• От артилерист до командир на рота – път сред съмишленици с изключителен опит и мотивация.
От 6 години капитан Николай Николов ръководи подготовката на механик водачи в Центъра за подготовка на сержанти и войници в Сливен. Родом от Исперих, Северна България, не случайно избрал Артилерийското училище в Шумен без да има някой с униформа в своя род. От книгите, от филмите, които чел и гледал от малък, се запалила искрата на любопитството и интереса, за да реши да стане офицер. Неговият набор 84-ти бил последният със задължителната наборна служба. Но той я изкарал в първи курс във Военното училище, където постъпил по онова време. Служил дванайсет години в щаба на 20-ти дивизион в Ямбол, а от 2020-а г. – в Центъра за подготовка на сержанти и войници в Сливен.
Бил добър математик, а това е необходимо в артилерията. Убеден е, че каквито и нови изобретения да съществуват с дроновете покрай войната в Украйна, полевата артилерия ще си остане сред доминиращите сили на бойното поле. Далекобойната артилерия у нас бие с реактивни снаряди цели до 20 км, а самоходните гаубици – до около 15 км. Математиката е ключът – 50% от цялата артилерия е изчисляване на формули и задачи. Знания и формули. Начинът на стрелба е различен през зимата и лятото. „Преди да стреляме, има редица процедури, поправки, съобразени с времето и с обстановката. Отчита се вятърът, влажността на въздуха, температурата. Изготвяме бланки със сложни изчисления, получаваме поправки, които ни помагат за точност в стрелбата. Дори понякога отчитаме въртенето на Земята…“, си припомня капитан Николай Николов.
Офицер в разчета на гаубица,
като артилерист е трябвало да премине всяка позиция
На наблюдателен пункт е трябвало да води изчисления и дава данни за огневата позиция. Координацията с този, който стреля е изключително важна. Преминал е през всички роли в разчета – освен на преден пункт бил е и оператор, който се прицелва. „Трябва ни ъгъл разстояние до целта, процедури за времето – какво е, вятърът – попълват се бланки за пълна подготовка. Определяме ъгъла разстояние и с различни прибори, различни начини за смятане, даваме данни за позицията, които са нужни, за да поразят целта“.
Част от този опит по-късно му помага в службата в Сухопътните войски (СВ). Обиколил е почти всички полигони, на които се провежда артилерийска стрелба – най-вече „Ново село” и „Корен”. Функцията му е повече ръководна – да проверява как са изготвени бланките, как са подготвени разчетите на позиции. Въпреки това най-интересното и емоционалното за всеки артилерист – според капитан Николов е, когато при право мерене, хоризонтално, попадне точно в центъра на целта. Така е постигал понякога изключителен резултат – да разцепиш дърво на две. „По парабола е по-трудно, наричат го спомагателно мерене. И мерните прибори за него на гаубиците са различни…“
Очевидно в практиката на артилерист е натрупал опит не само като организация, но и като способност да превръща колектива в прецизно функциониращ механизъм, а синхронът е от решаващо значение във всяка бойна обстановка.
Това се оказва особено полезно за длъжността, на която преминава преди 6 години в Центъра за подготовка на сержанти и войници. В ротата за подготовка на механик-водачи целта е да се дадат умения и способности на новоназначени военнослужещи как се управляват верижни машини. Курсът е около 5 седмици. Три седмици – теоретична подготовка. Разделят ги в зависимост кой на каква верижна машина е – МТЛБ, танк Т-72 или на БМП. Групите се водят от инструктори.
Теорията ги подготвя как работи машината,
нейните възли и агрегати и как се управлява. Накрая минават на тренажор. За танковете Т-72 е аналогов, но върши работа – дава им основната подготовка за механик-водач.
Съгласно програми, утвърдени от командира на СВ, две седмици курсистите управляват верижни машини на полето. Практическата подготовка е 7 дни на танкодрум „Камен”. „Преди да тръгнем, изготвяме заповеди, планове, транспорт, осигуряване. Първите дни ги учим как потегля машината, как се сменят скорости, как да боравят с привод за управление, как се спира, как машината дава ход назад – пояснява капитан Николов. – След няколко дни, когато придобият умения и навици, съгласно Ръководството за управление на пътните природни средства в СВ, минаваме различни видове упражнения…“ Те са 6 – всяко е свързано с някакъв вид препятствия.
Самият изпит на механик-водача е на полигон „Камен” – от изходния рубеж да премине неравен маршрут от 4.8 км с препятствия. Първото е проход в минно заграждение. Веригите трябва да минат без да се опрат в колчетата, които маркират мястото, където условно няма мини. Противотанковият ров, голямата дупка е следващото изпитание, където машината трябва да влезе и излезе. Нужни са специални умения кога се сменя скорост, кога се подава газ, точни рефлекси. Друго препятствие е колеен мост: рампи, пътеки за веригите – минават без машината да падне от моста. Паркирането е изпитание, което изисква да преминеш между 5 колчета – 4 от тях са гараж. Минавайки през първите две, машината трябва да завие през кола по средата и да излезе от друга страна. Проверява се умението на механик-водача да прави резки движения и да има бърза реакция.
Спирането и потеглянето на възвишение, баир, също е проблем. Особено важно е умението да се борави с „патериците”, със самото управление на машината. А тя е 40 тона и има опасност инерцията да я повлече назад. За тази ситуация се изискват бързи рефлекси.
Качествата на инструкторите капитан Николов определя като изключителни: „Когато дойдох в това формирование през 2020 г. те вече бяха назначени тук. И може би
работя с най-добре подготвените инструктори
за механик-водачи в Българската армия. Гордея се, че работя с тях. Разчитам на уменията и знанията им при всякакви обстоятелства. Нямаме инструктор със стаж под 10 години, а повечето са в професията между 10 и 20 години. От Сливен, стари танкисти, с много добър подход като преподаватели. През ръцете им са минали много хора…“
Попитах дали новите модернизирани танкове изискват нещо качествено ново в обучението. Оказа се, че за механик-водача нищо не се променя. Като командир на тази рота капитан Николов формулира ясно целта – всеки от механик-водачите като получи книжка за управление, да владее така верижната машина в различни ситуации, че неговият командир да му се доверява като на професионалист.
До миналата година имали два вида курсове – за новоназначени механик-водачи и за придобиване на сержантско звание. Новоназначените са военнослужещи отскоро. „Какви са им мотивите, не знам – заради заплата или заради кауза, но всички са много мотивирани да преминат този курс. Думата „верижна машина“ се възприема като мъжка професия и им е много интересно – учат с желание, питат, интересуват се за подробности. Да караш верижна машина е предимство и удоволствие. Повечето са с познания за двигател с вътрешно горене от техникум. Но квалификация за верижна машина няма откъде да придобие. Идват с желание. Имаме млади момчета от набор 2001, 2002, които в житейския си път още не са се сблъскали с различни трудности, нямат личен автомобил дори, но тук като дойдат, интересът им се събужда след обучението. Взимат участие, задават въпроси, питат. Така получават самочувствие на мъже, които могат да преодоляват трудности“ – казва с усмивка капитан Николов. Не всичко е пари, той самият признава, че не би могъл да работи професия с висока заплата, но без удоволствие. Затова в тяхното формирование почти няма некомплект, заетите местата са над 90%, знак, че тук работят високо мотивирани хора.
