На 2 август 1903 г. (20 юли по стар стил) избухва Илинденско-Преображенското въстание – едно от най-значимите събития в борбата на българското население в Македония и Одринска Тракия за свобода и национално освобождение.
Въстанието е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) с цел освобождаване на българското население от османската власт и постигане на политическа автономия на Македония и Одринско. Началото е поставено в Битолския революционен окръг на празника Илинден, а по-късно действията се разпространяват и в Одринския революционен окръг.
Сред най-ярките прояви на въстанието е обявяването на Крушевската република – първата опит за създаване на свободно самоуправление в освободена територия. За кратко време въстаниците установяват собствено управление, което остава символ на стремежа към свобода, справедливост и държавност.
Въстанието е ръководено от дейци като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, Пере Тошев, Михаил Герджиков и други революционери, които посвещават живота си на националноосвободителната кауза. Въпреки героизма и саможертвата на участниците, въстанието е потушено с голяма жестокост от османската армия и нередовни формирования.
Военният аспект на Илинденско-Преображенското въстание показва високата степен на организация, дисциплина и бойна подготовка на революционните чети. Въстаниците, макар и с ограничени ресурси и числено превъзходство на противника, водят редица сражения и демонстрират изключителна воля и храброст.
Илинденско-Преображенското въстание остава важна част от българската военна и национална памет. То е пример за саможертва, бойна решителност и стремеж към свобода – ценности, които и днес са част от традициите на Българската армия.
Годишнината е повод да бъде отдадена почит към всички участници във въстанието и към онези, които с живота си защитиха идеала за свободна и достойна България.
