Чешкият театър „Хуса на провазку“ (Бърно) представи спектакъл, който почти няма да срещнете на наша сцена. Направен по романа „Сага за семейство Маркс“ на испанеца Хуан Гойтисоло, трактовката на режисьора Ян Микулашек рязко се отличава от първообраза, чиято присъда е: капитализмът е асимилирал Маркс и го е превърнал в продукт за продан. Гротеската съществува и в пиесата, но се превръща в семейна драма при необичайни обстоятелства, но не за да осъди, а за да ви изправи пред балансиран образ с провокацията сам да решите дали е гений или неудачник. За такъв отговор публиката би се разцепила на „за“ и „против“ с твърде повърхностни аргументи.
Нееднозначният образ е израз на смелост във времена, когато улицата мисли с опростени лозунги. Микулашек предлага визуална провокация – гротеската не отсъства, смесена с документални факти, хумор и ирония. Историческите сцени от живота на семейството се преплитат с коментари за съвременния свят. Маркс е едновременно и велик мислител, и исторически мит, и дълбоко уязвим, понасящ страдание човек. Липсва линейна биографична история за Маркс. Накъсано в колаж, действието скача между XIX век и сегашността, между историческите факти и абсурда. Хронологията нарочно е разрушена, гротеската и черният хумор разбиват митологичното и оголват човешката уязвимост. Маркс живее в бедност, преследван от кредитори, хазяи, на моменти семейството спи на земята – и в същото време не изпуска от погледа и страстите си, борбата за универсална справедливост на човечеството. Това не е дискредитация и лицемерие, както го определят някои критици. Това е живот в болка. Промъква се и внушението, че не можем да съдим идеологията на 19 век с мерките и действителността на 21-и. Да не забравяме, че освен несполуките на теорията в част от света, механизмът на принадената стойност е фундамент в съвременния икономикс, който се преподава в най-реномираните университети по света.
Майсторството на актьорите е завидно за разлика от напъването и крещенето на нашенската школа. Сменят състоянията за секунди – от психологически деликатни моменти до експресия, изключителна динамика, особено при женските персонажи (Жени Маркс и икономката Ленхен) – през очите им тече иронията към високите идеи, но и абсолютната преданост към делото на Маркс. Ленхен е прислужница, но и една от партньорите в семейната сага. Тя е родила незаконния син на Маркс, но заявява недвусмислено: в тази мизерия, ако ме питат отново, бих направила същия избор, не се чувствам експлоатирана. Преображенията на Далибор Буш (Карл Маркс) като актьор са зашеметяващи. Във феноменалната си роля балансира между „великия мислител“ и уязвимия, изгубен в съвременния свят човек. Трупата демонстрира изключителен синхрон, събрани са утвърдени имена като Здислава Пехова, Габриела Щефанова, Владимир Хаузер, Виктор Кузник, Душан Хребичек и Матуш Бенда.
