През тази година не бе честван Празникът на Пловдивския гарнизон – 4 юли. Така, както беше от 2016 г. досега. Причината е, че в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, утвърден със заповед № ОХ-618 от 27 юни 2025 г. на министъра на отбраната, отпадна главата „Гарнизонна служба“. Това се е наложило поради факта, че границите на гарнизоните не съответстват на административното деление на страната. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България са определени териториалните единици и в обхвата им не се включва понятието „гарнизон“. Това обстоятелство допълнително даде аргументация за отпадането на текстовете, свързани с гарнизоните. И логично няма и длъжността началник на гарнизон, под чието ръководство се организираше честването на 4 юли в Пловдив.
Така че, времената са други и съвсем естествено този празник отпадна. Както е казал един голям българин: „Времето е в нас и ние сме във времето“.
А празникът на Пловдивския гарнизон има дълга история. Да припомним, че със заповед от 1915 г. по частите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия и препотвърдена със заповед на министъра на войната от 1926 г., датата 21 юни (4 юли по нов стил) е обявена за боен празник на полковете от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон. И оттогава този ден е започнал да се чества.
Защо 4 юли е бил обявен за боен празник на Пловдивския гарнизон? Това се прави
в чест на победата
в битката при Криволак през 1913 г. по време на Междусъюзническата война, в която участват полковете от Тракийската дивизия. В тази кратка, но кръвопролитна война през лятото на 1913 г. воините от 2-ра Тракийска дивизия, усилена с 11-ти Сливенски полк и 49-и пехотен полк от 3-та Балканска дивизия, получават задача да атакуват и овладеят силно укрепените сръбски позиции при Серка планина и село Криволак.
С особено ожесточение се отличават боевете на 20 и 21 юни стар стил (3 и 4 юли по нов стил). С много героизъм и себеотрицание българските воини съкрушават настъпателния устрем на сърбите и ги обръщат в паническо бягство. Така 2-ра Тракийска дивизия пробива считаната за непристъпна сръбска позиция при с. Криволак и постигайки изключителна победа, напълно разгромява Тимошката сръбска дивизия. Славната победа има стратегическо значение, защото осуетява съединяването на гръцката и сръбската армии и общото им настъпление към София…
Особено паметно е честването на празника през 1938 г. В този ден на полковете от Тракийската дивизия са връчени новите бойни знамена. След Втората световна война празникът на гарнизона не се отбелязва.
Честването бе възстановено с подобаващи прояви през 2016 г. Организирано бе празнично шествие на представителни блокове на военни формирования. В строя на площад „Централен” бяха роти от 68-а бригада „Специални сили” (сега СКСО), 3-та авиационна база, 24-та авиационна база,110-и логистичен полк и 91-ви инженерен батальон. На празника имаше представители на 2-ра зона за управление и наблюдение, Регионална служба „Военна полиция”, Военната болница, Военния съд, Военната прокуратура и Военното окръжие.
Но в строя витаеше и
бойният дух
на минали формирования, които са били дислоцирани на територията на Пловдивския гарнизон. Едни отдавна останали в историята, като 2-ра Тракийска дивизия и 9-и пехотен полк. Други, като авиобазата в Чешнегирово, зенитно-артилерийския полк, свързочния полк, химическия батальон, парашутния батальон, радиотехническия батальон, артилерийския разузнавателен дивизион, строителната дивизия и строителния полк, бяха закрити в последните десетилетия. Както вече бе споменато, друго е времето.
Военните формирования на Българската армия от Пловдивския гарнизон с чест носят воинската служба по опазване на българските граници и родното небе за гарантиране на националната сигурност и суверенитета на Република България и подпомагане на населението при бедствия и аварии, заяви в пламенното си слово на тържеството през 2016 г. тогавашният командир на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев (сега генерал-лейтенант, военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз – б. р.). На честването присъстваха министърът на отбраната, началникът на отбраната, кметът на Пловдив, народни представители, командири на военни формирования, генерали и офицери от Българската армия, представители на военно-патриотични организации и много граждани. Концерт изнесоха Представителният ансамбъл на въоръжените сили и Представителният духов оркестър на ВВС.
През 2017 г. Празникът на Пловдивския гарнизон – 4 юли, премина под мотото „Вече възродихме една славна традиция, нека да я продължим!“
Всички офицери, сержанти и войници, които са воювали във 2-ра Тракийска дивизия, и всички, които са служили във 2-ра армия, са полагали
една клетва – да служат на България
подчерта в словото си на празника през 2018 г. тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов. И благодари на ветераните за усилията в годините, в които са били на действителна служба. А в речта си командирът на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон бригаден генерал Явор Матеев посочи, че ние трябва да се учим от историята, за да можем по-уверено да градим настоящето си и да гледаме още по-стремително към бъдещето си.
Чествания на 4 юли имаше и през следващите години. През 2024 г. полковник о.з. Петър Ненков издаде книгата „Формиране, развитие и боен път на войсковите части и съединения от Пловдивския гарнизон 1878-2024“. През миналата 2025 г., вече след приемането на новия Устав за войсковата служба на въоръжените сили, на празника слово произнесе подполковник Анна Проданова от СКСО. Отслужена бе и заупокойна молитва. Поднесени бяха венци и цветя пред Паметника на военнослужещите, доблестно изпълнили своя дълг…
Защо споменаваме всичко това, след като Празникът на Пловдивския гарнизон – 4 юли, вече не се чества? Защото, както бяха отразявани тържествата от неговото възстановяване през 2016 г., до миналата година, така трябва да бъде отбелязано и по какви причини времето наложи този празник да остане в историята. И да няма никакви упреци към военнослужещите и Българската армия. Както се казва – миналото е славно, но съвремието е динамично.
