Село Костенец е сгушено в гънкките на Рило-Родопския масив и Ихтиманска Средна гора. Обработваемата земя е малко и хората са потърсили други възможности за препитание. Развиват дърводобива, дървени въглища. Основно усилията се насочват към развитието на занаятите и обработката на метал. Произведенията им са намирали пазар в цялата империя. Ножарството е един от занаятите, които разнася славата на майсторите. Хронологично селото възниква по-напред, а градът се развива впоследствие около гарата — иначе казано, като негово жп пристанище.
Голямото търсене създава условия за възникване на потомствени ножарски фамилии, които създават свои характерни модели, прочути с качеството и уникалния си дизайн. Иван Илчев не е потомствен ножар. От 1986 г. започва да овладява тайните за обработка на метал, реставрация и изработка на хладни оръжия. Постепенно създава и свои модели ножове. Реставрира различни екземпляри, които му носят за поправка и освежаване. Изработва реплики и различни реквизити за киното. Голямата му гордост е изработката на реплика на меча на хан Кубрат. Работата му е погълнала много време и внимание към детаила. Много точно са възпроизведени инкрустациите и фигурите на дръжката, които носят кодирани послания, неподвластни на времето. Копието е оценено изключително високо и е част от експозицията на НИМ.
Иван ще ви посрещне на портата си, ще ви погледне внимателно в очите и ако сте издържали този кратък пропускателен „изпит“, ще влезете в занаятчийската му работилничка.
Той е майстор ножар, един от малкото останали в Костенец. Някога били стотина. Толкова много, че ходели по график край реката, където имало точилни камъни, оставени там от природата.
Въпреки че Иван има работа по поръчки на клиенти, току-виж тръгне разговор, който може да продължи с часове — за стоманата, за овчарските ножове и старите майстори, или за разни дребни, а понякога и съвсем съществени житейски неща. Разговорът може да бъде прекъснат единствено от жена му Румяна, която отначало внимателно, а после все по-настоятелно ще го завика — я за обяд, я за вечеря.
Вниманието на майстор Илчев не се ограничава само към създаване на реплики. Реставрира овчарски ножове, тесаци , саби, мечове, тракийски хладни оръжия, реквизити за филми. Известен факт е, че сам човек не може всичко, за това опора му е съпругата Румяна, благодарение на която изящно изработените експонати намират мястото си в елегантни кутии, достойни за специални витрини. В повечето случай готовите продукти не стигат до витрини за да чакат копувач а още топли потъват в ръцете на колекционери. Особен интерес предизвикват ножовете изработени от дамаска стомана. Шарките по острието създават магическо впечатление а инкрустациите по дръжката и канията създават усещане за безкрайност и космически послания.
„Виж какво, за мен е важен човекът отсреща. Да има какво да си кажем, дори да не е за някаква голяма работа… А нож все ще му направя“ — казва майсторът.
