На 30 юли 1868 г. от тежките рани, получени в боевете срещу османските войски, в Русенския затвор умира легендарният български войвода Стефан Караджа – една от най-ярките личности на националноосвободителното движение и символ на безпримерна храброст, воинска чест и саможертва в името на свободата на България. Роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), той отрано поема по пътя на борбата срещу османската власт. Участва в Първа българска легия и Втора българска легия, организира чети и неколкократно преминава река Дунав с революционни задачи. Благодарение на своята смелост, дисциплина и военни качества бързо се утвърждава като един от най-уважаваните български войводи.
През юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър повежда чета от 127 доброволци, която преминава Дунав при Вардим с надеждата да вдигне българското население на въстание. След поредица от ожесточени сражения четниците са обкръжени от многократно превъзхождащи ги османски сили. В тежкия бой при Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. Въпреки раните си е изправен пред извънреден съд в Русе и осъден на смърт чрез обесване. Смъртната присъда обаче така и не е изпълнена – войводата издъхва от раните си в затвора.
В продължение на десетилетия в историческата литература като дата на смъртта му се посочва 31 юли 1868 г. След откриването на оригиналния му надгробен кръст през 2014 г. обаче се установява, че върху него е изписана датата 30 юли 1868 г. Поради това днес в Русе и в редица исторически институции годишнината от неговата гибел се отбелязва именно на 30 юли, като се приема, че разминаването вероятно се дължи на настъпилата смърт през нощта срещу 31 юли.
Саможертвата на Стефан Караджа и неговите четници оказва огромно влияние върху развитието на българското националноосвободително движение. Техният подвиг вдъхновява следващото поколение революционери и се превръща в пример за безусловна преданост към отечеството и готовност за саможертва в името на свободата.
Днес Стефан Караджа остава сред най-почитаните български национални герои. Името му носят населени места, военни формирования, училища, читалища и паметници в цялата страна, а подвигът му продължава да бъде символ на воинската доблест, честта и безсмъртния стремеж на българина към свобода.
