –
пистолет, автомат, картечница, РПГ, снайперова пушка „Драгунов” и др.
Четири месеца преди войната в Украйна били там на международно занятие. „Ако някой каже, че като войник не би се стреснал, ще излъже. Но щом каузата е да запазим родината си, своето семейство, своите деца – не бих се и замислил. Ставам рано, нося тежко снаряжение, бронежилетка и въоръжението по мен – колкото и да е трудно, правя го, за да съм натрениран в трудни обстоятелства“, мотивира се той. Като командир усъвършенства знанията си за самостоятелни решения, когато му е поставена цел. Липсата на ротен не пречи заместник-командирът на ротата старши лейтенант Венелин Венелинов да им дава шанс, когато тренират преди занятията, да поемат отговорност за самостоятелни решения. Те трябва да са бързи, но и адекватни. Това са уменията за мисийното командване, важен фактор в съвременния бой. Във военното ежедневие решението трябва да е внимателно преценено докъде са границите на твоите правомощия и какви са последиците. „Работим в екип. Дори извън формированието сме малко семейство. За занятия трябва да преценим какво ни е нужно отвъд списъка с постоянни неща. Ако някой предложи нещо допълнително, което ще помогне, окей. Обсъждаме мнението на всеки, какво ще се случи, как ще се разиграе, къде ще сме, колко време, какви ще са условията. Това е същността на мисийното командване“ – според младши сержант Васев. Първо трябва да се оборудват. Отговорността е лична и персонална – двама, трима да опънат палатката така, че хората вътре да се чувстват добре. Така става екипността и отборът.
През февруари миналата година били 14 дни на „Корен” с втора механизирана рота при минус 16 градуса. Земята – камък. Едва се копае, но студът ги сплотил и синхронът в действията направил нещата възможни. Опънали палатките, но земята се размразила и потънали в кал. Подложили колони. Изпитанието преминало с усмивка, а крайният резултат бил окуражаващ.
„Командирите ни се опитват да приближат ситуациите до възможно най-реалните неща.
И мисля, че ще се справим в каквото и екстремни условия да ни поставят“ уверен е младши сержант Васев. Да се справя сам с житейските трудности е подготвен от малък. „Затова животът в службата няма с какво да ме изненада“.
В дните на открити врати любопитството на учениците от 10-и и 11-и клас е видимо, но той е убеден, че за професията е необходимо призвание, импулсът да се чувстваш полезен, а те не се срещат често сред младите хора. Идват такива, завършили компютърни науки, заради заплащането, но когато преминат на занятия 10 или 15 дни, си тръгват. Не издържат на предизвикателствата и трудностите.
Младши сержантът е с две мисии в Косово – през 2024 и 2025 г. В американската база се убедил, че както и ние можем да научим много от тях, така и те от нас. Дори вкарали елементи от българския опит, а българите – елементи от тактическата им подготовка. Впечатлява го логистиката им . Втората му мисия през лятото в италианската база бил улеснен, като общувал на италиански с колегите си. С друг колега командир на взвод общували добре на италиански – и макар за 7 дни, обменили много полезен опит.
При пожарите около с. Сенокос бил командир и координатор, но гасил наравно с екипа си. „Внимаваш групата да не се разпръсква на голям периметър, пазим се един друг. От 50 м усещаш жегата, илюзия е, ако си мислиш, че си изгасил всичко. Корените под земята горят и след няколко дни огънят лумва. Полъх на вятъра, смяна на посоката му и можеш да се окажеш заобиколен от огъня. С джиповете ни стоварват донякъде, а после пеша. На гръб мъкнеш мехове вода, лопати. Обмисляме как да се случат нещата – си спомня младши сержант Васев – защото отговарям за живота на хората…“ С жена му Ани споделят напрегнатия семеен ритъм, а и с близначките Ивет и Лорена, които през септември ще са първи клас. Харесва им да са гости в поделението, а в свободното си време са на разходки или риболов край Струма. Радват се да хванат мряна, скобар.
