Полуостров Крим е под украинска блокада.
В руско-украинския конфликт всеки ден се случва нещо ново, трудно можем да кажем, че войната във всичките й измерения е монотонна. От друга страна, твърде много от новините, с които ни засипват медиите, сякаш вече сме ги чели, гледали или чули. Затова в поредния месечен обзор на войната ще намерите неща, за които вече е говорено преди, но и такива, които ще са нови за вас.
Ако трябва да откроим голямата новина за изминалия месец, то тя безспорно е че ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) отвориха нов фронт в дроновата война срещу агресора. Този път на прицела им попаднаха складовете на голямата верига за онлайн търговия „Уайлдберис“, като до момента са поразени 13 от тях, от които десет са изгорели напълно. Засега аргументацията на Киев за тези удари звучи доста мъгляво, а в медиите се появиха най-различни обяснения. Най-логичното от тях е, че по този начин
огромен брой руснаци ще почувстват, че войната не нещо абстрактно
и далечно, и вече се случва пред очите им. Другото разумно обяснение е, че чрез съсипването на този мега бизнес руската хазна ще бъде лишена от значителни данъчни постъпления, което ще намали способностите й да финансира армията. Не бива да забравяме също така, че мнозина от търгуващите през „Уайлдберис“ (а вероятно и самата компания) оперират с кредити, което съответно би трябвало да натовари допълнително и банковата система. Що се отнася до твърдението на някои проукраински коментатори, че складовете представляват легитимна военна цел, защото чрез тях се продават стоки с военно или двойно приложение, то определено не отговаря на истината. Те нито обслужват военната логистика на РФ, нито преобладващата част от стоките в тях са предназначени директно за армията.
Иначе и през изтекля месец продължи целенасочената украинска кампания срещу руските петролни рафинерии и инсталации. Вече почти не може да се намери нефтопреработващ завод в европейската част на страната (а даже и отвъд Урал), който да не е атакуван поне веднъж, а в някои случаи броят на въздушните удари срещу един обект достига до 15. Ако има нещо ново, то това е, че през юли ВСУ нанесоха серия от удари срещу малките руски танкери с плитко газене в Азовско море. Така бе нарушена още една важна логистична верига, защото именно тези танкери превозваха петрол по големите реки като Волга и Дон (те са свързани с канал помежду си), а след това го преливаха на по-големи танкери в Черно море, които пък го експортираха до световните контрагенти.
Именно прецизните украински атаки по нефтената инфраструктура предизвикаха през юли невиждана по своите мащаби
горивна криза в почти цяла Русия
Многокилометровите опашки пред бензиностанциите станаха ежедневие, а на някои места на властите се наложи да въведат лимити и купони. Твърди се, че към края на юли кризата донякъде е овладяна и особенно в големите градове опашките са започнали да изчезват. Трудно е да се каже как точно е постигнато това, но сред възможните причини са забраната за износ на бензин, вносът на такъв от чужбина и връщането в строя на някои от рафинериите. Остава да видим дали за в бъдеще продължаващите украински удари ще върнат на сцената кризата и тя ще започне да се държи като епидемия – ту ще се появява, ту ще изчезва. Горивният недостиг породи поне две подвъпроса които засега нямат ясен отговор: 1) как ще се отрази той на селскостопанската кампания и 2) ще се отрази ли на действията на войските на РФ в Украйна. Известно е все пак, че в началото на юли агропроизводителите изпитваха трудности при набавянето нафта. Появиха се и слухове, че някои от фронтовите части са били принуждавани сами да си купуват бензин.
Ако има все пак място, където действията на ВСУ дадоха ефект във всяко едно отношение, то това е Крим. Смело може да се каже че полуостровът в момента е под пълна украинска блокада и това как ще живее населението му, изцяло зависи от милостта на Киев. В разгара на лятото рядко има ток, съответно няма и вода и комуникациите не работят, защото и помпите, и клетките на операторите се захранват с електричество. Курортният сезон, през който се очакваха до 7 милиона туристи, е напълно провален, но това което би трябвало повече да тревожи местните, е как ще се зареждат магазините и какво ще могат да произведат фермерите. От Киев намекнаха, че една от целите на блокадата, освен нарушаването на военната логистика на агресора, е да бъдат принудени тези между 300 и 500 хиляди руснаци, които се заселиха на полуострова след анексирането му през 2014 г., да се върнат обратно в РФ. И наистина, вече има доста напускащи, макар че е трудно да се определят мащабите на преселението. Няма изгледи блокадата скоро да бъде вдигната, и моята прогноза е, че с настъпването на есента човекопотокът от Крим към международно признатата територия на РФ ще се увеличи.
Като изключим техическите подобрения в някои от дроновете „Шахед“, използвани от агресорите, като че ли нямаше кой знае какви новости във въздушната кампания на Русия срещу Украйна през юли. Тя си остава преди всичко хаотично-терористична като ударите срещу военни обекти се извършват паралелно с атаки срещу жиилищни сгради в различни райони на страната. Само
срещу Киев бяха нанесени четири масирани удара,
всеки от които включваше стотици дронове и ракети. Това бе вероятно и един от най-тежките месеци по отношение загубата на човешки живот сред мирните граждани – до 300 от тях (включително и деца) бяха убити, а ранените са до 2000. Украинската ПВО както винаги показа добра ефективност, сваляйки почти всички дронове и крилати ракети, но само около 30% от балистичните. Именно балистичните ракети продължават да бъдат голям проблем, най-вече поради недостига на ракети прехващачи за ПВО системите. Подобрение на ситуацията може да има едва когато Украйна сама започне да ги произвежда. Руските удари имат сериозен ефект в Одеса, откъдето минава значителна част на украинския селскостопански износ. Той е силно затруднен поради атаките срещу кораби и пристанищна инфраструктура, като загубите се изчисляват на до $20 млн. дневно.
На вътрешнополитическия фронт в Киев трус предизвика не толкова оставката на правителството на Свириденко, колкото последвалите боричкания във военното ръководство. Противно на очакванията, след като утвърди новия кабинет на премиера Корецки (аполитичен технократ и енергиен експерт) Зеленски не включи в него досегашния военен министър и всеобщ любимец Федоров, а вместо него посочи генерал Хмара, при това като временно изпълняващ длъжността. Това предизвика истинска буря в обществото, на много места избухнаха масови протести, а масло в огъня наля и самият Федоров, който разкри дълбок конфликт между него и главнокомандващия генерал Сирски. Чуха се обвинения в корупция, фаворизиране на определени лица и групи, и най-вече упреци, че ВСУ все още са ръководени с остарели съветски методи. В крайна сметка на всички стана ясно, че иде реч преди всичко за междупоколенчески конфликт. Зеленски постъпи по соломоновски като отстрани Сирски и началник-щаба на ВСУ генерал Гнатов и ги замени с по-млади генерали. Но не върна Федоров, а му предложи друг пост, който бившият министър отказа.
Напълно логично, на фронта нямаше големи промени, като и двете страни се опитваха
да атакуват там, където имат преимущество
За руснаците това бе най-вече Донбас, докато ВСУ бяха агресивни по фланговете, край Лиман, между Покровск и Гуляйполе, и в Запорожието. Не са наблюдаваха нови тактически прийоми, макар че на няколко места руснаците се върнаха към „добре забравеното старо“, т.е. – атаки с бронирани колони. Както можеше да се очаква, те завършиха катастрофално за агресорите. Това, което би трябвало да тревожи Москва, са много високите загуби и безкрайно ниските темпове на настъпление – през юли са завоювани около 90 кв. км, или 6-8 пъти по-малко отколко през същия месец на 2024 г. Съгласно публикуваната сводка на главното командване на ВСУ, през юли руснаците са загуби и 43 000 убити и ранени бойци, най-високият показател за тази година. Затова вече всички се питат дали ще има мобилизация наесен, след парламентарните избори в Русия.
