Трагизмът и величието на Добро поле: подвигът на поручик Стратия Мазгалов

На 14 септември 1918 г. платото Добро поле се превръща в сцена на едно от най-драматичните събития в българската военна история. Там се разиграва битката, която поставя началото на пробива на Солунския фронт и предопределя излизането на България от Първата световна война. Военното поражение, обаче, не може да заличи величието на българския войник, който в тези съдбоносни дни демонстрира изключителна храброст, саможертва и вярност към дълга.

След години на изтощителни бойни действия българските части при Добро поле заемат недостатъчно укрепени позиции, защитавани от ограничени сили и оскъдни ресурси. Срещу около 6000 български защитници Антантата съсредоточава над 31 000 войници и стотици оръдия. На 14 септември започва мощна артилерийска подготовка, а на следващия ден френски и сръбски части атакуват българските позиции.

Сред защитниците се откроява 30-и пехотен Шейновски полк. На Скалистата висота картечно гнездо, командвано от подпоручик Стратия Мазгалов – родом от Търново Сеймен (днешен Симеоновград), се превръща в символ на непоколебимата съпротива. С едва тринадесет души и две картечници той удържа многократно превъзхождащ противник. Въпреки обкръжението, непрекъснатия артилерийски обстрел и огромните загуби, защитниците продължават да нанасят тежки поражения на настъпващите френски части.

Когато боеприпасите привършват, българските войници се сражават с ръчни гранати и ножове. На призивите за капитулация те отговарят с нова съпротива. След неуспешни опити да превземат позицията с гранати и отровен газ, французите използват огнепръскачка. В огнения ад подпоручик Мазгалов и единадесет от неговите бойци изгарят живи, но не се предават.

Тази саможертва остава запечатана и в спомените на противника. Френският капитан Рениери признава: „Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха.“

Битката при Добро поле завършва с пробив на фронта и има тежки политически и военни последици за България. Само две седмици по-късно страната подписва Солунското примирие и излиза от войната. Но трагедията на Добро поле не е свидетелство за слабостта на българската армия. Тя разкрива трагичния контраст между стратегическите грешки на висшето командване и безпримерната доблест на обикновения войник.

Ако Дойран остава символ на военния гений на генерал Владимир Вазов, то Добро поле е паметник на саможертвата. И сред героите на тази епопея особено ярко се откроява името на подпоручик Стратия Мазгалов – офицерът, който избра смъртта пред капитулацията и остави пример за чест, дълг и родолюбие, достоен за вечна памет.

Паметта за Добро поле не е само спомен за едно поражение. Тя е урок за цената на свободата, за силата на човешкия дух и за героизма на поколения българи, които поставиха отечеството над собствения си живот.