Тръгваме от София и планът ни е да стигнем малко преди чешката столица Прага, където ще се отделим от магистралата към Хумполец.
България вече не е изолирана държава, както беше преди години. Пътищата към граничните пунктове са ремонтирани, разширени и добре осветени. Минаваме ГКПП „Калотина-Градина“ без забавяне и навлизаме в Сърбия. Почти веднага в ляво от нас остава Цариброд (Димитровград) и продължаваме към Пирот и Ниш. От скоро летището в Ниш отново работи.
По пътя можете да видите православния манастир Раваница. Основан е през 1375 г. от сръбския княз Лазар Хребелянович.
Малко преди сръбската столица виждаме множество виадукти и всички те са построени от китайски компании. Разбираме това от рекламите по тях. Околовръстното шосе на Белград е оказва задръстено и чакаме няколко часа. През това време две двойки МиГ-29 от състава на сръбските ВВС сякаш ескортират трафика на земята. Недалеч от Белград се намира 204-а авиобаза „Полковник-летец Миленко Павлович, известна със старото си име „Батайница“.
Продължаваме към Войводина. Още докато излизаме от околностите на Белград обаче виждаме влакът-стрела, който пътува между столицата и Нови Сад, на разстояние един от друг от 86 км, само за около 30 минути.
Нови Сад е изключително красив, особено с мостовете над Дунав, а вече се строи поредният. Наблизо се намира Фрушка гора – това е „сръбската Света гора“, където са концентрирани дузина манастири. В курортното селище Врдник в планината можете да посетите чудесни уелнес и спа-комплекси.
По-нататък в Сърбия е равна и почти няма празно пространство, което да не е засято с нещо. Стигаме до граничния пункт „Хоргош-Рьоске“. Добрата организация за преминаване спестява много време, макар да се оказва, че пътниците извън Шенген преминават технически по-бързо! Първият град в Унгария и трети по големина в страната е Сегед. Разположен е на брега на река Тиса и се слави с внушителни катедрали.
В Унгарската столица Будапеща отсядаме в общежитието на местния протестантски университет, който се намира почти на брега на Дунав. Условията са повече от перфектни, а цените-изненадващо прилични.
На сутринта пътят ни продължава към границата със Словакия и столицата Братислава. През този ден ни предстои няколко пъти да прекосим Дунав. Словашката столица се разраства непрекъснато. Извисяват се няколко небостъргача, които вече образуват цял квартал. Границата между Словакия и Чехия е почти незабележима-формални гранични съоръжения и вече си в друга държава.
Предстои ни среща и с втория по големина чешки град Бърно, който още от далече ни впечатлява с огромните си катедрали. Днес той е един от главните икономически центрове на Чехия. Най-важният отрасъл е тежкото машиностроене. В Бърно има четири организации на българи-едно дружество, едно училище и два фолклорни състава.
Пътят ни продължава към Прага, но преди столицата се отделяме от магистралата вляво към Хумполец. Развитието му през Средновековието е свързано с добива на сребро. Той е традиционно индустриален град, известен днес предимно със семейната пивоварна „Бернард“ и машиностроителната индустрия. Това е крайната спирка на едно изморително, но изключително интересно пътуване след преход от близо 1200 км.
