На 31 юли 1938 г. в Солун е подписано Солунското споразумение, което поставя край на военните ограничения, наложени на България с Ньойския мирен договор след Първата световна война. Това събитие представлява една от най-значимите дипломатически победи на българската държава през периода между двете световни войни и бележи началото на възстановяването на пълноценните отбранителни способности на страната.
След поражението във войната България подписва Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. Документът налага тежки политически, териториални, финансови и военни ограничения. Българската армия е сведена до едва 20 000 души, без право да поддържа наборна военна служба. Забранено е притежаването на тежка артилерия, танкове, бойна авиация, подводници и други съвременни оръжейни системи. Значително са ограничени и възможностите за производство и придобиване на въоръжение, което сериозно отслабва отбранителния потенциал на държавата.
В продължение на почти две десетилетия българската дипломация последователно търси възможност тези ограничения да бъдат премахнати по мирен път. Международната обстановка през втората половина на 30-те години постепенно създава условия за преразглеждане на следвоенната система, а стремежът към стабилност на Балканите открива възможност за нови политически договорености.
На 31 юли 1938 г. България и държавите от Балканското съглашение – Гърция, Югославия, Румъния и Турция подписват в Солун споразумение, с което на практика се отменят военните клаузи на Ньойския договор. Така България възстановява суверенното си право свободно да организира, обучава и развива своите въоръжени сили според собствените си национални потребности.
Солунското споразумение не променя териториалните разпоредби на Ньойския договор, но премахва едни от най-тежките ограничения, засягащи сигурността на държавата. Благодарение на това започва ускорена модернизация на Българската армия, възстановяват се редица военни формирования, развива се авиацията и постепенно се обновява въоръжението. В следващите години страната изгражда отново армия, способна да защитава националните интереси в сложната международна обстановка на прага на Втората световна война.
Солунското споразумение остава ярък пример за успешна дипломация, постигнала значим национален резултат без използване на военна сила. То показва, че чрез последователна външнополитическа стратегия и отстояване на държавните интереси България успява да премахне едни от най-унизителните ограничения, наложени след Първата световна война.
Днес, повече от осем десетилетия по-късно, 31 юли 1938 г. остава важна дата в българската военна история. Тя символизира възстановяването на военния суверенитет на страната и връщането на правото Българската армия да се развива като модерна национална въоръжена сила – ключов елемент от независимостта и сигурността на българската държава.
