Интервю с руски генерал разкрива реалната ситуация на фронта в Украйна
Какво точно мисли Путин е една от големите мистерии на нашето време. Често можем да чуем или прочетем, че „Путин възнамерява да…“ или, че „мисли да предприеме…“, но изреклите и написалите подобни твърдения едва ли имат представа за действителните планове и подбуди на Кремълския диктатор. Именно за това с изключителен интерс изслушах подкаста на един от най-авторитетни и достоверни руски опозиционни журналисти работещи в изгнание – Дмитрий Колезев. В него той резюмира интервю, което неотдавна е взел от руски генерал, воювал в Украйна. По разбираеми причини генералът е пожелал да остане анонимен. В интервюто той споделя мисли, които в една или друга степен можем да припишем на целия руски военен елит, а вероятно и на самия Путин. Именно това, според мен прави, материала на Колезев изключително ценен, автентичен и заслужаващ вниманието и на българския читател. Той е под формата на въпроси и отговори, най-важните от които ще прочетете по-долу.
Каква е ситуацията на фронта? В момента на фронта се наблюдава стагнация. Действията на руската армия могат да се характеризират като „изтикване“ на противника с помощта на пехота и тотална огнева мощ. На щурмовите части се поставят задачи само за конкретния ден. Но това изисква огромни ресурси за едновременна борба с украинските войски на земята и срещу техните дронова във въздуха, с каквито руската страна в момента не разполага. Това обяснява изключително бавното напредване.
Руският Генерален щаб обещава на Путин, че ще превземе Донбас до края на годината. Това реалистично ли е? Руската армия може да превземе Донбас в този срок само ако броят на бойците й кратно надвишава броя украинските дронове. Това изисква всеки месец да идват 55-60 000 души попълнение за компенсиране на загубите. На практика Генералният щаб поставя капан за Путин, настоявайки за толкова попълнения и ресурси, които никой не може да осигури, като същевременно твърди, че без тях не може да изпълни поставената задача. При сегашните реалности за превземане на Донбас може да се мисли единствено в случай на възникване на вътрешнополитическа криза в Киев. Именно на това много се разичта в Кремъл, като се възглат големи надежди на Тръмп, че ще окаже натиск върху Украйна.
Неотдавна Путин в интервю за журналиста Зарубин обрисува ситуацията на фронта като прочете комюнике на Генералния щаб. Доколко написаното в него отговаря на действителността? Докладът преувеличава реалната ситуация около два пъти. Той е предназанчен изключително за Тръмп и администрацията му. Целта на интервюто бе да се въздейства върху ръководството на САЩ да продължи преговрите с участието на Тръмп. Все пак и в САЩ, и в Русия предстоят парламентарни избори. Стремежът е да се създаде у избирателите усещане за позитивен политически диалог.
Путин е наясно със ситуацията. Когато Путин озвучава невярна информация, например че е превзет Купянск, какво означава това – че е бил заблуден от Генералния щаб или че е наясно с реалната ситуация, но съобщава друго с цел пропаганда? Путин е наясно с реалната ситуация, но за него е важно преди всичко докладите на военните да звучат максимално позитивно. Началник-щабът Герасимов бе наясно с това още докато министър на отбраната бе Шойгу. Лъжи дори с космически размери се възприемат положително, не се наказват и не се преследват. Важното е винаги да бъдеш лоялен и в случай на проблем да обвиниш полевите командири. Това се е превърнало в система, всички са наясно как да играят този спекаткъл. Никой не се съобразява с мнението на народа, считат го за слабоумно стадо.
Неотдавна докладваха на Путин че е превзет град Константиновка. Каква е според вас реалната ситуация там? Това е добър пример за споменато вече лукавство. Цялата Константиновка е една „сива“ зона, там няма нито едно здраво здание, украинците изтеглиха основните си сили преди три месеца. Явно се е появила необходимост да се заяви някакъв успех и затова бе докладвано превземането на града. Това можеше да бъде направено ден по-рано или ден по-късно, но нямаше да промени реалната ситуация.
Има ли Русия възможности да се справи с ударите на украинските дронове по дълбокия й тил, логистиката и рафинериите? Путин заяви че е необходимо увеличаване на броя на средствата за ПВО, но ситуация в Москва показва че дори кратното нарастване на броя на системите „Панцир“ не гарантира ефективна отбрана. Къде според вас се провали руската ПВО и може ли това да бъде коригирано? Проблемът преди всичко е в некомпетентността. Бяха отстранени най-опитните офицери в тази област и ги смениха с „удобни“ докладчици. Обективната информация за въздушните атаки се манипулира. Не се взимат мерки. А тези, които се предприемат – например поставяне на „Панцир“-и на покривите на най-високите сгради в Москва – са върх на кретенизма. Но се възприемат като „креативни решения“. А това е просто заблуждаване на народа и на московското ръководство. Създава се илюзия за ефективност. „Панцирите“ не са за това, те са част от противоракетните системи С-400. Системата на управление на ПВО бе „успешно“ разрушена от Генералния щаб през последните две години. Всичко е изпратено на фронта. Няма специализирана ПВО авиация. ПВО-то на войските бе извадено от централизираното управление. И това далеч не е всичко…
Русия не може да настигне Украйна в качеството на дроновете. Има ли Русия шансове да настигне Украйна в дроновата надпревара? Шансове има, но само в количествата, не и в качеството. А качеството е най-важното – там, където Украйна използва един дрон, на Русия са и нужни минимум пет-шест. Микроелектрониката, която е в основата на радарите и системите с изкуствен интелект, няма да бъде възродена в близките пет-седем години. А отчествената нискоорбитална групировка спътници за връзка, отговаряща на всички изисквания за използване в системата на високоточните дронове на средни и дълги разстояния, с възможност на корекция на полета, ще може да бъде увеличена след поне три години.
Може ли с военни средства да се промени ситуацията в Крим, който на практика е обсаден? Какви са перспективите на полуострова? В началото на 2024 г. бе разформирана групировката, отговаряща за отбраната на Крим. Сега ние наблюдаваме последствията от такива решения. По военен път в настоящия момент нищо не може да се промени. Тук въпросът опира преди всичко до флота, включително безекипажните катери и корабите на морската групировка за ПВО, която е длъжна да прикрива именно Крим. Нищо не бе направено за пет години, само деградация… Генералният щаб сега е фокусиран върху битката за Донбас, не му пука за Крим. Всичко е стоварено върху местното ръководство, което даже няма с кого да взаимодейства във военните органи за управление. А дори и да успеят да се доберат до някого, то той вече си има предостатъчно свои задачи. Крим в момента е на трето-четвътро място по приоритет за военното ръководство.
Има ли признаци на недоволство и брожения в армията? Представляват ли те заплаха за Кремъл? По-скоро не. Но има признаци на скрит вътрешен саботаж мотивиран от чувство за самосъхранение. Застъпен е принципът „Мъртвите не се нуждаят от пари“. Заплахата за ръководството се крие в това, че войниците са готови да воюват за пари, но нямат желание да умират за Донбас. Какви възможности има Кремъл и командването на армията за промяна на ситуацията в своя полза? Споменават се следните сценарии: нова мобилизция, ядрено оръжие и ескалиране на конфликт с Европа. Нападение срещу Европа и използване на ядрено оръжие – това са тотални фантазии без физическа и техническа основа. Отсъства необходимия военно-технически потенциал. Затова е възможна само имитация на подобни действия. Вероятно има желание за такива ходове, но със сигурност няма възможност за реални действия. Що се отнася до мобилизация за превземането на Донбас, то тя е напълно възможна. Както скрита, така и официално обявена. Възможно е и обявяването на военно положение. Танковете и самолетите ще отстъпят на заден план, най-важното ще бъде да има пехотинци-щурмоваци. И няма да има значение с какво ще бъдат облечени и екипирани. Бронежилтеки и автомати ще има за всички. Никой няма да се съобразява със загубите, важното ще бъде да се съхрани престижът на Кремъл
