● Очакват ни 4 негативни сценария, ако не преодолеем нихилистичното си равнодушие
Книгата „Национално самоубийство“ на гл. асистент д-р Илия Табаков, преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“ бързо стана едно от най-търсените заглавия в сектора на социологията и политическия анализ. За по-малко от два месеца беше допечатан втори тираж, защото интересът към нея надхвърли очакванията на издателство „Изток-Запад“. Тя съдържа своеобразната експертиза на автора, който е социолог и доктор по национална сигурност и преподава в катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“. Книгата му изследва геополитиката, когнитивната сигурност, теорията на войната и влиянието на изкуствения интелект върху съвременната сигурност. Според автора извършена и подмяна на традиционната армия с технологии, Табаков изразява силна критичност към тенденцията живата сила, националният дух и реалният отбранителен капацитет да бъдат сляпо заменяни от технологични решения и изкуствен интелект (ИИ). На анализ е подложен информационно-аналитичния капацитет в системата „човек – машина“ и необходимостта от модернизиране на центровете за управление при кризи, без да се губи човешкият контрол. Авторът разглежда заплахите пред националната ни сигурност до 2075 г. като очертава 10 направления на риск. Според него държавата постепенно губи контрол върху собствените си стратегически решения под натиска на външни фактори и глобални елити.
Какви са бъдещите сценарии за сигурността ни? Авторът очертава четири от тях за следващите 25 години:
Пълно подчиняване на националната сигурност на чужди, програмирани алгоритми и системи.
Институционален разпад, срив на силовите и отбранителните ведомства.
Културна амнезия – изчезване на волята на нацията да защитава територията, езика и миналото си.
Война за съзнанието – тя се води в умовете на хората.
Националното самоубийство настъпва тогава, когато едно общество доброволно се откаже от „волята си за смисъл“ и приеме бъдеще, което е програмирано от друг.
Книгата завършва с тезата, че „националното самоубийство не е съдба, а избор“, като целта на автора е да предизвика интелектуална мобилизация на обществото, докато все още има време.
