Комерсиализацията го променя с чалга, силикон и кебапчета
„Джулая“ е уникална традиция у нас, другаде по света го няма – празникът е определян като български феномен. Започва с хипи движението през 1975 г., а име му дава песента July Morning на Джон Лоутън, вокалът на английската рок-група „Юрая Хийп“. Хитът събира по онова време хората като свободни електрони на отдалечени, запуснати места. Идеята е да посрещнат на изгрева на 1 юли като символ на новото начало и очакване за по-добро бъдеще. Изгрева посрещат стотици, а понякога и хиляди на Камен бряг или по плажовете край Варна. Рок групите и изпълнителите им превръщат празника в малък рок фестивал, който по-късно се разпростира не само по морското крайбрежие, но и по много градове и планински била във вътрешността на страната.
Негативно мнение прочетох преди седмица във фейсбука на Гергана Пирозова, театрален критик и обществен активист, за преживяното от нея в къмпинг Градина, което отчасти си струва да цитирам: „Днес, докато се опитвам да се съвзема от някакво вирусно-чревно, за допълнителен ефект си пускам при Галаааа.“ А тя цитира бивша депутатка и манекенка, че всяка година посрещат Джулая, тя и семейството. Това „им напомня колко е древен плажа, такааааааа, примигвам, плажът се тресе от ламбада, тя каканиже бавно и уверено като една истински успяла жена, нема там да е нервна нещо, после – двама актьори (не знам кои са, ма единият беше известен с това, че е годеник на по-известната) са ацки щастливи, че ги дават по телевизора, и те пищят – якооо… купооооооон…, ураааааа. Силиконовата депутатка много обича да се разхожда сутрин по плажа, щото дишала изпарения и ходи осем километра еври морнинг, такаааа, това ни го казва с упрек, че всички така трябва да живеем, както тя ни казва, такаа, обаче, нямало изгрев тази сутрин… Ми, облаци имало, морето бурно, ей затова е нямало изгрев, нъц, все трябва в нещо да сме първи – обаче, нали яко купоооон, пищят всички… ламбадата тресе джулай морнинга, селебритата извършват древен ритуал – посрещат антикомунистически морнинг, в него няма и капка хипи, рок и прочие, па и Слава Богу. Няма такъв зверски и предсказуем кич като измислицата „джулай морнинг“…“ заключава Пирозова. Не знам как е било на Градина, но на къмпинг Добруджа край Шабла и на традиционното място Камен бряг все още има запазени фрагменти от първоначалния замисъл на празника, продиктуван от хипи движението. Не всичко е чалга вълната и комерсиалния карнавал.
В края на 70-те и началото на 80-те духът на Джак Керуак, изплува от романа „По пътя“ (1957) и беше просмукал младите хора у нас, особено студентите (какъвто бях и аз). Заразата беше обгърнала дори хора, които не са чели книгата, но в атмосферата на неформалните компании, където беше буламач от посланията на Висоцки, Керуак, Дънов, се смеси от хрумките на улични маргинали с китари, бради и коса на опашка. Закъснелите отгласи на „бийт“ поколението – което отиде на челен сблъсък с конформизма, консуматорството и изкуствените норми на Америка от 50-те години, дойде и у нас. Пътуването не беше географско придвижване, а бягство от социалните роли, семейните окови и сивия ритъм на всекидневието. Съпротива срещу уредения, сигурен живот в предградията (американската мечта) и импулсът – екзистенциалната свобода на скиталчеството. Отчуждението е рана – изгубени, отегчени, младите хора се усещат изпразнени в механизирания свят на печалби и са пълни с неудовлетвореност. Експериментират със секс, наркотици, джаз, будизъм, търсят себе си. Радостта е в движението, но и в несигурността – пътят има край, свободата е мимолетна. Припомнете си Уудсток, емблема на цяла епоха.
Без да идеализирам тези нагласи на българска почва, (скалите на Камен бряг са осеяни с надгробни плочи на маргинали, невнимателно прекрачили границата на твърдата земя) там беше сборище на хора с китари, невписващи се, а и невярващи в кодекса на здравото социалистическо семейство като основа на обществото. Не винаги бяха готови открито да оспорват хегемонията на властта, но през рока и поп музиката бяха меката сила, обаяние за нещо отвъд границата, алтернативен свят, където нормите на „традиционното българско семейство“ не важаха. Нерядко сблъсъците се изразяваха в това – милиционерът иска паспорта ти – и го прибира: като си обръснеш брадата, ще го получиш. Бръснеш, получаваш, после брадата никне отново.
Тази година на къмпинга край Шабла нямаше официална програма-концерт, но пък преживяването беше в духа на Джулая от края на 70-те – спонтанно, присъствието – индивидуално или на неформални групи, очаровани от ритуала да зяпат появата на слънцето като ритуал на надеждата, очакване за приключения и неочаквани запознанства. Тук-там и леко нашмъркани групички от експлозивно настроени млади хора, оскъдно облечени, които се шльопаха в нестоплената още вода преди слънцето да изгрее, от което усещах студ, дори само като ги наблюдавах. Но бяха весели, емоционални, придаваха очакваната пикантност на преживелиците рано сутрин. Имаше румънци, руснаци, украинци и не знам какви, увлечени от общия ентусиазъм правеха същото, което и нашенци, с все още неизчерпана енергия от крайбрежния бар, където бяха изкарали нощта.
Изкуственият интелект ме подхлъзна – обеща концертна програма в Шабла, ала се оказа оферта от отпреди 2 години. Затова пък познати ми споделиха преживелиците си от Камен бряг, където гвоздеят на шоуто бе известният рок вокалист Джеф Скот Сото – име от рок групите Journey, Talisman и проектите на виртуозния китарист Yngwie Malmsteen. Сото е вокал с харизма и сценично присъствие, който е успял да превърне вечерта в емоционален фойерверк за публиката, автентично празненство за рок музиката. Емблематичната песен „July Morning“ изгрява заедно със слънцето, с неговия глас и на нашенката Цена Коев. Еуфоричният градус на публиката и покълващото слънце на хоризонта превъзмогват организационната сглобка от община Каварна, и са успели да придадат оттенък от първообраза на Джулая, припомняйки посланието на първия изпълнител – Джон Лоутън. Неговият паметник с отправен взор към слънцето също присъстваше на брега, на който по негов завет е разпилян и прахът от неговата урна, след като почина през 2021 г.
Ще завърша с преживяното на един от присъстващите, когото срещнах 2019 г. на Камен бряг и с думите от великата песен, която даде името на уникалния ни празник.
Деян Димитров, пенсионер, пчелар, музикант с китара: Какво ме доведе? Ами каквото води всички останали – духът на свободата. Рокендролът това проповядва. Чрез музиката. Имахме рокгрупа в техникума в Добрич 1971-73 г., свирахме по забави събота, неделя, по сборове, по бригади. Движението се създаде по-късно – стари хипари, бараби, фенове на рока с Джулай в Морската градина или Галата. Кметът на Каварна направи втори Уудсток, в Каварна са пели най-известните рок групи. Тук сред камъняка морето ражда слънце. Сякаш е мираж. На Огънчето съм свирил и съм пял и са най-хубавите мигове от живота ми…
А ето и посланието на Лоутън и „Юрая Хийп“:
Аз бях там в една юлска утрин.
Търсех любов.
Със сила идваше заранта на новия ден и прекрасното слънце.
С песента на първите пойни птици, си тръгнах към къщи.
Зад мен се отдръпнаха бурята и нощта.
Останах самотен на пътя.
С деня дойде просветлението. Ще потърся Теб.
Търсих любовта на най-странните места.
Неведнъж преобръщах всеки камък.
Опитвах. Докоснах хиляди лица.
Но нито едно от тях не почувства огъня,
който гори в моето сърце,
в моето съзнание, в моята душа.
(автори Кен Хенсли, Дейвид Байрън)
Нека почувстваме огъня. Наистина има опасност Джулая да се превърне в чалга и кич, ако го задушат комерсиалните нагони и силиконовия вкус. Нека опазим първичният му дух. Затова е нужно да си припомняме поривите на първосъздателите. Те са кодирани в тази песен, която си предаваме като щафета и послание на по-младите поколения, за да им подарим бъдеще и свобода.
