На борда нямаш вариант Б, трябва да си предвидил всичко, казва старшина Мария Борисова, бордна медицинска сестра*
Наскоро се случиха три полета един след друг за трансплантации на деца в чужбина: за чернодробна и на костен мозък. На борда на самолета „Спартан” на ВВС е старшина Мария Борисова, бордна медицинска сестра в Отделението по авиомедицинска евакуация на ВМА, катедра „Анестезиология и интензивно лечение”. Оперативните интервенции, предвид състоянието на децата и отсъствието на донор, не могат да се осъществят у нас. Затова пилотският екип от „Враждебна” и този от ВМА ги транспортира до клиники в Германия и в Рим. Затова освен анестезиолог реаниматор, чието присъствие е задължително, на борда са и специалисти – хематолог и гастроентеролог, и педиатър заради други здравни проблеми при евентуално влошаване.
Всичко се премисля предварително и при плановите мисии, но
има и мисии „от днес-за днес”
казва старшина Мария Борисова, с 16-годишен стаж във ВМА и 7-годишен – в „Пирогов”, в клиниката по изгаряния – с деца. А натрупването на опита от плановите случаи помага при спешните, достатъчно е да се знае колко са пострадалите и какво е състоянието им и подготовката става по алгоритъм. В което всеки от екипа заема мястото си. Мария е благодарна на всеки от тях, като се започва с опитните шофьори на реанимобила по пътя от ВМА до „Враждебна”, които след толкова мисии знаят ролята си. Всичко е отработено – от логистиката и техническата поддръжка на апаратурата, осигуряването на кислорода, административната част с обем от документи. И всичко това тече паралелно в едно време на координация между структури от министерствата на здравеопазването и на отбраната, на ВМА, както и на болницата, в която лежи пациентът. А в транспортирането на деца пациенти старшина Борисова е участвала от всички лечебни заведения, които се занимават с тежка детска патология. Това са канали, проработени през годините. В Министерството на отбраната това е стигнало до автоматизъм, потвърждава от опита си Мария.
Отделението по авиомедицинска евакуация на ВМА е
единственото сертифицирано по стандартите на НАТО
за извършване на военномедицинска евакуация за нуждите на Алианса. Когато нямат полети, посредством ученията, 6-те бордни медицински сестри на ВМА поддържат военната си подготовка, а в реанимацията – медицинската. Катедрата има две клиники. Едната е по анестезиология при операционните, а другата – в клиника „Интензивно лечение”, където е реанимацията. С колежките си Мария работи и на двете места. За да може да сме максимално подготвени, защото никога не знаеш какъв пациент ще транспортираш и обгрижваш, казва тя.
А случаите са много и различни – при масови инциденти на пострадали, като многото изгорели хора в Армения, в РС Македония с 8-те пострадали в дискотеката, при простреляни. А
изгарянето е най-тежката травма, която засяга целия организъм
Това е и една от травмите, които се получават при военни действия или при масов инцидент, като този с младите хора в РС Македония.
Когато някоя държава активира европейския механизъм за помощ, България изпраща екипи със самолет, за да транспортира пациенти, които да се лекуват у нас. А Министерството на отбраната не е отказвало такова съдействие със самолети и екипи от ВМА.
Във всеки случай на транспортиране на пациентите най-важна е добрата подготовка, предварителната информация преди осъществяване на полета и за състоянието на пациентите, за да се предвидят евентуалните усложнения при полет. Всичко се премисля, „горе” нямаш „вариант Б”, казва Мария Борисова. Последните пъти, например, по време на полет се налагало вливане на биопродукти, които се планират предварително и се съхраняват при хладилни условия. Трябва да сме подготвени и с необходимата апаратура, с консумативи и с количеството кислород за полета, обяснява тя, винаги всичко може да се усложни. Защото „горе” не разчиташ на помощ от съседната операционна или залата за реанимация. Разполагаш с твоите две ръце, с ръцете на лекаря и на екипажа на самолета. И затова е много важно да имаш доверие и да си се сработил с тези екипажи и специалисти, споделя бордната сестра. Опитът й е от многото полети, свързани с медицинска евакуация в страната с пострадали пациенти. Както и с военнослужещи, транспортирани от други лечебни заведения до ВМА-София. Имат и различни случаи и от, и за чужбина.
Старшина Мария Борисова изтъква колко е важно, че през годините медиците от ВМА са се сработили с екипажите на самолетите – както с пилотите, така и с бордните инженери, и с наземния състав. Защото нашата подготовка, обяснява тя, включва и тяхната подготовка. Те им съдействат във всяко отношение. Защото апаратурата и оборудването от ВМА пристига заедно с пациента на летището. Но преди да качат пациента, с бордния инженер позиционират и подкачват цялата апаратура. Екипите от „Враждебна” имат зад гърба си много мисии за медицинска евакуация до степен да знаят какво и къде да поставят и да го фиксират така, че медиците да работят безопасно с него според мерките при полет, да е удобно. А при такива спешни и напрегнати ситуации е много важно да действаш по установения начин, протоколно. „Ако едно нещо всеки път го правиш по един и същи начин, ти не очакваш да има проблем, станало ти е навик – като се обърнеш, да знаеш кое къде се намира. Така както е на работното ти място „на Земята”, казва Мария. Медицинската апаратура се тества и чак тогава се пренася пациентът на борда, за да е безопасен неговият транспорт.
Старшина Борисова казва, че е възхитена и
много благодарна на колегите от „Враждебна”
с които през последните години са станали екип, „все едно работя при тях…”. Тя споделя, че по време на полет пилотите питат за състоянието на пациента, налага ли се да се коригира нещо с апаратурата и съобразяват по „тяхната част”: височината на полета или маневрите, които правят. А след евакуацията се интересуват от информацията за пациента. Преживяват, докато дойдат резултатите от лечението и се радват, когато са позитивни, особено когато пациентът е дете. Транспортът на малки пациенти натоварва тези мъже психически като отговорност, смята Мария. „Да, на военните пилоти това им е работата по третата мисия на армията, но не можеш да игнорираш и психологическия момент, че в ръцете ни е поверено дете. И всеки лично дава най-доброто от себе си, за да е успешна мисията”. Те обсъждат как е преминала всяка мисия, има ли нужда нещо да се подобрява или променя. Преди полета коментират организацията, след него правят разбор. И това е много важно за следващия полет.
Включването на старшина Борисова в екипа на ВМА, изпратен в помощ на Турция след опустошителното земетресение там през 2023 г., разделя професионалния й път на „преди” и „след това”. Техният самолет, изпратен за помощ от България, е първият с чуждестранен екип сред руините на бедствието. С колегите си виждат мащаба му и човешката болка. И макар в нейната работа като че ли нищо не може да я удиви, реалната картина действа като синкоп в съзнанието и сърцето и на четиримата български военни медици в екипа. От такова място се връщаш със смирение и благодарност за малките неща в живота, казва Мария…
Кое я задържа в професията на военен медик –удовлетворението от това, че си помогнал, а резултатът се вижда веднага, в момента, в който предадеш пациента след полета и има някаква надежда за него. Военната подготовка приучва да игнорираш всичко второстепенно, за да постигнеш максимално зададената цел без излишна загуба на ресурс. Първите, които при бедствия и аварии помагат, това са военните, казва бордната сестра. Когато цялата държава е в хаос, помага точно принципът на единоначалието, на субординацията. Тя смята, че не е случайно, че третата мисия е вменена на армията, тя винаги е подготвена и ефективна. А за себе си казва, че от времето й като новопостъпила сестра с годините тръгва все по-спокойна към задачата си. Но това е след дълга работа с различни екипи, в различна ситуация, с малки и възрастни пациенти, при масово пострадали или само с един пациент, след участие в много учения – защото практиката те учи.
Старшина Мария Борисова има зад гърба си много тренировъчни и реални полети и много часове в небето. И продължава да смята, че мисията на военните медици е да спасяват, дори с риск и за самите тях.
* Старшина Мария Борисова, бордна медицинска сестра в Отделението по авиомедицинска евакуация на ВМА, катедра „Анестезиология и интензивно лечение”
