Само година след смъртта на нобелиста Марио Варгас Льоса(1936-2025) можем да четем преведения на български негов прощален роман: „Посвещавам ви моята тишина”. В превод на Маня Костова издателство „Колибри” ни предлага пророчески озаглавения последен роман на перуанския писател. В него има жизнерадостни събирания със звън н китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки-перуанският валс, който авторът споменава с поклон в книгата. Той възкресява все още малката , етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те годни на ХХ век. Той е и фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоцененият от „интелектуалния елит” експерт по креолска музика. Книга за една утопия, за мечтата на героя в книга, посветена на мистериозен китарист, да разбули трагичната му съдба, като изследва перуанската идентичност и валса от зараждането му сред най-бедните до превръщането му в общонационален символ на Перу. Героят приема валса за обединител на обществото на Перу и магичен начин да се разрешат раздиращите го конфликти. Смешна, наивна, но и искрена утопия и мечта на героя на „Посвещавам ви моята тишина”… Книга, посветена всъщност, на изстрадалата страна на автора. В нея има криминални мотиви и исторически факти, политическа алегория и социална критика, докато през съзнанието на читателя преминават главозамайващи смени на идеологии и политически режими, фалшиви герои и обречени битки в препускащия ход на времето и трудната съдба на Латинска Америка. И странно, но всичко това е облъхнато от много хумор изпод перото на този последен жив до миналата година представител на голямата латиноамериканска литература.
