В Тулча вече има паметник на Стефан Караджа

Радослав СИМЕОНОВ

Войводата е символ на националното единение за българите от Добруджа.

Век и половина след героичната саможертва на Стефан Караджа (1840-1868), негов бюст-паметник бе издигнат в Тулча – румънския град, живописно разположен на подстъпите към делтата на р. Дунав. Вероятно мнозина ще се запитат какво общо има Караджата със съседна Румъния или пък защо това се случва именно в Тулча, а не в Букурещ или Браила например, където са се подвизавали българските хъшове? Отговорът е, че не всяко място, на което се издига паметник на национален герой, трябва непременно да бъде свързано с неговото раждане или гибел. Понякога връзката е много по-дълбока и по-символична, било то в исторически или в духовен аспект. Точно такъв е случаят и със Стефан Караджа.

Макар да е роден в ямболското село Ичме (дн. с. Стефан Караджово, общ. Болярово), неговото детство, юношество и първи години на възмъжаване преминават в Северна Добруджа – първоначално в тулчанските села Долна Чамурла, Бейдауд и Саръюрт, а от 1854 г. и в Тулча. По това време дунавският град е икономически, културен и духовен

център на българщината в Северна Добруджа

Тук се формира многочислена и стопански активна българска общност, която създава на просветно-църковни и културни институции. През 1854 г. е осветена църквата „Св. Георги“, а през 1859 г. са създадени читалище „Съгласие“ и първото българско класно училище в Добруджа, наречено „Светла България“. Две години по-късно сподвижници на Г. С. Раковски основават в града местния революционен комитет, чиито членове се включват активно в създадената през 1862 г. в Белград Първа българска легия. Сред доброволците в легията е и младият Стефан Тодоров Димов, получил вече прозвището „Караджа“, което в превод от турски означава „сърна“, заради своята пъргавост и енергичност.

В Сърбия, под влиянието на Раковски, Стефан Караджа се изгражда като ярък привърженик на четническата тактика за освобождението на България. След разпускането на легията, младият революционер хайдутува известно време из Бабадашката планина в Северна Добруджа. Малко по-късно, с неговото име се свързва подготовката и формирането на т. нар. тулчанска чета, която през пролетта на 1867 г. се подготвя да премине в българските земи редом с четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. След разпускането на Втората българска легия, заедно със своя сподвижник и съратник Хаджи Димитър, Стефан Караджа става инициатор и организатор за сформирането на най-боеспособната българска чета от епохата на национално-освободителните борби. В ранното утро на 6 юли 1868 г., със своите 128 души четата дебаркира край свищовското село Вардим, за да поеме по пътя на безсмъртието. Уведомени за нейното преминаване, турските власти изпращат многобройни войскови части по дирите й. На 8 юли, по време на кръвопролитното сражение в местността „Канлъдере“ край павликенското село Вишовград, войводата Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. Отведен е в Русе, където управителят на Дунавския вилает Мидхат паша го изправя пред извънреден съд. Но още преди изпълнението на присъдата – смърт чрез обесване, войводата издъхва в русенския затвор.

           В годините непосредствено след Освобождението, култът и преклонението към Караджата като общонационален символ на свободолюбието и готовност към саможертва, най-трайно се съхраняват в Добруджа. Още през 1878 г. Северна Добруджа е включена в пределите на Румъния. За българското население настъпват отново времена за отстояване на националната идентичност и българщината. По време на Втората балканска война през 1913 г., възползвайки се от затрудненото положение на България, кралска Румъния анексира и Южна Добруджа. В тежките години на румънската окупация образът на Стефан Караджа се превръща в

духовна опора за добруджанци

и в символ на националното единение, което не може да бъде нарушено от съществуващите граници. Неслучайно Добруджанският младежки съюз към Вътрешната добруджанска революционна организация възприема Стефан Караджа като свой патрон. Когато през 1940 г. Южна Добруджа е отново възвърната към Родината, ликуващите добруджанци посрещат българските войски с неговите портрети. Още по-трогателна е постъпката на добричките жители, които на 25 септември 1940 г. посрещат и закичват своите освободители с бели кърпички, върху които е извезан образът на Караджата.

           Изграждането на неговия паметник в Тулча е събитие с дълбоко историческо значение и смисъл. Това е жест, който далеч надхвърля обикновената почит към един от най-ярките български национални герои. Това е нещо много повече – възстановяване на историческата връзка между епохата на Възраждането и българската общност в Северна Добруджа. Заслугата за издигането на този паметник принадлежи изцяло на българския посланик в Букурещ Радко Влайков. При едно от своите посещения в Тулча през януари 2024 г. той установява, че паметната плоча, поставена през 2007 г. на фасадата на къщата, където между 1854 и 1862 г. е живял войводата, липсва. След разговор с градоначалника на Тулча Щефан Илие е постигнато споразумение да бъде издигнат изцяло с дарителски средства от България паметник на Караджата, който да бъде поставен на едно от най-емблематичните места в града – в градинката срещу българската църква „Св. Георги“.

Българското посолството и Община Тулча подписват на 11 юни 2025 г. Споразумение за партньорство и сътрудничество. След местния общински съвет, проектната документация за изграждането на монумента е съгласувана и от Министерството на културата на Румъния. Предвидено е бюст-паметникът на българския революционер да бъде реплика на този, които се издига в Русе, чийто автор е скулпторът Георги Радулов. За целта Посолството се обръща с призив към Националното сдружение на общините в България за организирането на дарителска кампания за набирането на средства. За реализирането на родолюбивия проект са необходими около 40 000 лв., включващи разходите за авторски права, проектантски услуги, изработване на бюста от бронз, неговото транспортиране и изграждане на постамента на паметника в Тулча.

Средства постъпват от 12 общини в България

(София, Русе, Габрово, Кюстендил, Павликени, Долна Митрополия, Етрополе, Елена, Долни Дъбник, Стралджа, Кайнарджа и Средец), от 18 дарители – физически лица, и една фондация. Румънската строителната фирма, извършила дейностите по съграждането на паметника, също се включва в дарителската кампания, извършвайки ги безвъзмездно, без да иска заплащане.

           Откритият на 30 юни 2026 г. бюст-паметник на Стефан Караджа в Тулча е знак, че нашата историческа памет е жива, че националните герои продължават да обединяват българите отвъд държавните граници и че духовното пространство на България не се измерва само с географията, а с паметта, културата и споделените европейски ценности.

Авторът е главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на МО