Екстремните температури диктуват нови правила за изработването и употребата на специализирани облекла и униформи
Екстремните горещини през последните години налагат и нови решения при изработването на униформени облекла за въоръжените сили.
През 2023 г. беше въведена единна петцветна разпетновка за „Умереноконтиненталния климат“ за полевите облекла, за всички родове войски. Тук се включват протоколи за качество и по показателя разпетновка, и по показателя термозащита през лятото и през зимата – за екстремни горещини и големи студове, вятър и дъжд.
Световните тенденции в текстилната и обувната индустрия, използването на съвременни материали за изработване на екипировка, осигуряващи защитата и комфорта на военнослужещите в ежедневната им дейност в различни метеорологични условия, са във фокуса на логистичните органи на всички нива. В това ни уверяват специализираните структури в армията, които отговарят за изготвянето на стандартите и контрола на процеса за изработване на самите униформени облекла.
Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света. Температурите в тази част на земното кълбо се повишават приблизително два пъти по-бързо от средното за планетата. А България вече усеща последствията чрез рекордни горещини, суши и висок риск от пожари. Това сочат данните от доклада: „Състояние на климата в Европа 2025“, изготвен от службата „Коперник“ и Световната метеорологична организация (WMO), цитирани от платформата „Климатека“. Тази тенденция подчертава един ключов фактор за климатичните промени, който все още подценяваме: различните части на света не се затоплят едновременно и равномерно, а климатичните промени се проявяват по различен начин в различните региони.
Данните показват ускоряващо се глобално затопляне, рекордно нагряване на океаните и все по-чести екстремни явления.
На този фон се очаква и възможно развитие на нов Ел Ниньо, което би могло допълнително да ускори глобалното затопляне и да повиши вероятността 2026 г. да се нареди сред най-горещите години, а 2027 г. да отбележи нов рязък температурен скок. 2025 г. затвърждава тенденцията на ускоряващо се глобално затопляне. Това е третата най-топла година от началото на измерванията, със средна глобална температура от +1.43°C спрямо прединдустриалния период (1850–1900 г.).
Още по-притеснително е, че периодът 2023–2025 г. е първият тригодишен интервал, в който средната глобална температура надхвърля 1.5°C. Това е прагът, заложен в Парижкото споразумение, отвъд който рисковете от сериозни климатични въздействия значително нарастват.Всички години след 2015 г. са сред най-топлите, измервани досега. Темпът на затопляне също се ускорява. А от 2023-2025 г. отбелязваме рязко покачване на средногодишните температури.
Под „глобална температура“ обикновено се разбира средната глобална температура на приземния въздух, а „глобално затопляне“ — отклонението ѝ спрямо периода 1850–1900 г.Причините за това рязко покачване се крият отчасти и в Ел Ниньо – естествен климатичен процес, който временно повишава глобалната температура. В случая от 2023/24 г. той допринесе за допълнително затопляне с около +0.1°С.
В началото на 2024 г. Ел Ниньо отслабна и премина в слаба Ла Ниня: противоположен процес, който обикновено води до намаляване на глобалната температура с 0.1°С. И въпреки това 2025 г. остана като третата най-топла година.
Има около 90% вероятност това лято да започне нов Ел Ниньо, като максимумът му се очаква в края на есента. Според прогнозите шансът явлението да бъде умерено, силно или особено силно е приблизително еднакъв и е 25%. Ако се случи така нареченото особено силно или силно събитие, това значително увеличава вероятността за нов рязък скок на глобалната температура през 2027 г., а също така и вероятността 2026 г. да стане най-горещата досега година.
За ускорени климатични промени говорят и други важни климатични показатели като топлинно съдържание и температура в горните слоеве на световния океан, намаляване площта на антарктическия и арктическия морски лед и площта и дебелината на ледниците и снежната покривка.
Океаните вече се затоплят с темпове, невиждани в съвременната история. През 2025 г. скоростта на натрупването на топлина в тях е било над два пъти по-висока спрямо втората половина на XX век.
Само за 2024 и 2025 г. световният океан е погълнал топлина, която е 200 пъти повече от произведената електроенергия в света за 2024 г. В резултат през 2025 г. средната температура на морската повърхност на световния океан (без полярните области), е била с 0,6 °C над тази от 1980 г. За моретата около Европа затоплянето достига +1.1°C, а само за Средиземно море +1.4°C.
Площта на снежната покривка в Северното полукълбо е третата най-ниска годишна площ в историята – след 1990 г. и 1988 г. През 2025 г. средната площ на арктическия морски лед е втората, а тази на антарктическия морски лед е третата най-ниска стойност в историята. Топенето на ледниците също се ускорява. Загубата на маса от ледниците след 2021 г. е най-висока от началото на наблюденията (през 1950 г.) като само за 2024/2025 г. е около 430 гигатона – обем достатъчен да покрие цяла България с близо 4 метра вода.
Високите температури на сушата и океана допринесоха за екстремни метеорологични условия – горещи вълни, суши, обилни валежи и интензивни бури. Силни и особено силни горещи вълни имаше на всички континенти с изключение на Австралия. Европа и най-вече западните и северните ѝ части бяха особено засегнати. В Португалия бяха измерени 46.6°С, а в азиатската част на Турция 50.5 °С.
В България лятото на 2025 г. беше третото най-горещо лято от 1930 г. насам. В Югозападна България бяха отбелязани горещи вълни с температури над 40°С и продължителност от над 7 дни. В Монтана температурата достигна до 43.5°С.
Неравномерността на валежите с редки, но интензивни дъждове беше причина за сериозни наводнения. Такива имаше в Азия, САЩ, както и в Западна и Северна Европа. Наводненията по Черноморието бяха причинени от средиземноморския циклон Барбара. В България ефектът му беше по-слаб, отколкото в Гърция и Румъния, но трагедията в Елените беше с тежки последици и основно поради човешки грешки.
Продължителни периоди без валежи имаше в по-голямата част от света, а лятото в България беше най-сухото от 1930 г. насам. Продължителните суши, в съчетание с горещите вълни и силни ветрове, бяха причина за много и интензивни пожари по света. Особено засегнати бяха Северна Америка и Европа. Големите пожари в Калифорния и Канада показаха, че дори и технически напреднали страни не могат да се справят с мащабни огнени стихии.
В Европа големи пожари горяха в Португалия, Франция, Испания, Гърция и Турция. В България те бяха с по-малки мащаби. И след тези огнени бедствия и предвид че опасността от пожари ще продължава да нараства поради ускореното затопляне, у нас все още не се обсъжда сериозно закупуването на противопожарни самолети.
Данните за 2025 г. показват, че климатичните промени вече са настояща реалност, която изисква както глобални решения, така и конкретни действия на национално ниво.
