Конфликтът между министъра на отбраната и главнокомандващия армията приключи с уволнението и на двамата.
Поговорката „Двама се карат, третият печели“ едва ли е най-подходящата алегория с безпрецедентните трусове във военното ръководство на Украйна, които сериозно разлюляха страната напоследък, но в немалка степен обрисува случилото. Двама – вече бившите главнокомандващ Олександр Сирски и военен министър Михайло Фьодоров – се „хванаха за гушите“ (най-вече чрез медиите), а третият – доскоршният подчинен на Сирски Михайло Драпати – се оказа начело на армията, заемайки овакантения пост. Дотук нищо необичайно, но всъщност става дума не само за личен конфликт, а за нещо много по-дълбоко и съществено – това бе сблъсък между две житейски философии,
две концепции за развитие на украинската армия
и визии за нейното бъдеще.
Конфликтът между двамата изникна сякаш от нищото, но явно е тлеел от доста време. Всичко започна с поредната смяна на правителство в Киев. Този път оставка подаде кабинетът на Юлия Свириденко, а с нея поста си напусна и Фьодоров. Зеленски мотивира оставката със „смяна на политическата стратегия“, най-вече с новия етап в отношенията със САЩ и ЕС, както и с желание страната да се подготви по-добре за предстоящата зима, когато отново се очакват масирани руски удари по енергийната инфраструктура. Именно поради последното за премиер бе утвърден Серхий Корецки, аполитичен експерт по горивата и ефективен мениджър, доказано лоялен на президента. Когато бе оповестен списъкът на министрите, обаче се оказа че в него отсъства Фьодоров, а мястото му (като временно изпълняващ длъжността) ще бъде заето от генерал Евген Хмара, шеф на специалните операции, довел до успешен край редица впечатляващи акции, включително небезивестната „Паяжина“, когато бе извадена от строя значителна част от руската стратегическа авиация. Новият кабинет безпроблемно бе утвърден от Радата (парламента), след което депутатите излязоха в отпуск до 18 август.
Неочакваната смяна на спечелилия симпатиите на мнозина харизматичен 35-годишен технократ буквално взриви обществото и предизвика вълна от масови протести във всички големи градове. Самият Зеленски мотивира отстраняването на Фьодоров със забавянето на промените в мобилизационната система и изтъкна че дава приоритет на хората пред технологиите. Мнозина обаче съзряха в хода му страх от изключително високото доверие, с което Фьодоров се ползва сред украинците. В бъдеще младият министър би могъл да стане сериозен политически конкурент на Зеленски. Други пък считат че президентът е отстъпил пред лобито на военните и оръжейната индустрия, които не са доволни от строгия дигитален контрол върху обществените поръчки, въведен от Фьодоров.
Случващото се по никакъв начин не можеше да успокои хилядите протестиращи по улиците, които заподозряха подмолна сделка с корупционен привкус. И докато Зеленски се чудеше как да постъпи, натискът върху него се усили от две неочаквани направления: на страната на Фьодоров открито застанха мнозина от по-младите офицери (някои от тях, като зам.-командващият на ВВС Елизаров, дори подадоха оставка в знак на солидарност), а западните медии и партньорите на Киев от НАТО изразиха безпокойство относно евентуалното спиране на реформите в армията.
На интелигентен мъж като Фьодоров не му бе нужно много време да разбере, че това е моментът да изиграе козовете си. Той направи публично достояние конфликта си със Сирски и обяви че има още много работа за вършене като военен министър. Това наля допълнително масло в огъня на подкрепящите го улични протести.
Оказал се под силен натиск едновременно от няколко направления, Зеленски взе своебразно Соломоновско решение, като уволни Сирски и началник-щаба на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Гнатов, като същевременно не върна Фьодоров в министерското кресло. Вместо това му предложи редица компромисни длъжности, включително поста вицепремиер с пълен контрол върху технологичния сектор. Така президентът нагледно показа че все още той е този, който държи здраво руля на държавния кораб. Фьодоров пък за пореден път демонстрира инат, подчертавайки че в настоящата ситуация има само три поста в държавата които могат директно да влияят на хода на войната, и след като той няма как да бъде титуляр на първите два (президент и главнокомандващ на ВСУ), а не му дават третия (военен министър), той за момента
предпочита да остане извън властта
Същевременно Фьодоров използва добрите си контакти в медиите, за да разсее слуховете че има политически амбиции.
Тук е мястото да се уточни, че Фьодоров дойде във властта донякъде случайно, и то благодарение на Зеленски. През 2019 г. той бе само предприемач и експерт в областа на цифровите техологии, когото бъдещият президент избра да ръководи предизборната му кампания в интернет. След това 7 години бе министър на цифровата трансформация, като за този период успя да дигитализира държавната администрация, да развие технологичния сектор на отбранителната индустрия и да предостави на всеки украинец приложението за смартфон Дия, което се оказа удобна директна връзка с държавата за милиони нейни граждани.
Именно безспорните мениджърски качества доведоха Фьодоров на поста министър на отбраната в началото на 2026 г. Там той се развихри по своя си начин и за кратко време
успя да реформира обществените поръчки,
да внедри повече нови технологии във ВСУ и най-важното – значително да увеличи производството на дронове, както и вноса на специфични модели от чужбина. Смело можем да кажем че Фьодоров е един от главните архитекти на тоталния дронов террор, на който напоследък е подложена Русия. По-малко успешни се оказаха опитите на младия министър да реформира армията и да предложи нова система на гъвкави договори вместо досегашната „класическа“ наборна схема. Именно тези му опити го сблъскаха с генералите.
61-годишният Сирски e най-дълго застоялият се на поста главнокомандващ ВСУ откакто започна пълномащабната руска агресия. Когато през февруари 2024 г. той смени харизматичния си предшественик Залужни, Сирски вече бе натрупал достъчно успехи на бойното поле, за да изглежда като най-логичният избор за поста. В качеството си на командващ сухопътните войски, той по блестящ начин бе успял да отблъсне руснаците от Киев, а след това през есента на 2022 г. проведе успешното контранастъпление в Харковска област, където за кратко време бяха освободени значителни територии. На бойното поле Сирски неколкократно демонстрира агресия и точен избор на момент за провеждане на контраатака. Достатъчно е да си припомним изненадващото проникване на десетки километри в приграничната руска Курска област през август 2024 г. или пък контраударите при Добропиля и Купянск през втората половина на 2025 г., довели до обкръжаването и унищожаването на промъкналите се руски групи.
Казаното дотук представя генерала в изключително позитивна светлина, но критиците му наблягат на друго – той е
типичен представител на страта съветска школа,
която залага на желязната дисциплина, безприкословното изпълнение на заповедите и ясно изразената йерархия. И дори да се приеме, че това в една или друга степен е характерно за всяка армия по света, то в условията на изключително динамичен конфликт, какъвто е сегашната война, отнемането на командирите по места на правото на собствена инициатива лишава ВСУ от гъвкавост. При това, според критиците, най-лошото качество на Сирски не е привързаността му към остарели методи, а неговата праволинейност, т.е. – че тези методи не отговарят на сегашните реалности на бойното поле и съответно водят до неоправдано високи човешки загуби.
Наследникът на Сирски, 44-годишният Михаил Драпати, вероятно е най-способният от новото поколение украински генерали. Смелост и боен опит, и най-вече успехи не му липсват, остава да ги демонстрира на новия си пост. Драпати е близък и с военния министър Хмара, и с новия началник на Генералния щаб Скибюк, а освен това публично се изказа в полза Фьодоров, с което спечли нови симпатии. Единствената въпросителна остава самият Фьодоров – ще го видим ли отново във властта или пък в политиката, но вече като опозиция?
