Сръбски министър съжалява, че в края на 90-те години на ХХ век не е било извършено етническо прочиствне на албанците
Истината е, че се готвех да пиша на друга тема, когато стана ясно, че заплахата от етническо прочистване, толкова злободневна по времето на войните при кървавия разпад на Югославия през 90-те г. на ХХ век, отново е актуална. Вярно, на този етап само вербално, но така или иначе, едни уж забравени категории на отношение към хората извън всякакви цивилизационни стандарти и критерии се връщат в публичната и политическа реч. За да ни припомнят, че не сме свършили всичко докрай, та да го погребем завинаги. Да не би паметта на балканците да е толкова къса, че да забравят сцените с масовите убийства, жертвите от Сребреница – класически вариант на етническо прочистване на босненски мисюлмани: мъже, младежи и юноши.
Такива мисли ми се въртят, когато чета и слушам всичко около изказването на министъра на държавната администрация и местното самоуправление на Сърбия Снежана Паунович. В интервю за тамошна телевизия тя изрази съжаление, че не е била на мястото на тогавашния лидер на Съюзна република Югославия Слободан Милошевич, за да извърши „етническо прочистване“ на Косово през 1998 г. Тя уточни, че няма предвид физическо премахване на определена част от населението, а „връщане на елементите, които не са се чувствали като пълноценни граждани на Югославия, в родината им“. Допълнението в изказването на Паунович вероятно е целяло да минимализира ефекта от термина „етническо препочистване“, характерен за публичния политически говор през 90-те г. на ХХ в. Но последвалата бурна реакция на тези няколко секунди непремерено говерене на министърката само доказаха колко болезнена е тази тема и колко още наноси в съзнанието на поколенията от „онова време“ трябва да се изчистват. И разбира се, да ни припомнят, че Косово все още е тлеещо огнище на напрежение от което всеки момент може да избухне жертвен огън.
Срещу думите на Паунович най-остра бе реакцията в Прищина, столицата на Косово. Министърът на правосъдието Доника Гървала-Шварц съобщи, че е поискала наказателно производство срещу Снежана Паунович заради изявлението ѝ. Според нея, думите на Паунович представляват подбуждане към раздор и нетолерантност и не могат да бъдат разглеждани като обикновена политическа реторика. Косовският министър подчерта, че публични изявления, оправдаващи етническото прочистване и насилственото прогонване на цели общности, имат сериозни исторически, правни и хуманитарни последици. Тя определи Паунович като „достоен наследник на Слободан Милошевич“ и призова Главната държавна прокуратура на Косово да предприеме действия за повдигане на обвинение. Заедно с това Паунович бе обявена за персона нон грата и бе издадена забрана за нейното пребиваване или транзитиране през територията на младата република. В разгорещената реакция на институциите в Прищина не остана назад и използването на статистиката, според която Сърбия все още не се е извинила за престъпленията, извършени срещу албанците по време на войната в Косово. Според нея, над 10 000 албански цивилни са убити, повече от 1500 души са в неизвестност, а близо милион жители са били принудително прогонени.
Запомнете това число – един милион жители принудително прогонени. Като кореспондент на български медии в Скопие съм бил свидетел на събития, които тъкмо по времето на Милошевич се случиха на границата с Република Македония тогава. И които в крайна сметка доведоха до решението сили на НАТО да бомбардират сръбски градове и села.
Най-остра бе реакцията срещу думите на Паунович от страна на сръбската опозиция, която веднага поиска нейната оставка като член на кабинета на премиера Джуро Мацут. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос се възмути и определи думите на Паунович като „ужасни“. А Кос е словенка и въпреки че е млад човек, не може в паметта й на политик да не е останал спомен за жертвите при кървавия разпад на Титова Югославия. Впрочем Словения бе първата, която се отдели от СФРЮ и веднага обърна гръб на другите югорепублики. Дори вербално словенските политици се опитаха да се разграничат от балканската принадлежност на страната си, предлагайки и налагайки термина Югоизточна Европа. Когото и да попитате днес от жителите на бившата обща държава, ще ви кажат, че и в Титова Югославия най-европейски настроените са били тъкмо словенците. Затова не е случаен фактът, че те първи влязоха в НАТО и в ЕС.
Без да даде знак, че е разбрала напълно същността на това свое изказване, Паунович се опита да минимилизира ефекта от неговото произнасяне. С обяснението, че думите ѝ са били извадени от контекста и че е искала да каже нещо съвсем друго. Самата Паунович призна, че най-много е обидена от мнението на някои от съпартийците от Социалистическата партия(СП), коалиционен партньор във властта на Сръбската прогресивна партия(СПП). Най-много била разочарована от изявлението на своя съпартиец Бранко Ружич, който посочи, че Паунович няма право да говори за 90-те години и политиката на СП по това време, защото тогава не е била член на тази партия. Сегашният лидер на социалистите Ивица Дачич в момента е министър на вътрешните работи на страната. Да, социалистите, наследници на партията на Милошевич, са традиционните партньори в управлението на държавата. Като самият Дачич се извъртя на най-различни постове във върха на държавата. Не е изненада фактът, че тъкмо министър Снежана Паунович е член на правителството от квотата на СП. Нейното партийно ръководство, а вероятно и повечето от членовете на СП, особено по-възрастните, исторически, идеологически и манталитетно са най-близки до управлението на страната от Слободан Милошевич. И до него като личност и държавник, въпреки присъдата, която Трибуналът в Хага за престъпленията срещу човечеството му издаде. Съдбата на диктатора е известна.
След взрива от недоволство все пак министър Паунович бе принудена да се извини. Но извинението бе адресирано към президента Александър Вучич, към премиера Джуро Мацут, към лидера на партията Ивица Дачич. Но не и към албанците в Косово, към институциите в Прищина и към всички засегнати и обидени от заканата на Паунович.
В едно друго свое изявление тя спомена, че може би е трябвало вместо „етническо прочистване“ да употреби термина „депортация“, който би бил по на място.
Така ли? Свидетел съм на въпросната „депортация“. Най-близкият граничен пункт между Република Северна Македония и Република Косово е Блаце, само на 19 км в северозападна посока от Скопие. През пролетта на 1999 г. оттам вече бяха започнали да идват албанци с техните семейства, прогонени от режима на Милошевич. Отначало това бяха епизодични случаи, но постепенно натискът на сръбските власти в тогавашната провинция Косово се засилваше. Една сутрин видях долу до реката Лепенец, в междуграничното пространство, голяма група от хора – мъже, жени, деца, старци. Насядали по земята близо до реката, видимо уплашени. Още от пръв поглред личеше, че са тръгнали набързо. Колеги от местните медии в Скопие ни обясниха, че това са косовски албанци, стоварени през нощта от „конски“ вагони, дошли от Прищина. Милошевич беше започнал своята политика на „депортация“.
И това започна да се повтаря всяка нощ – влаковете идват, влизат в междуграничното пространство и насила стоварват пътниците на земята. Всеки ден числеността на хората се увеличаваше – без подслон, без минимални хигиенни условия, истински цивилизационен ужас. Много скоро междуграничното пространство стана тясно. Граничарите от Република Македония, които ги охраняваха, се принуждаваха да навлизат все повече и повече навътре в територията на държавата си. Всяка сутрин, когато отивах отново на граничния пункт, от позицията на граничаря определях колко хора през нощта са били стоварени там. Бяха хиляди…
Така започна бежанската криза от Косово към Република Македония. Правителството на Любчо Георгиевски бе само на няколко месеца, но с подкрепата на международната общност то се справи. Помните ли лагера „Радуша“ край Скопие, който България издържаше със свои средства за бежанците от Косово? Някога, ако искате, може да ви разкажа. Беше си реален хуманитарен епос.
Така че, когато казвам, че сянката на Слободан Милошевич тегне още над Косово, вярвайте. За съжаление…
