Зеленски бе лишен от най-високия полски орден и го върна демонстративно.
„Официално приятелско посещение“ и „взаимноизгодни добросъседски отношения“ са едни от най-често използваните медийни клишета от много десетилетия насам, когато се описват връзките между две съседни страни. В повечето случаи обаче те представят желаното за действително или просто спазват добрият тон, защото взаимоотношенията между съседи почти никога не са безоблачни. Има твърде много наслоени пластове от миналото, двупосочно недоверие и незатворени исторически рани. За пореден път се убедихме в това преди дни, когато президентите на Полша и Украйна зарязаха деликатния изказ и бързо преминаха към взаимно обидни действия и нараняващи жестове.
Конкретният повод за поредния рунд на напрежение и словесни престрелки стана решението на президента Зеленски да присъди на една частите на Силите за специални операции почетното название „Героите на УПА“ в чест на националистическата Украинска въстаническа армия, действала на територията на Западна Украйна през годините на Втората световна война. В Полша обаче УПА е синоним на геноцид, който в колективната историческа памет е поставен редом с германските СС и съветската НКВД. Затова решението на Зеленски отприщи
масова негативна реакция във Варшава
Тя бе особенно силна сред консервативно-националистическите кръгове, гравитиращи около президента Навроцки, докато политиците, споделящи евро-либералните виждания на премиера Туск, бяха силно разтревожени, че събудените спорове за миналото ще бъдат най-вече от полза за Москва. След като духът за пореден път беше изпуснат от бутилката, именно правителството на Туск се опита да намери деликатния баланс между защита на националното достойство и продължаването на партньорството с Украйна. Полското външно министерство заяви, че оценява решението на Зеленски като „еднозначно негативно“, а в началото на юни военният министър Косиняк-Камиш съобщи, че е поискал от Киев да отмени заповедта за названието на подразделението.
След като стана ясно, че опърничавият Зеленски няма да се откаже от решението си, Навроцки прибягна до тежката артилерия. Бе задействана процедура по отнемането на връчения през 2023 г. на сегашния украински президент Орден на Белия орел, най-високото полско държавно отличие и символ на националната историческа памет. Това стна факт на 19 юни.
Ответната реакция в Киев бе най-вече спонтанна, емоционална и първосигнална. Още на следващия ден Зеленски върна ордена, но направи това не по официалните дипломатически канали, и дори не чрез държавната украинска поща, а посредством „Нова поща“, частна украинска куриерска и логистична компания. Примерът му бе последван от редица видни украински държавници и актуални ръководители. Сред тях се открояват имената на бившите президенти Кучма, Юшченко и Порошенко, действащият външен министър Сибига, ръководителят на офиса на Зеленски Буданов и предшественикът му Ермак.
Самият акт на връщането на отличията, и в добавка –
демонстративното неспазване на дипломатическия протокол,
бяха счетени за изключително обидни от поляците. Орденът на Белия орел е учреден през 1705 г. От тогава негови носители са няколкостотин души, сред които Шарл дьо Гол, Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Ангела Меркел, Джо Байдън, Лех Валенса и папа Йоан Павел II. В своя коментар по случая Зеленски посочи и две други имена на наградени с този орден – Екатерина II Велика и Бенито Мусолини – и сякаш го направи нарочно, за да се разграничи от тях. Отговорът на полската президентска канцелария, че това са покойници и няма практика да се отнема отличието от починали негови носители, докато Зеленски си е жив и здрав, бе оставен без реакция. За сметка на това в украинските медии се развихри истинска буря, като западните съседи бяха приравнени с нацистите и даже бяха охарактеризирани като техни помагачи.
Генезисът на този полско-украински конфликт не би могъл да бъде разбран ако поне малко не се поровим в миналото му. А то, както винаги е сложно. Най-ключова в него вероятно е думата „държава“. Защото поляците имат своя собствена още от 960 г., докато украинците, като изключим няколко нетрайни образувания, се сдобиват със своя едва в края на 1991 г. И през дълги периоди през тези повече от хиляда години именно поляците са владеели значителни украински територии и са действали като пълноправни господари там. За последен път това се случва през 1920-1939 г., когато по-голяма част от днешна Западна Украйна е в границите на полската държава. Въпреки че традиционно поляците там са малцинство (около 30% срещу два пъти повече украинци) те всячески се опитват да променят това, най-вече чрез заселване на колонисти и културна асимилация. Ответната реакция е учредяването през 1929 г. на нелегалната Организация на украинските националисти (ОУН), чиято цел е създаване на независима държава. Идеологията й може да бъде определена като радикален национализъм, със заемки от авторитарни учения, включително от фашизма.
Още от самото начало
ОУН повежда въоръжена борба срещу полската държава
и през 1934 г. организира убийството на министъра на вътрешните работи на Полша. Властите отговорят с масови репресии, като сред осъдените на затвор е и небезизвестният Степан Бандера. През септември 1939 г., в резултат на пакта Молотов-Рибентроп, Западна Украйна е анексирана от СССР, а с ОУН вече започва да се занимава съветското НКВД. Хиляди украински националисти са хвърлени в затворите, мнозина впоследствие са разстреляни, а ръководителите на организацията успяват да се укрият на контролираната от Германия полска територия.
През 1940 г. ОУН навлиза в най-драматичния си период. Германците са пуснали на свобода от полските затвори хиляди нейни активисти, които искат нещо по-различно от комфортно живеещото си в емиграция нейно ръководство. Стига се до разцепление на стари и млади. Първите се обозначават като ОУН(М) и начело на тях остава по-възрастният дотогавашен ръководител Андрий Мелник. Вторите представляват по-радикалните и енергичните кръгове на организацията и стават известни като ОУН(Б), водени от Степан Бандера.
Фракциите на ОУН възлагат големи надежди на Хитлер, че ще подпомогне възстановяването на украинската независимост и си сътрудничат с Вермахта през първите седмици на германското нападение срещу СССР. Скоро след това обаче нашествениците ясно показват, че нямат никакво намерение да толерират независима Украйна, и даже затварят Бандера в немски концлагер където той остава почти до края на войната. Ответната реакция на организацията е да създаде въоръжена сила, въпросната УПА, която е свързана най-вече с бандеровците от ОУН(Б). Тя действа на принципа „сами срещу всички“ и не след дълго вече се сражава срещу германци, поляци и руснаци.
И двете фракции са наясно, че който и да спечели войната, в плановете му не влиза създаване на независима украинска държава. Затова ОУН(Б) решават да поставят бъдещите победители пред свършен факт като създадат етнически хомогенна украинска територия, която да бъде демографски прочистена от чужди „примеси“. С други думи, от редица области да бъде прогонено най-вече полското население, което живее там от незапомнени времена, включително чрез използване на насилие. През лятото на 1943 г. това насилие достига безпрецедентни размери и
в областта Волиния са убити до 100 000 поляци
Тази „акция“ на УПА остава в историята като Волинското клане. Радикалните виждания на бандеровците обаче не срещат рзбиране у Съюзниците и след войната Западна Украйна е върната на СССР. Към началото на 50-те години ОУН и УПА са напълно ликвидирани след няколкогодишна обречена битка със съветските власти.
Каквито и аргументи да се изтъкват от Варшава и Киев в наши дни, ясно е че единствено бъдещето е в състояние да заличи кървавите дири. В момента и двете общества са далеч от необходимата зрялост, за да си простят миналите обиди. Поляците считат събитията във Волиня за клане, в Украйна обаче го наричат трагедия. Полското владичество на Западна Украйна е цивилизационна мисия за едните и окупация за другите, а УПА – съответно терористи и борци за свобода. Въпросът е ще се намери ли някога допирната точка от която ще започне помирението?
