Спорове между Франция и Германия торпилираха проекта FCAS.
Марк АНДРЕЕВ
Американците могат да се похвалят с NGAD (Next-Generation Air Dominance, Следващо поколение въздушна доминация) – строго секретен проект за изтребител от шестото поколение. Европейският FCAS трябваше да бъде негов еквивалент и символ на европейското единство, технологичен напредък и военно превъзходство в новата ера. Въпреки това, след по-малко от десетилетие разработване стана ясно, че европейският изтребител остава само на хартия. Програмата се провали заради спорове между двата най-големи участници в проекта – Германия и Франция.
Капанът на остаряващата техника
Програмата за европейски изтребител от шесто поколение беше много амбициозна. Европейските производители пропуснаха изцяло петото поколение и продължиха да се фокусират само върху модернизиране на платформите си от четвърто поколение – „Рафал“, „Грипен“ и „Юрофайтър“. В дългосрочен план всички знаеха, че това не може да продължи дълго и Европа рискува да попадне в капана, който щракна и за Русия в момента. Притиснати от нуждите за войната в Украйна, руските военни производители се фокусират почти изцяло върху производство и реновация на вече стари или бързо остаряващи модели техника, вместо да инвестират средства в създаване на нови машини, които да са конкурентни на пазара. Много държави вече не приемат модернизирани БМП-2, Т–80/72 или „Сухой“ за добър избор, когато на пазара французи, американци, корейци и китайци предлагат нови машини с много по-добри показатели на конкурентни цени.
„Рафал“, „Грипен“ и „Юрофайтър“ са все още далеч от толкова голямо техническо остаряване, но все пак самолетите имат праг, който никаква модернизация не може да прехвърли – в един момент машините ще остареят безвъзвратно и няма да оправдават поддържката си. България е била в такава позиция с пенсионирането на Миг-23. Мнозина го приемат като грешно решение, но погледнато реалистично то е било неизбежно. Миг-29 предлага много повече способности като четвърто поколение изтребител, а поддържката на Миг-23 с регулируеми криле е била просто твърде висок разход на фона на способностите, които е притежавал – с прости думи, дори и модернизиран, самолетът не е могъл да предложи това, което Миг.29 има.
Следователно големият страх на европейската военна индустрия е, че изтребителите им ще изпаднат като конкурентни предложения, ако не предложат нещо ново на пазара. В известен смисъл това вече се случва – Германия, Румъния, Полша и Великобритания са в процес на закупуване на Ф-35, а не на европейски изтребители от четвърто поколение.
През 2017 г. Франция, Германия и Испания решиха, че единствения шанс континентът да навакса голямото изоставане с изпускането на петото поколение е заедно да участват в разработването на изтребител от шесто поколение. Реално погледнато, Европа няма друг избор – разработването на такъв самолет е може би най-скъпото и тежко начинание в технологичен и индустриален план. Единствено САЩ и Китай могат да си позволят такива програми, но дори те се сблъскват с множество проблеми и забавяния. Ако Европа желае да има шанс да разработи нещо такова, то трябва да бъде колективен проект.
Каква беше концепцията?
Проектът има два основни елемента – изтребител и добавка от автономни дронове, които да работят под прекия контрол на изтребителя в рамките на един информационен облак. Фокусът върху дроновете е доста важен с идеята, че те ще формират голяма част от способностите на самолета – така общата цена за придобиване и експлоатация може да бъде по-ниска.
Една от най-съществените причини за провал на проекта е свързана с радикално различните идеи, които Франция и Германия имаха за самолета. Франция разполага с ядрени самолетоносачи и за тях е абсолютно наложително изтребителят да бъде лек и да може да излита от палубите на „Шарл Дьо Гол“ и бъдещия му заместник. Германия е на противоположния полюс – тя няма самолетоносачи и не планира да има такива. За Берлин основния приоритет е самолетът да има голям обсег и способността да носи много боеприпаси на борда. Не е нужно да си авиоинженер или пилот, за да видиш явното противоречие в двете идеи. Неколкократно по време на разработването изтичаше информация за спорове на тази тема. Германия беше против да инвестира допълнителни средства, за да може самолетът да излита от самолетоносачи, а за Франция това беше задължителен мининмум.
Следващия проблем бе въпросът за споделянето на технологии – пред камерите френската комания „Дасо̀ Авиасио̀н“, испанската „Индра“ и мултинационалната „Еърбъс“ звучаха много оптимистично за съвместна си работа, но зад затворени врати разговорите за споделянето на технологии и патенти се превърнаха в голям и постоянен източник на напрежение. Разбира се, за държавите, участващи в проекта, би било много добре ако технологиите се споделят свободно и начинанието обедини най-добрите патенти и опит на всяка компания, но от гледна точка на самите фирми това не е така. Всеки, работил в частния сектор, знае колко сложно е да работиш съвместно с твой пряк кокурент на пазара. За „Дасо̀ Авиасио̀н“, „Индра“ и „Еърбъс“ споделянето на технологии с преките им конкуренти е твърде рисково и е в пряк разрез с интересите на частните компании. Неколкократно излизаха наяве обвинения между компаниите, че някой не допринася достатъчно към проекта, за да оправдае достъп до патенти и технологии на конкурентите си.
Ябълката на раздора
Друг тежък проблем бе разпределянето на работата по проекта – тук спорът беше и на държавно, и на частно ниво. Ябълката на раздора е как ще се разпределят инвестициите и работните места по проекта. Универсално в такива ситуации решението би било инвестициите и трудът да бъдат по равно разпределени между участниците. Споровете за патентите, технологиите и общо допринасяне към проекта обаче са породили и голямо напрежение по разпределянето на работата.
Всичко това допринесе за фактическия край. През миналия месец стана ясно, че Франция и Германия не могат да постигнат съгласие относно технологичните патенти, индустриалното сътрудничество и основните способности на самолета. Засега остава проектът за дрон, но и неговото бъдеще е несигурно.
Какво следва от тук насетне?
На този етап изборът не е особено голям. В момента има само още един проект за пето поколение изтребител с европейско участие – GCAP (Global Combat Air Programme). Проектът е между Великобритания, Италия и Япония. Германски представители са загатвали, че и тяхната страна може да се присъедини към това начинание.
От своя страна французите имат две алтернативи – коопериране с Индия, която изяви потенциално желание да се присъедини към прокета за FCAS след разпадането на преговорите между Германия и Франция. Участието на Индия обаче идва с потенциално същите проблеми и конфликти. Другият вариант е Франция да се опита сама да звърши проекта. „Дасо̀ Авиасио̀н“ изразиха увереност, че биха могли сами да го реализират, но увереността не е гаранция за успех. Освен това Франция в момента се намира в недобра икономическа ситуация, така че е под въпрос дали би било възможно такъв чудовищно скъп проект да се финансира само от нейната хазна.
Политическата амбиция, която роди FCAS, не се оказа достатъчно силна да преодолее коренно различните корпоративни и национални интереси на участниците в проекта. Това не е първият случай, в който ЕС и големите европейски държави обявяват гръмко, че ще работят за реализирането на амбициозни проекти и инициативи за доброто на целия блок. Въпреки всички обещания и думи обаче, виждаме как тези проекти стават заложник на борби за надмощие между големите играчи е ЕС, които отново и отново поставят националния си интерес пред този на Европа. FCAS се оказа поредна брънка в този порочен кръг.
