Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., както и бюджетната процедура за 2027 г., с която започва подготовката на следващия държавен бюджет.
Измененията в средносрочната бюджетна прогноза са съобразени с приетия Закон за държавния бюджет за 2026 г. и предвиждат преразпределение на средства между отделни институции, без промяна на основните фискални параметри за периода.
Сред промените е увеличаването на капиталовите разходи на Министерството на културата с 2 млн. евро за реставрация и консервация на фасадите на Паметника на свободата на връх Шипка. Средствата ще бъдат осигурени чрез намаляване на капиталовите разходи по бюджета на Народното събрание.
Предвидено е и увеличение на субсидията за Научния институт „Западни покрайнини“ с 51,1 хил. евро. Финансирането ще подпомогне научноизследователската дейност на института и популяризирането на историческото, културното и духовното наследство на българите в Западните покрайнини, като средствата ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката.
От Министерския съвет посочват, че промените целят повишаване на прозрачността на бюджетния процес, подобряване качеството на бюджетната информация и създаване на по-устойчива и предвидима средносрочна финансова рамка.
С отделно решение кабинетът одобри и бюджетната процедура за 2027 г., която определя организацията и сроковете за подготовката на проектобюджета за следващата година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г.
Процедурата е съобразена с изискванията на Закона за публичните финанси и ангажиментите на България към Европейската комисия и Еврогрупата за представяне на проект на бюджетен план за 2027 г. Тя обхваща всички бюджетни организации, както и държавни и общински предприятия, попадащи в сектор „Държавно управление“.
И през 2027 г. програмното бюджетиране ще продължи да се прилага от всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на Народното събрание и съдебната власт. Според правителството този подход ще допринесе за по-ефективно планиране, по-добро управление на публичните средства и по-голяма прозрачност при разходването им.
