Светломира Димитрова
Шоу-спектакълът „100 години Георги Парцалев” – истинска машина на времето.
Продукцията, създадена по идея на фондация „Лили Иванова”, прерасна от представление в НДК в постоянно репертоарно заглавие, което възкресява великия комик пред очите ни на голямата сцена на Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Век самота без Парцалев? Не, сто години смях!
Сатирата доказа, че изкуственият интелект служи не само за писане на домашни и фалшиви новини. Благодарение на модерните дигитални технологии и холограми, емблематичният мустак и неподражаемият тъжен, но безкрайно смешен и обичан поглед на Парцалев отново са там, където им е мястото — под светлините на прожекторите. И големият Георги Парцалев се завърна „лично” на сцената. Чрез дигитален образ той си партнира на живо с младата трупа на театъра.
Сценарият и постановката са дело на директора Калин Сърменов, а режисурата – на Николай Младенов. На сцената се появи жива класика в 5 етюда. Публиката стана свидетел на 5 от най-емблематичните откъси от кариерата на актьора — от Дон Кихот до Михал Мишкоед. Актьорският бенд „Белите вълци” и мощните вокали на Сатирата превърнаха вечерта в истинско кабаре. На сцената блестеше водещата Силвия Лулчева като биограф на Парцалев.
Най-остроумният трик на представлението е, че то не е скучен музеен експонат. Зрителите получават динамично шоу, в което миналото и настоящето се хващат за ръка. Разбира се, изплува и горчивината на този живот, отдаден на смеха и зрителите, които буквално отвоюваха звездата на Сатирата от тоталитарната власт. Младите актьори не просто рецитират спомени — те играят, пеят и буквално си подават реплики с виртуалния образ на легендата. Спектакълът напомня за времето, в което сатирата изискваше висша интелигентност и способност да кажеш едно, а да накараш зрителя да мисли за друго. А колкото и терабайти памет да му налееш на един компютър, той никога няма да изкара онзи неподражаем, леко пресипнал, кадифен глас. Нито пък може да програмираш онази уникална Парцалева физиономия, в която веждите казват повече от триактов спектакъл. Истината е, че технологията в Сатирата не се опитва да го замени. Тя по-скоро работи като дигитална рамка за скъпа картина. Целта на холограмата е просто да напомни на по-младото поколение зрители за мащаба на неговото присъствие. Изкуственият интелект може да копира пиксели, но не и душа, и гениалната й меланхолия.
Парцалев си остава най-големият феномен в българското кино и театър точно, защото беше направен от различен „материал”– от чист, вроден талант и много човечност.
След фурора в София, Сатирата опакова куфарите и тръгна на национално турне, за да докаже, че Парцалев не принадлежи на миналото, а на вечността. Без него Сатирата нямаше да е това, което е днес.
„Случаят Петър Дачев” в Градската галерия
В историята на българското изкуство има множество забравени художници. Малко от тях обаче представляват толкова любопитен случай, колкото Петър Дачев. Той твори в период на интензивни художествени промени, а произведенията му свидетелстват за влияние на новите визуални идеи и културни процеси на първата половина на ХХ век. Изложбата „Случаят Петър Дачев”, организирана от Софийската градска художествена галерия по повод 130 г. от рождението на художника, е поредният й изследователски проект. Той преосмисля представи и възстановява по-сложната картина на българското изкуство между двете световни войни. Над 200 произведения проследяват различни аспекти от творческата и житейската биография на автора.
Експозицията е изградена около два ключови момента в творчеството на Петър Дачев. Първият е свързан с неговата самостоятелна изложба от 1924 г., която привлича вниманието на художествената критика и на съвременниците му. Произведенията тогава разкриват художник със заявено отношение към модерността и с интерес към новите пластически решения в европейското изкуство през първите десетилетия на века. Второто ядро на изложбата представя произведенията, създадени по време на близо десетгодишния престой на художника в Истанбул. Срещата с този град поражда една от най-мащабните тематични групи в неговото творчество. Улици, пристанища, пазари, архитектурни панорами и човешки фигури изграждат образа му.
Изложбата е нов поглед върху един автор, чието творчество продължава да поставя въпроси за границите на българския модернизъм, за културните маршрути на художниците от първата половина на ХХ век и за начините, по които се изгражда историческата памет за изкуството. Изложбата е съпътствана и от каталог, и продължава до 30 август.
Илюстрациите на Гюзелев доразказват „Декамерон”
Издателство „Колибри” издаде пореден шедьовър на класиката с илюстрациите на художника Ясен Гюзелев. Специалното издание на класиката „Декамерон” на италианския писател и поет Джовани Бокачо(1313-1375) е отхвърлян, забраняван и възхваляван и така стига с 22 подбрани новели до читателя от ХХI век в това специално издание. „Сто новели, разказани в течение на 10 дни от 7 дами и трима млади мъже” на фона на чумната епидемия във Флоренция през 1348 г. са втъкани в „Декамерон”. Редуват се действителни случки, забавни анекдоти и легенди, щастливи и трагични любовни истории с еротичен привкус, нелицеприятни социални явления, човешки нрави и страсти, хорски пороци, огледало на живота и духовния климат на тогавашния свят на границата между Средновековието и Ренесанса. Наричат творбата на Бокачо „енциклопедия на ренесансовата личност” заради всеобхватния портрет на човешката природа. А изразителните и оригинални илюстрации на Ясен Гюзелев осветляват стила и духа на онази епоха.
НАКРАТКО
Международният музикален фестивал „Варненско лято” е посветен на 100-годишнината от създаването на Летните музикални тържества във Варна. За първи път в историята на форума рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров, музикален символ на фестивала, е дирижиран от дама – маестра Деляна Лазарова. Фестивалът ще е с над 30 събития до финала си (14.10), с участие на повече от 1000 музиканти, сред които Симфоничният оркестър на Би Би Си Лондон (14.10), Симфоничният радиооркестър Берлин (6.09), Младежкият оркестър на ЕС (18.08) и редица световноизвестни солисти и камерни ансамбли, казва цигуларят виртуоз проф. Марио Хосен, артистичен директор на фестивала. Фестивалът в Залцбург е послужил за вдъхновение на основателите на българския фестивал Добри Христов и Панчо Владигеров преди 100 г.
Артисти на кокили и живи статуи от 5 държави влизат в 3 града у нас. Международният фестивал за улични изкуства 6Fest („ШестФест”) гостува в София, Варна (4-5.07) и Царево (6-7.07).Участват артисти от България, Германия, Чили, Аржентина и Сърбия. Във Варна гостува една от най-известните в света формации за театър на кокили – Stelzen-Art (Бремен, Германия). Нейни артисти ще участват в „Летящите пътешественици във времето” – шествие на кокили от входа на Морската градина, по бул. „Сливница” и ул. „Княз Борис І”. Там ще участват и живи статуи от Нови Сад (Сърбия). В Царево ще се видят светещите кукли-риби. А български куклени театри ще зарадват и най-малките. Участват и циркови артисти от Южна Америка.
