Мотото „войник на третия ден“ определя дизайна на безпилотните системи, казва командирът на СВ
Безпилотните системи вече не са допълнение към бойните действия, а фактор, който променя изцяло начина на водене на бойните действия. Това беше основният извод от международната конференция „Безпилотните летателни и роботизирани системи и средствата за противодействие срещу тях- ключов фактор в изграждането на съвременни отбранителни способности“, която се проведе неотдавна във Военната академия „Г. С. Раковски.
Командирът на Сухопътните войски (СВ) генерал-майор Деян Дешков подчерта нуждата от сътрудничество между българската и чуждестранната индустрия.
В рамките на конференцията във ВА беше обсъдено и развитието на безпилотните системи, начините за противодействие и възможностите за изграждане на способности, съобразени с новата среда за сигурност.
„Характерът на съвременните операции налага формирането на все по-адаптивни структури и цялостна трансформация на способности на въоръжените сили. Опитът от военните конфликти потвърждава критичната роля на автономните и роботизираните системи във всички оперативни домейни. Успешното интегриране на безпилотните летателни наземни системи и роботизираните платформи в съвременните операции вече не е тактическа иновация, а стратегическа необходимост“, каза по време на форума във ВА командирът на СВ.
Сред основните изводи беше и този, че развитието на безпилотните системи изисква холистичен подход, който обхваща не само придобиването на технологии, но и тяхната интеграция в командно-управленските структури, осигуряването на устойчива логистична поддръжка и подготовка на
висококвалифициран личен състав.
„Има пет основни направления, които определят успешната имплементация на автономни и роботизирани способности във Въоръжените сили. В СВ имаме опит с разузнавателни дронове от няколко години, а от скоро и с ударни дронове“, подчерта генерал-майор Дешков.
„Първото основно направление са въздушните летателни системи за разузнаване, целеопределяне и оценка на ефектите. Разузнавателните безпилотни летателни системи формират основата на модерната разузнавателна архитектура. На ниво взвод се изискват тактически безпилотни летателни апарати, тип микро и мини, с радиус на действие не по-малко от 5 км. и време за полет-30-45 мин., за непосредствено разузнаване.
Батальонното и бригадното ниво изискват системи Клас 1, тип мини и малки, с оперативен радиус на действие не по-малко от 25-50 км. и възможност за целеуказване в реално време. На ниво сухопътен компонент се налагат системи от Клас 1 и Клас 2 с оперативен радиус над 100 км. и способност за разпределение на целите между множество огневи средства.
Безпилотните летателни ударни системи
на батальонно ниво осигуряват прецизно поразяване на точки и цели на дълбочина не по-малко от 15 км. Бригадното ниво изисква средни ударни платформи, или така наречените баражиращи боеприпаси, с полезен товар не по-малко от 10-20 кг. и възможност за прекратяване на мисията и повторно използване. На ниво сухопътен компонент се налагат тежки ударни безпилотни летателни системи с радиус на действие над 150 км. и способност за носене на стандартни боеприпаси със стандартизиран калибър на НАТО“, подчерта командирът на СВ.
Развитието на наземните роботизирани и автономни системи обхваща четири основни категории. Ударни платформи за огнева поддръжка на взводно и ротно ниво, логистични роботи за транспорт на боеприпаси и материални средства в опасни зони, евакуационни системи за извеждане на ранени от зона на огнево въздействие и инженерни роботи. Критично изискване е автономната навигация в сложен терен, носимост от 200 до 500 кг. и оперативна съвместимост със съществуващи командни системи. На четвърто място се поставят системите за защита от въздушно нападение. Масовото навлизане на безпилотните системи и тяхната лесна и евтина достъпност налагат развитието и интегрирането в
обща система за защита
на специализирани структури за противодействие на безпилотни летателни системи. Необходими са интегрирани системи за откриване-радари, електромагнитни детектори, термовизионни и акустични сензори.
Във второто направление влизат системите за командване и управление, разузнаване и управление на огъня. На първо място е софтуерната интеграция . „Ефективното използване на безпилотните системи изисква единна софтуерна платформа за разузнаване, целеопределяне, целеуказване и оценка на ефектите. Критичните функционалности включват автоматична обработка на разузнавателните данни от множество сензори, AI базиране и разпознаване на цели и оценка на приоритети, динамично разпределение на целите между огневи средства, както и оценка на резултатите от поразяване в реално време.
Имплементирането на единна опозната картина осигурява споделена ситуационна осведоменост между всички нива на командване. Системата трябва да интегрира данни в единна тактическа карта с възможност за достъп от взвод до бригада и Сухопътен компонент“, подчерта генерал-майор Дешков.
Отворената архитектура позволява добавяне на основни сензори и платформи без пълна промяна на системата, като в същото време дава свобода и независимост на крайния потребител – въоръжените сили.
Третото направление е
стратегията за придобиване.
„При определяне на началните количества трябва да се отчитат три фактора – оперативната необходимост, бойният разход и логистичният резерв и гарантирането на доставките. Препоръчва се фокус върху последователно придобиване на платформи от всяко следващо поколение, които са способни да осигурят модулна архитектура за модернизация и съвместимост с бъдещи технологии. Преди приемане е необходимо и изчерпателно тестване в условия, които са максимално близки до реалните бойни действия“, каза командирът на СВ.
Четвъртото направление е за логистичната поддръжка и устойчивост. Тя изисква гарантирани доставки на критични резервни части с кратко време на доставка. „Необходимо е не презапасяване, а възможност в хода на използването на плавен преход при подмяна на даден вид остаряла платформа с нова, предвид високия темп на технологично развитие. Ремонтната концепция трябва да включва три ешелона – полеви ремонт, работилничен ремонт и капитален ремонт при производителя.
Развитието на местен капацитет за производство на некритични елементи намалява зависимостта от външни доставчици“, категоричен беше командирът на СВ.
Петото направление е основно и до голяма степен е
ангажимент най войските,
системата за обучение и подготовка.
„Модерните безпилотни системи трябва да бъдат проектирани с фокус върху лекотата на употреба, интуитивни интерфейси, автоматизирани процедури за предполетна подготовка, автономни режими на полет и интелигентна диагностика на неизправностите, което намалява времето на обучение от месеци на седмици. Мотото „Войник на третия ден“ определя дизайна на системите.
Успешната интеграция на безпилотните системи в структурата на въоръжените сили изисква синхронизирано развитие на няколко взаимосвързани области – оперативни концепции, технологична инфраструктура, процедури на придобиване, логистична поддръжка и обучение на личния състав. Липсата на баланс и изоставането в която и да е от тези области компрометира цялостната ефективност на процеса“, смята генерал-майор Деян Дешков.
Трансформацията на въоръжените сили центрирана около автономните и роботизирани системи не е технологичен проект, а фундаментална промяна в оперативната култура. „Успехът изисква визия на стратегическо и оперативно ниво. Опитът от съвременните конфликти показва, че армиите, които притежават модерни системи и способността им за интегриране в единна бойна мрежа диктуват темпото и изхода на бойните действия. Времето ни за действие е сега!“, отбеляза в заключение командирът на СВ.
