Всеки един кръводарител е специален за нас, казва началникът на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА
– Проф. Попов, каква нова технология внедрихте в Кръвния център на ВМА?
– Това е иновативна технология, която въвежда съвременните стандарти за безопасност на лечението с кръвни съставки в трансфузионната медицина. И представлява нов процес за патогенна инактивация на кръвните биопродукти, на неутрализиране на неизвестни инфекциозни агенти, които да компроментират сигурността на биопродуктите, които произвеждаме в нашия център. Това е стратегическа инвестиция на ръководството на ВМА в развитието на транфузионната медицина в нашата клиника и с това ВМА остава лидер в България. Поставихме си го за цел и го направихме първи у нас. Това е съвременен метод, чрез който качваме на по-високо ниво безопасността на биопродуктите и съответно – безопасността на пациентите, които се лекуват с кръв и кръвни продукти. Методиката се въвежда за първи път в България, а с нея работят редица страни в Европа, в Канада и САЩ. Всеки пациент струва пари, лечението е скъпо, а пък лечението с кръв и кръвни продукти е още по-скъпо. Ние сме единственият кръвен център у нас, получил разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата за извършването на тази дейност. Накратко, в човешкия организъм има безброй микроорганизми и когато човек дари кръв, с диагностиката, която провеждаме до днес за трансмисия на инфекции, не можем „да хванем” всички микроорганизми. Затова провеждаме един допълнителен метод за превантивното им унищожаване в биопродуктите. Което се отразява и на сигурността на терапията като се премахва тази опасност за пациентите. Новостта е в проактивното действие и проактивната профилактика, като се обезвреждат вируси, бактерии, паразити в дарената кръв и нейните съставки преди преливането й на пациенти.
– Как по-популярно да обясним същината на методиката?
– Чрез нея се спира развитието на микроорганизмите, които не можем да хванем само с диагностика. Досега регистрираме СПИН, хепатит B, хепатит С и сифилис – 4-те задължителни инфекции за изследване в цяла Европа. Но извън тях има и други микроорганизми, които могат да са опасни за организма. Така че това е следващо, по-високо ниво, което повишава сигурността на кръвните съставки. Винаги съм смятал, че не трябва да спираме на определен етап в работата си. Както е и при колегите от всички клиники на ВМА.
– А и от други лечебни заведения разчитат на вас.
– Да, и днес дойдоха колегите от плевенския кръвен център, които нямат достатъчно биопродукти. И ние им съдействаме. Това става всекидневно, вчера дадохме на колегите от „Пирогов”. Когато имаме възможност, помагаме и на другите болници. Но на първо място осигуряваме нашите пациенти във ВМА.
– Как върви доброволното даряване на кръв?
– Миналата година завърши с 2000 кръводарявания повече от предишната. Някой може да каже: какво толкова, само 2000… Но тях сме ги направили с едни и същи хора, списъкът на дарителите не е променен. Положили сме огромен труд да привлечем тези хора да идват безвъзмездно да даряват кръв в Кръвния център на ВМА и затова сме доволни. Тази година даряването отново върви много добре, като идват и много хора, които не даряват кръв за определен пациент, а за да помогнат на нуждаещи се от кръвни продукти. Те самите усещат, че от своя страна ние също се грижим за тях и за тяхното здраве. И се връщат отново. Това е взаимно доверие и ако не го постигнем, никога няма да съберем кръв… А и ние сме тези, които казват на дарителите да не се страхуват от кръводаряването, защото за тях самите полагаме адекватни грижи. И всеки един от тях е специален за нас. Това са хора, които са част от една кауза. Кампанията на ВМА „Бъди един от нас: Дари кръв – спаси живот” вече има своя собствена общност.
– Като се обърнем назад как преценявате – отрази ли се пандемията от COVID-19 на даряването на кръв?
– Това е много интересен въпрос, защото естествено, когато се разпространи пандемията, всички бяха малко или много уплашени. И колеги от трансфузионни центрове спряха мобилните екипи за кръводаряване. Ние, от ВМА, не ги спряхме. И продължихме да бъдем в поделенията на армията и войниците продължиха да даряват кръв. Освен това в този момент заради това, че нямаше изнесени екипи за кръводаряване на други центрове, редица фирми се обърнаха към нас. И това допълнително увеличи броя на кръводарителите. Когато миналата година стана трагедията с пожара в Македония и у нас имаше транспортирани пострадали, при нас се явиха около двеста кръводарители. Беше студено, но те чакаха търпеливо в Аулата на ВМА и ги канихме по десетина човека. Ситуацията с толкова много кръводарители продължи около две седмици. Тогава много хора откриха Кръвния център във ВМА и сега част от тях идват отново. И са все повече млади хора. Постепенно се изгражда култура на доброволното кръводаряване. Работим много добре с колегите от военните формирования и благодарение на това почти половината от кръводаряването се извършва от военнослужещите от Българската армия.
– Прилагате този метод от около месец, а колко време се подготвяхте за това?
– От края на миналата година, първо – с получаването на разрешението от ИА по лекарствата. Обучихме медицинските сестри в Кръвния център и днес те всички владеят методиката. А непосредственото обучение ставаше постепенно под ръководството на колегата ни – майор д-р Елисавета Грънчарова. И днес ние разполагаме с експертния капацитет за прилагането на новия метод.
– Какво предвиждате, за да привлечете и нови кръводарители? На какво е въпрос жестът на кръводаряването?
– Просто трябва да продължаваме да работим, както досега. Защото нашето главно задължение е да осигуряваме с кръв и кръвни продукти пациентите на Военномедицинската академия. Но едно от задълженията ни, не само на работещите в трансфузионните центрове, е да направим така, че младите хора, като навършат 18 години, да започнат да даряват кръв като знак за зрялост. Но за създаване на такава традиция и култура не бива да се разчита само на нас, а и на усилия на обществото. В училищата трябва да влязат по-млади хора и „да заразят” и с личен пример утрешните равноправни граждани на обществото. Може да са млади хора от Червения кръст, студенти по медицина или от други организации.
За нас най-важното винаги е било в момент на т.нар. освидетелстване на кръводарителя – как ще го приемеш, как ще направиш прегледа и как ще му обясниш какво да очаква от кръводаряването. И след това – като влезе при сестрата, как ще се осъществи самият процес на даване на кръв. А и грижата ти към него след кръводаряването и как ще го изпратиш. Това винаги съм го смятал за наше задължение – професионално и човешко срещу доброволния жест на един човек да дари кръв. Когато е здрав и е между 18 и 65 години. Защото има хора, които искат да са дарители, някои от тях като цяло са здрави, но пият лекарства, например за високо кръвно, чиято концентрация и ефект се натрупва. Защото с апаратура като INTERCEPT INT200 го правим, но както казахме – за микроорганизмите, за известни и неизвестни инфекционни агенти, които могат да компрометират сигурността на биопродуктите. Апаратурата е разработена според фармацевтичните стандарти за безопасност. Т.е. микроорганизмите ще бъдат унищожени и няма да се навреди на пациента, който приема кръвта, това е още по-високо ниво на безопасност. Да се елиминират лекарствата от дарената кръв със субстанция, която също да не е вредна – и това сигурно предстои да се направи някой ден от науката.
– А какво предстои на екипа на клиниката?
– Когато направим нещо ново, вие идвате и питате. Тогава показваме и разказваме, че и трансфузионната медицина се развива и модернизира, макар привидно да стои някак „зад завесата”. Нашият труд много не се вижда, но е изключително важен.
