За да се развие един офицер, той трябва да премине, както през командни, така и през щабни длъжности, твърди командирът на 4-ти артилерийски полк
Фото авторът
Полковник Коста Делев е роден на 8 юли 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Висшето военно училище по артилерия и ПВО „Панайот Волов“ през 2001 г. със специалност „Земна артилерия и ПТУРС“, Военна академия в Армейския командно-щабен колеж във Форт Левънуърт – САЩ, през 2015 г., като по време на това обучение взима и магистърска степен по военно изкуство, Националния университет по отбрана на САЩ във Вашингтон през 2026 г. и редица курсове за квалификация и специализация.
Служил е на командни и щабни длъжности на ниво батальон, дивизион и бригада в артилерийски, ракетни и механизирани формирования. Участвал е в две мисии зад граница – като щабен офицер по планиране на текущи операции през 2012 г. в Афганистан и като национален командир през 2022 т. в Косово. От 15 юни т.г. полковник Коста Делев е командир на 4-ти артилерийски полк.
– Господин полковник, как приемате назначението ви за командир на 4-ти артилерийски полк?
– За мен е огромна чест и отговорност да бъда определен и назначен за командир на 4-ти полк – полк с огромни традиции, с много успехи и с голямо бъдеще.
– Видяхте ли вече разлика в артилерийското формирование от времето, когато служихте в него като командир на противотанковия дивизион и началник-щаб на полка, и сега?
– Това, което виждам, е един нов етап в развитието на полка. Започнало е превъоръжаване, придобиване на нови системи, на безпилотни летателни средства – ударни и за разузнаване, съвременни радари… Всичко това е ново, развива се и е част от бъдещето. На 15 юни приех командването на полка. И през втората седмица се проведе командно-щабното учение с 2-ри противотанков дивизион. Аз съм командвал този дивизион преди години. Но сега има огромна разлика, тъй като дивизионът е придобил нова техника – безпилотни летателни средства. А това коренно променя начина на управлението и предизвикателствата са различни. Учението беше на местността с изведени сили и средства и моя команден пункт. Така можеше да се провери на реални разстояния какво е командването на формированието. Командир на дивизиона е подполковник Валери Витанов, но на КЩУ тази длъжност изпълняваше неговият началник-щаб майор Георги Гарелов. През следващата седмица пък бяхме домакини в Асеновград на заключителния преглед на любителското художествено творчество в Сухопътните войски.
– Пълен ли е екипът ви от заместници?
– Няма назначен заместник-командир на полка, но процесът за попълване на тази длъжност вече стартира и надявам се до няколко месеца това да стане. Заместник-командир по логистичното осигуряване е подполковник Анелия Маркова, а началник-щаб е подполковник Георги Янчев.
– Имате ли принципи в службата, на които сте били верен през годините?
– Принципите в армията са записани в Устава на въоръжените сили и са ясни и точни за всеки един военнослужещ. Още при постъпването си в армията всеки един от нас е имал базови ценности. Но при мен този процес започна много по-отдавна. Моят дядо, на когото съм кръстен – Коста Делев, майор от запаса, беше служил в тежки гарнизони като Ямбол и Звездец през 50-те години на миналия век. И от малък той ме е закърмил с ценности като чест, отговорност, дълг към Родината. Много често хората използват думата професия, но аз не приемам службата като професия, приемам я като отговорност, като дълг към нацията. За да постигаме резултати много пъти се налага да правим саможертва към семейството, към приятелите, познатите…Но саможертвите са в интерес на службата и нацията.
– Служили сте в доста военни формирования. От кое от тях са ви останали най-ярките спомени?
– Да, бил съм в много формирования, местил съм се 13 пъти по време на службата си. Бил съм на различни позиции. Но всеки път съм придобивал нови знания, начини и поглед към събитията и към бъдещето. От всяко едно от предизвикателствата, които съм срещал, придобивах нов, различен поглед. Служил съм в механизирани бригади, където се научих, че взаимодействието е най-важно между различните родове и специални войски. Служил съм и в ракетна бригада, където принципите са други, бил съм в артилерийски формирования, както и в момента съм… Но навсякъде подготовката е свързана от един много важен интерес, това е защитата на териториалната цялост на Република България.
– Завършили сте военното училище през 2001 г. Как ви се отразиха тогавашните трансформации, когато нямаше длъжности за всички нови лейтенанти?
– Затова и съм се местил доста пъти. В някои от гарнизоните в тогавашните поделения съм служил по 9 месеца, защото бяха ликвидирани, трансформирани и т.н. Това донякъде кали нашите випуски, проявиха се волята и желанието за служба на младите офицери. И считам, че успехите ни са благодарение на това, че въпреки тежките моменти и предизвикателства, които стояха пред нас, първо, ние успяхме да останем, и второ, да се развием като офицери. Благодарение на вътрешната мотивация бяха преодолени много трудностите.
– От кои категории военнослужещи имате най-голяма нужда в момента?
– Най-голямото ни предизвикателство е свързано, както с младшия, така и със старшия офицерски състав. Експертизата се трупа с години, държавата полага много усилия и средства за изграждането на офицерите. В службата си те трябва да се справят с тежки изпитания. Но въпреки всичко, младите офицери постъпват в редовете на армията и надграждат своите знания, придобити във военните училища. И започва тяхното развитие, като офицери, те са бъдещето на армията.
– Колко важно е за един офицер да се развива и опасно ли е застояването на една длъжност?
– В момента кариерното развитие на офицерите в Сухопътните войски е много ясно. За да се развие един офицер, той трябва да е преминал, както през командни, така и през щабни длъжности. Знания и умения се придобиват от всяка нова позиция. Командирът трябва да бъде истински лидер, който е следван заради неговия личен пример, заради неговите знания и възможности, така както навремето нашите български офицери са заставили начело на войските и са ги водили в битка. А застояването на една длъжност има своите негативни страни. Получава се капсулиране в дадена област, в даден етап на развитие на офицера. Ако това продължи прекалено дълго, може да има отражение в офицерския начин на мислене. Всеки офицер трябва да се стреми към развитие, изграждане и достигане до перфекционизъм в способностите и знанията, които притежава.
– Очаквате ли нови лейтенанти да постъпят в полка?
– Да, очаквам. Със сигурност в полка ще приемем млади офицери, което е много радостно за мен.
– Ще придобиете ли скоро нова техника?
– Процесите по линия на програмата SAFE са в ход, както и по други програми, и очаквам с нетърпение да придобием нова техника. Но преди да дойде самата техника, военнослужещите трябва да извършат подготовка за нея – езикова, тактическа и базова.
– Кои са по-важните събития за полка до края на годината?
– До края на годината предстои участието на наши формирования в учението на Трето бригадно командване „Пирински страж-26“. Друго важно събитие е сертификацията на първи артилерийски дивизион за участие в операции.
– За какви ваши увлечения намирате време?
– Винаги съм намирал време за спорт. Спортът много помага при тежките натоварвания, при по-доброто справяне в стресови ситуации и при други предизвикателства. Освен спорта, обичам да чета книги, свързани с военната история и специално – с българската военна история. Наскоро прочетох книгата на генерала от пехотата Стефан Тошев „Победени, без да бъдем бити“ и тя силно ми въздейства. Той я издава през 1923 г. В нея описва как и защо се стига до събитията и решенията в края на Първата световна война, какви са били действията на българския офицерски състав и на политическото ръководство, спира се на отделни личности… И прави изводи, които днес наричаме поуки от практиката.
