Идеята ни е, когато некомплектът бъде намален, заплащането на военнослужещите постепенно и поетапно да се увеличава, казва председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание
Андрей РАНГЕЛОВ, Росица ЦОНЕВА
Генерал-майор о.р. Иван Лалов завършва Военновъздушното училище в Долна Митрополия през 1987 г. Назначен е в авиобаза Равнец като младши пилот. Завършва Военната академия „Г.С.Раковски” в София през 2000 г. В авиобазата в Граф Игнатиево служи от 2002 г. През 2005 г. следва в Общовойскови колеж по отбраната на Република Франция в Париж. През 2014 г. е командир на Трета авиационна база и е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал. От 6 май 2018 г. е генерал-майор и заместник-командир на Съвместното командване на силите – до 9 август 2021 г. Няколко години след това работи в авиоремонтния завод „Авионамс”(бивш „Терем”) като специален координатор между министерствата на отбраната и на икономиката и завода. Председател на комисията по отбрана и член на комисията по външна политика в 52-то Народно събрание.
–Г-н Лалов, какви са основните параметри на бюджета за отбрана за тази година, чието приемане предстои на второ четене? И предвиждат ли се промени на възнагражденията на военнослужещите и на цивилните служители?
-В Комисията по отбрана през миналата седмица разгледахме проектобюджета в частта за Министерството на отбраната(МО), представен от министър Димитър Стоянов. Бюджетът е такъв, съгласно общия бюджет, изготвен в Министерския съвет. И министерството, разбира се, не може да не се съобрази с него. Той е в размер на 2 692 810 500 евро (2,15% от БВП), като две трети от тях са за заплати на военнослужещите и на цивилните служители в Министерството на отбраната, а останалата една трета са капиталови разходи. Бюджетът е такъв, защото такова наследство получаваме от предишното управление. Читателите ви вече знаят, че дефицитът е над 5% от БВП и не позволява много по-големи разходи. По тази причина и в бюджета на МО засега заплатите на военнослужещите се замразяват след увеличението от 5%, отпуснато в началото на годината. Искам да го подчертая, защото ме питат дали това е завинаги. Не, не е. Идеята ни е, когато дефицитът бъде намален, заплащането на военнослужещите постепенно и поетапно да се увеличава, както досега.
-Какви основни показатели за системата за отбрана смятате, че е реалистично да бъдат заложени в проекта за бюджет за 2027 г.?
-Днес не сме сигурни, че в бюджета за следващата година ще е възможно обвързването на заплащането на някои сектори в МО със средната работна заплата или ежегодното увеличение с 10% на военнослужещите. С днешна дата, за съжаление, не разполагаме с такива средства. Затова се вземат и тези непопулярни мерки. Дали възможностите на бюджет`2027 ще позволят те да бъдат прекратени, дали средствата му ще позволят по същия или по друг начин заплащането да се повишава, в момента не мога да отговоря, все още е рано. В комисията по отбрана министър Стоянов представи прогнозите за периода 2027-28 г. Предвижда се разходите за отбрана през 2027 г. да нараснат с почти милиард евро и бюджетът да стане 2,33% от БВП. А за 2028 г. да стане 2,55% от БВП като стъпки към постепенното му увеличаване до 5% до 2035 г., което планираме да достигнем като членове на НАТО. Това са прогнозните стъпки и да се надяваме те да са реалистични. Защото досега и в проекта за бюджет през 2026 г., и през последващите бюджети, влагаме необходимия реализъм, за да няма изненади, че нещо не може да се плати или осигури.
-А ще има ли промени в организационно-структурния план в системата на отбраната и как ще изглежда административната реформа в МО и Българската армия? Ако се наложат съкращения на разходи, в кои сектори ще стане това?
-Както във всички други министерства, така и в сектора на отбраната това ще бъде извършено след обстоен анализ. Давам пример с незаети или дублиращи се структури, най-вече административни. Защото във формированията дублиране няма, там има недостиг, некомплект. Но е необходима точна оценка дали можем да се лишим от някои от незаетите места в администрацията. Защото на някои от тях има необходимост да бъдат назначени хора. И само обстоен анализ ще помогне, а не реформата да се прави на парче, защото така ефектът ще е нулев. В момента в МО тече и преглед на структурата не само на цивилните служители и администрацията, а и на организационната структура на формированията. И този преглед предстои да завърши с окончателен вариант как ще бъдат реорганизирани военните формирования, както и по-високите щабове, колко ще бъдат. В момента това се извършва под ръководството на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и на заместник-министъра на отбраната Любомир Монов. Резултатите от прегледа ще се отразят и при създаването на следващите бюджети на министерството.
-Освен бюджета за 2026 г., какво друго законодателство, свързано с министерството на отбраната, предвиждате да бъде разгледано в близките месеци в комисията?
-Има много проблемни въпроси в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Но както ви казах, няма да правим промени и прегледи на парче. Очаквам да направим анализ на състоянието на Закона и наложителните промени да станат едновременно. Например, предишното правителство отряза компенсациите на военнослужещите за извънреден труд. Това беше много странна стъпка при положение, че имаме недостиг на хора, а подобно решение силно демотивира. И често в поделенията ме питат: ще ни върнете ли компенсациите? Да, най-вероятно ще стане, но трябва да се направи като една от промените в Закона за отбраната. В Комисията по отбрана гледахме много неща, като приехме Проекта за инвестиционен разход за 3D радарите, Проекта за промени на инвестиционния разход за механизираната бригада за машините „Страйкър“. И двата проекта вече бяха гласувани в Народното събрание, като първият ще мине чрез финансиране по програмата SAFE.
-Как, според вас, ще продължи изпълнението на големите проекти за модернизация в армията и какви са перспективите за развитие на проектите по механизма SAFE?
-По-голямата част от тях са планирани да бъдат изпълнени с финансиране именно по програмата SAFE. Разбира се, други са чрез наши финансирания и МО прави разчети от капиталовите разходи кое ще бъде отделено за тях.
-А каква е ситуацията със съвместния проект с германския концерн „Райнметал” за строителство на завод за боеприпаси у нас?
-Този проект не е точно в областта на МО. Но мисля, че няма опасност за осъществяването на проекта, просто средствата, с които разполагаме за 2026 г., не позволяват в момента той да се стартира. Но искам да обясня на вашите читатели, че за да се построи този завод – за барут или друго производство, разходите по изграждане на инфраструктурата са изключително за наша сметка, т.е. на българската страна. От страна на „Райнметал”, разбира се, се осигурява оборудването и обучението на хората. Първоначалният проект обаче, в разговор на президента тогава Румен Радев с ръководството на концерна, е бил за производство на транспортни машини за армията, които са с двойно предназначение, т.е. с възможност за използване и в цивилните предприятия. Като втора опция е било производството на 155-милиметрови снаряди заради целта да преоборудваме армията ни с такава техника и едва на трета позиция е бил заводът за барут. В последващата своя среща с германския екип Бойко Борисов и неговото управление се спират на третия вариант, все още без оценка на ефектите от това производство. Истината е, че проектът за завода за барут не е отменен, но днес не можем да инвестираме в стартирането му. Останалите детайли засягат Министерството на икономиката като цяло. Но този въпрос, разбира се, ще се обсъжда в Народното събрание.
– Какво не ни достига за развитие на по-голям капацитет на отбранителната ни промишленост, как да не се превърнем само в купувачи на пазара на отбранителни продукти?
-Имаме голямо изоставане в технологиите и в развитието на предприятията, които произвеждат отбранителни стоки. Има няколко предприятия, които разработват различни видове дронове заради големия им ефект в съвременната война. За съжаление, досега те нямаха подкрепа от държавата, за да развият такива способности и да започнат да произвеждат наши дронове. На изложението „Хемус”, както и в ученията на Сухопътните войски, можеше да видите много дронове български разработки. И това го давам само като пример, то не е само в тази област. А нашата индустрия е изостанала, защото технологиите в света се развиват, правят се нови системи и се усъвършенстват. Така че за да се справим, трябва да се кооперираме, да получим ноухау от производителите и да произвеждаме наши отбранителни продукти. Защото има предприятия, които разработват по един-два модела, показват ги, но трябва да има подкрепа от държавата. И веднага давам за пример Турция, която преди двайсетина години в Бялата си книга заложи производството на дронове. И ги продава успешно от години.
-Т.е. големият дефицит е в синхрона между отбранителната индустрия и държавата?
-Разбира се, закъсняхме в производството извън това на патрони и снаряди, което си върви. ВМЗ се справя безупречно. Но става дума за технологии като това на дронове, на бронирани машини за пехотата, каквито сега ще започнат да правят в Сопот. Ние много изостанахме от света. Но много може да се направи, което ще изисква и сериозни промени, най-вероятно и в законодателството, за да не влезем в противоречие с досегашни регламенти. Ако имаме частно предприятие, което възнамерява да внедри иновативно отбранително производство, то ще се справи трудно, ако не бъде подкрепено от държавата. Най-малкото – тя да бъде неговият купувач. За да не се изнася такава продукция повечето навън. Защото до момента такова производство, за да стане печелившо, се преминава през проектиране, производство, изпитания на прототипите и повече развитие няма, т.е. нужни са средства в аванс. А Военната академия дори създава подобни продукти, Институтът по отбрана – също.
-В този смисъл, какво е състоянието на окомплектоването на основните формирования в армията, какви дефицити на способности са най-важни за попълване?
-Най-важен за попълване си остава дефицитът от хора в армията. Много пъти съм казвал, че и най-съвременният самолет без човека е купчина желязо. И дронът, дори да изпълнява самостоятелно задачата си, преди това го е програмирал човек. Некомплектът, недостигът на хора е големият, важният проблем в армията. И то това да са високообразовани хора, защото старата техника не привлича младите. Те търсят съвременната техника, както се случва с интереса към F-16. Летят, подготвят се, след година може да влязат и в дежурство. Не може в сегашния цифров свят да работиш аналогово. И това е една от причините да няма голям стремеж за служба в армията. Окомплектоването на формированията става бавно и заради това, че трябват средства. Т.е. преди да назначиш 1000 човека, трябва да осигуриш средствата за тях. Затова при възможностите на сегашния бюджет вместо хиляда, ще назначим 400 души. А иначе не бих коментирал дефицита на способности. Защото и във ВВС, откъдето идвам, а и навсякъде, във всички видове войски, хората се справят със задачите с това, което имат. И дефицитът на средства не е отменил нито една от задачите на Военновъздушните сили, там се готвят по всички задачи. Дефицитът ни е и този, че техниката не съответства на съвременните условия. А когато нямаш достатъчно обучени хора със съвременна техника, как се изправяш срещу противник?
-А какво произтича за България от срещата на НАТО в Анкара? И как актуалната среда за сигурност се проектира в българската отбранителна политика?
-Аз участвах в Парламентарната асамблея на НАТО в Турция непосредствено преди срещата на върха на Алианса като ръководител на нашата постоянна парламентарна група към Асамблеята. Темите там включваха и отношението към войната в Украйна и в Близкия изток, и увеличението на военните разходи до постепенното достигане на 5% от БВП на страните-членки. Изказаха се всякакви мнения, включително се декларира стремеж европейските държави да са достатъчно добре въоръжени, за да могат сами себе си да защитават – а така и ЕС, и НАТО. А по отношение на съвременните войни участниците подчертаха, че трябва да се обърне повече внимание на дипломацията. Защото нещата не се решават без сядане на масата за преговори. И е важно не само въоръжаването, за да защитиш суверенитета си, но и дипломацията: едното върви с другото.
-Като военен човек по професия, как виждате армията и хората в нея от депутатската банка?
-Не гледам към хората от каквато и да е трибуна. Винаги съм бил сред тях и като командир във ВВС, и като заместник-командващ на Съвместното командване на силите. И смятам, че в армията ни хората са най-отговорните и себеотрицателни – тези, които продължават да служат в нея, отдали цялата си младост, целия си живот. Това е достойно за възхищение. И аз не ги гледам от депутатската банка в Народното събрание, а се чувствам като един от тях. А парламентът като институция може да направи много неща за служещите в отбраната, най-вече през промени в законодателството, включително в Комисията по отбрана. Убеден съм, че националната сигурност и отбрана са обединяващо звено, независимо дали си на власт или в опозиция. Казвам го не само за комисията, мисля го за обществото ни.
