Трябва да отидем там, при вакханките – единодушни сме в избора на маршрут за отпуската ни. „Там” обикновено е
гвоздеят на туристическото ни приключение
В случая това е отново, както преди години, Епидавър – най-големият запазен древногръцки театър. Отпуската ни в началото на юли чудесно съвпада със значимо културно събитие на античната сцена, изградена преди 24 века.
В каменния 12 000-местен театър под звездите българският режисьор Явор Гърдев и смесен актьорски гръцко-български състав предстои да постави пиесата „Вакханки” от древногръцкия драматург Еврипид, живял в 5 в. пр. Хр.
Има още две обстоятелства, които ни мотивират без колебание да подкараме колата в юлската жега по 1000-километровия маршрут от София. Едното е, че районът около античния театър вече ни е познат. През 2018 г. не само бяхме по плажовете в тази част на Пелопонес, но и в рамките на традиционните летни театрални празници в Епидавър гледахме пиесата „Орест” от Софокъл, постановка на националния театър на Гърция от Атина. Класика в най-чист вид! Действието се развиваше след Троянската война. На сцената дефилираха емблематични герои от древногръцката литература, сред които и Хубавата Елена.
Втората причина е по-материална. След денонощно ровене в интернет се оказва, че цените на нощувките от Волос (на 500 км от София – б. а.) на юг, включително из Пелопонес,
в този период са двойно по-ниски
отколкото в Северна Гърция, в която се изсипва туристическото множество от България, Румъния, Сърбия, РС Македония и т. н.
Така че, пак е време за Епидавър, заради уникалния бонус със солидното българско участие в спектакъла. Културата и плажовете на Пелопонес се смесват в мотивацията ни. Решението може да е само едно – тръгваме!
Достигаме района на Епидавър с пътуване, разделено от две нощувки. Магистралата Солун – Атина осигурява отлично и безопасно придвижване. Мантинелата между двете платна за движение е бетонна.
От Лариса на юг сме едва ли не единствените българи, ако не броим многобройните нашенски тирове. Периодично минаваме през пунктовете за плащане на тол-такси. Докато слизаме от магистралата при Коринт, сумата е достигнала общо около 25 евро.
Настаняваме се в крайбрежно селище на брега на Арголическия залив. Недалеч са градовете Аргос, Нафплио, както и древната Микена. Направо сме в сърцето на Антична Гърция.
На обширните плажове, въпреки многолюдието, има достатъчно свободно място, за да
отдъхваш на припек в тишина и спокойствие
В зоните на баровете можеш да се изтегнеш на шезлонг под чадъра на приемлива цена. Крайбрежните заведения предлагат вкусотии и деликатеси, отново на нормални и достъпни цени. Обслужването е буквално приятелско, при това не само към нас, чужденците, а и към местните посетители на заведенията. Плащаш с удоволствие заради качеството, което получаваш. Край плажовете, както и в градовете са обособени големи зони за свободно и безплатно паркиране.
Морето е спокойно, прохладно и удобно за плуване заради високата соленост на водата, която не ти позволява да потънеш. След като няколко дни плажуваме и стоим предимно на сянка, за да не изгорим още от началото, тръгваме из района, за да си възстановим спомените от преди 8 години.
Аргос си е все същият модерен и приветлив град. В Микена отново се удивляваме на масивния градеж и прословутата Лъвска порта. Подобен античен строеж от около 14-15 в. пр. Хр., разглеждаме и в Тиринт. Запазени са големи части от крепостната стена, коридори и помещения. Градежът е буквално великански и по тази причина е известен като „циклопски стил”. Състои се от огромни каменни блокове, които не е ясно как са поставени един върху друг, за да оформят стените. Легендите от древността разказват, че е строен от митични циклопи.
Очарованието на по-нови времена носи близкият град Нафплио. С тесните си улици, елегантни невисоки сгради и безбройните кафенета, ресторанти и магазинчета за сувенири
селището е истинско бижу
в средиземноморски гръко-италиански стил. В първите десетилетия на 19 век Нафплио дори е бил за няколко години столица на извоювалата независимостта си Гърция, преди да предаде щафетата на Атина.
И ето – няколко дни след активно плажуване и препускане из околните забележителности, идва главната вечер на пребиваването ни в този район. Отиваме да гледаме в Епидавър премиерата на „Вакханки”.
По залез слънце преминаваме 50-ината километра от нашето селище и достигаме района на древния комплекс. Предназначената за паркинг огромна поляна скоро се изпълва със стотици автомобили. Купуваме билети и с многохилядния поток от зрители достигаме местата си в средната част на античния театър.
Вече се смрачава и уникалното премиерно представление започва. Произведението разглежда темата за отхвърления от обществото, който в един момент се завръща като бог, а невярващите в него получават възмездие. Впрочем, пет века след Еврипид същия мотив, вече под формата на религия, а не на древногръцка трагедия, откриваме в християнството.
Но сега, на сцената на Епидавър, постановката представя изключително
модерен философски прочит
на тази вечна тема. Целият артистичен състав и перфектната музикална група се представят блестящо, получавайки продължителни аплодисменти. В следващите седмици на юли и август спектакълът предстои да обиколи най-големите антични театри в Гърция. След това ще пристигне и в България. Сигурни сме, че турнето ще е все така триумфално, както премиерата в Епидавър.
