Задават се предсрочни парламентарни, а и президентски избори
Колко лесно би било, ако всичко, което президентът на съседна Република Сърбия Александър Вучич изрича, е вярно. Като дума на истински държавник, чиято брадва удря винаги на едно и също място. И колко хубаво би било, ако досега с поведението на политик и управленец Вучич би вдъхнал толкова доверие у съгражданите си, че да вярват: каже ли нещо, го изпълнява…
Май взехме да се размечтаваме. Имаме повод за това – на митинг пред Скупщината, законодателния орган на Република Сърбия, президентът Александър Вучич заяви, че ще подаде оставка от поста си и в рамките на няколко седмици вече няма да е държавен глава. „Това вероятно е последният път, в който се обръщам към вас като президент на републиката. Вече 14 г. вярно служа на страната си. Обичам Сърбия повече от всичко на земното кълбо. Никога не са ме интересували чужди интереси. Не съм искал да служа на никого, освен на гражданите на Сърбия. Говореха, че никога няма да напусна президентския пост, но това са последните ми дни и седмици като президент на републиката“, каза Вучич на митинга на управляващата Сръбска прогресивна партия пред Скупщината.
Никога не сме имали съмнение, че Александър Вучич владее изкуството да бъде сантиментален и лъжливо искрен, когато говори за оттеглянето си от властта. Както самият той казва, вече 14 г. сърбите му сърбат попарата, независимо дали в ролята на премиер или на президент. Да, в сръбското общество наистина се бе създало впечатление, че Вучич никога няма да излезе от върховете на властта. През всичките му години в управлението на страната той създаваше впечатлението на човек, който така е слепнал със стола си във властта, че няма сила, която да го вдигне оттам. С пълна парламентарна подкрепа от своята Сръбска прогресивна партия и нейното мнозинство в Скупщината, с контрола над медиите и
при разбитата опозиция, която няма сила да реагира и да му опонира
Вучич имаше комфорта да прави каквото си иска с инструментите на държавата. Непоклатим – ето така изглеждаше президентът досега, и недосегаем през времето от всички трусове в обществото. Ако това бе стил само за вътрешна употреба, а това наистина бе така, човек да каже, че това си е работа на сръбските гласоподаватели, решили, че тъкмо такъв политик – автократичен, манипулативен и популист трябва да ги води. Лошото е, че стилът му на политическо и държавническо поведение си намери своите копия в съседните държави.
Номер едно в копирането на Вучич е лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Република Северна Македония Християн Мицкоски, който като аргумент на своя имитационен стил на управление се позовава на онази част от биографията на Вучич, която е свързана с неговото непосредствено участие в екипа на някогашния сръбски диктатор Слободан Милошевич. Да не забравяме, че в едно от първите правителства на Милошевич младият тогава и перспективен кадър Александър Вучич бе министър на информацията. Втори номер в този списък на имитатори е лидерът на босненските сърби и доскорошен президент на Република Сръбска Милорад Додик. Лично аз не бих се поколебал да включа в тази листа и лидера на социалистите и премиер на Албания за 4-и пореден мандат Еди Рама, въпреки че неговото управление получава доста потупвания по рамото от бюрократите в Брюксел. Но като гледам какви вълнения и протести се вихрят през последните седмици в страната около проекта за изграждане на луксозен курорт на един от албанските острови и как Рама реагира на това, си давам сметка, че човекът никак не е чужд на автократичните методи на управление. Впрочем, протестите отдавна излязоха от рамките на екологичната защита на флората и фауната на въпросния остров и вече са откровено насочени против цялостната политика на правителството на Рама.
Че времето на Сърбия след Александър Вучич е дошло, в това няма съмнение. Но
има и няколко неизяснени въпроса
Първо, какво означава срокът от няколко седмици, които самият Вучич си дава като президент. Първата реакция на доста наблюдатели, особено от България, бе, че с отказа си от позицията на държавен глава и не толкова ясната заявка да се впусне в политическата борба като лидер на своята Сръбска прогресивна партия, прилича на ситуацията у нас с участието на бившия президент Румен Радев в парламентарните избори, които спечели убедително. Но приликите са дотук, само дето сравнението на двата случая се превърна в клише.
У нас конституционната процедура е ясна – при напускане на президента ролята му автоматично поема вицепрезидентът. В Сърбия президентът няма свой вице, така че ако Вучич освободи стола на държавен глава, на негово място властта поема председателят на Скупщината Ана Барнабич. Която в първия си мандат на президент Вучич назначи за премиер на страната. Каквито и промени да ставаха по върховете, Барнабич, активен член на ЛБЧТ движението, беше около Вучич. И сега е така. След като мина начело на изпълнителната власт, сега ръководи законодателната като председател на Скупщината.
Това кариерно развитие на Барнабич предполага и вероятността тя да стане президент на Сърбия
стига гласоподавателите да са убедени, че в нейната битност тя може да се справи с отговорностите на този пост.
Да речем, че Вучич изпълни заканата си и наистина се оттегли. Да предположим, че той се впусне в политиката и ако СПП победи, би могъл да стане премиер. Милош Вучевич – един от неговите най-верни сътрудници, в момента председател на управляващата Сръбска прогресивна партия, не крие, че това е възможната, ако не и единствена алтернатива на Вучич. Според Вучевич напълно е възможно през есента в Сърбия да има парламентарни, а сега, след оставката на Вучич, и президентски избори. Но и той не е много сигурен, затова разтегля провеждането им през септември, октомври и ноември. А защо не – и декември? Вучевич подчерта още, че предстоящият вот вероятно ще бъде най-трудният за СПП от 2012 г. насам. Той изрази надежда, че партията ще участва обединена около Вучич, когото вижда като лидер и първи в листата на СПП. Вучич вече е правил това неведнъж. Така бе и през последните парламентарни избори, когато Вучич бе първи в листата на СПП, а и изборният лозунг, който бе предложен на избирателите, бе посветен на него и с него.
Вторият въпрос е свързан с това дали пък Вучич не намалява влиянието си в политиката на Сърбия с напускането на комфортния пост на държавен глава и впускането в търсене на сигурна победа на партията си, която да го излъчи за премиер. Тук отговорът е много лесен: където и да се намира в своето политическо битие,
Вучич е централна фигура, която не търпи друг да го ръководи
или да го командва. Независимо от конституционните пълномощия, които имат премиерът или президентът на страната. Вучич беше вече премиер, след това стана президент, а сега, ако е вярна хипотезата на неговия съратник Вучевич, се готви отново да е начело на изпълнителната власт. Предлагам да нямаме никакво съмнение, че където и да бъде, Александър Вучич ще управлява Сърбия. Точка. Освен ако вълната на студентските и граждански протести, която вече втора година залива държавата с неугасваща активност, не го изхвърли окончателно от политиката.
Но, казвам си, какво сме му забрали гайлето на Вучич, я да си гледаме нашите работи. Очаква се премиерът Румен Радев да планира среща с Вучич. Но това беше преди сърбинът да обяви своето намерение „това да бъдат последните ми дни и седмици“. Май няма да има нужда от подобна среща. Нека Вучич изпълни заканата си, нека стане премиер на Сърбия и тогава съвсем резонно би могъл да се види и разговаря с Радев като на среща между двама премиери на две съседни държави.
