Колко романтично би било в София да имаше… пристанище! Имало е и такива идеи, но липсата на достатъчно финансиране и Втората световна война пречат за реализацията им.
В началото на 50-те години на ХХ век сред гигантските проекти у нас е и този за „софийското море”, блестящо описан в „Задочните репортажи” на писателя Георги Марков.
Твърде жалко е, че през София не минава голяма река, както през Прага, Париж, Москва или някои от другите големи европейски столици. София е град на каналите. Според градоустройствения план на столицата, вдъхновен от Вълко Червенков, е решено да бъде изграден плавателен канал от село Панчарево до Павлово, по който да плават кораби! Останките от това начинание на някои места могат да се видят и днес.
Оказва се обаче, че идеята за плавателен канал в София не е на Вълко Червенков, а се ражда близо 20 години по-рано. Неин автор е проф. Адолф Мусман, който чертае градоустройствения план на София в Дрезден през 1936 г. Според прогнозите на столичните управници през 1938 г. общината е трябвало да нарасне до 600 хил. души за следващите петдесет години.
С узаконяването на плана „Мусман” (12 април 1938 г.) се поставя началото на нов период в развитието на София. Кметът инж. Иван Иванов е амбициран да въведе порядък в изграждането на столицата. Приетата наредба-закон за застрояването на София поставя край на безсистемното разрастване на града и създава предпоставки за изработването на общ градоустройствен план на града.
Задачата е поставена на известния европейски специалист проф. арх. Адолф Мусман, проектирал градоустройствените планове на Щутгарт и Дюселдорф. Професорът успява в кратък срок (само за две години) да изпълни с високо професионално умение възложената му задача.
Планът „Мусман” включва изграждането на залесителен пояс край града в английски стил, което означава, че ще се избегнат монотонните геометрични линии за сметка на естествените пластични очертания.
Сред зеленината трябва се разхождат всякакви безобидни горски животни – зайци, сърни, таралежи. А в езерата трябва да плуват риби и лебеди. Според Мусман около София трябва да минава плавателен канал, който да се използва за развлечения, но и да поддържа постоянен режима на водните течения. В канала е трябвало да се вливат реките, които идват от планината Витоша – Драгалевска, Владайска, Суха, за да може да се пълни и поддържа. Планът „Мусман” е одобрен на 12 април 1938 г.
Втората световна война спира реализацията на проекта. По-късно министър-председателят Вълко Червенков е възмутен от факта, че София си няма излаз на море. Взема се решение да се свърже София с Черно море. Появява се и идея да се докара вода чак от Бяло море. След като това се оказва инженерно недопустимо, е решено да се използват естествените реки на София и да се оформи връзка на езерото „Ариана” с Панчарево и Плавателен канал до Княжево. След като и това се оказва невъзможно, Вълко Червенков приема компромисния вариант, предложен му от архитектите – каналът да минава покрай София – от Панчарево до Павлово без да стига до езерото „Ариана“.
Предвиждало се е изграждането на няколко пристанищни спирки – Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост, Панчарево.
Началото на Софийския плавателен канал е до улица „Самоковско шосе” от лявата страна на язовирната стена на Панчаревското езеро. Тук е направен и мост за превозните средства, а под моста са и шлюзовете за водата, които стоят там и днес.
Не липсва и челен опит. Още през 1938 г. СССР е начертал планове за свързване на големите руски реки в обща плавателна система между Балтийско, Каспийско и Черно море. Изграден е гигантският канал „Сталин”, по-късно наречен „Беломорканал”.
Темата обаче далеч не е в миналото. В наши дни е актуален проектът „Реките на София“. Предстои седмото издание на фестивала, който ще се проведе в периода 27-30 август 2026. Но все пак столицата си остава без плавателен канал и свое собствено море, въпреки че е била толкова близо до това! Днес освен достъпа ни до Черно море, макар и „въоръжени” само с хавлии и плажни чадъри, все пак успяхме да „превземем” и северното крайбрежие на Бяло море и като туристи, а все по-често и като собственици на къщи за гости!
