Ремонтът на техника и футболът са двете големи увлечения на лейтенант Мартин Налбантов.
Армията дава възможности за развитие и това се потвърждава от още един пример. И тук не става въпрос за офицери, завършили военни училища и академии. А за постъпил във военно формирование като редник и стигнал до длъжност заместник-командир на рота. За перспективен футболист, започнал да се състезава на 16-годишна възраст при мъжете и прекратил спортната си кариера поради контузии, но пък станал треньор на представителни отбори.
Случайно или съвсем закономерно, Мартин Налбантов е избрал да се занимава с това, което най-много го увлича. Роден е в Пловдив и през 2005 г. Завършва специалност „Електротехника на автомобилния транспорт“ в Професионалната гимназия по транспорт „Гоце Делчев“. Казва, че от малък е харесвал военните униформи, гледал е филми за армията и е искал да служи в нея. През 2007 г. избира да кандидатства в тогавашната 110-а бригада за МТО, от 1 юли 2013 г. – 110-и логистичен полк.
Класира се първи
на изпитите по физическа подготовка, тъй като все още е бил активен спортист. Обича да се занимава с ремонтна дейност и редник Мартин Налбантов е назначен в батальона за ремонт на въоръжение, където служи и досега.
Започнах като техник по ремонта на ПТУРК (противотанков управляем ракетен комплекс). След това в Центъра за подготовка на специалисти в Сливен завърших курс за младши сержант и бях назначен за командир на отделение за ремонт на ПЗРК (преносим зенитно-ракетен комплекс). През 2019 г. кандидатствах за задочно обучение в НВУ „Васил Левски“ и го завърших с отличие през 2024 г. Като лейтенант заех длъжността командир на взвод за ремонт на радиолокационна техника, оптически прибори и зенитно-ракетни комплекси. От 2025 г. съм заместник-командир на рота за ремонт на ПТУРК, ПЗРК, радиолокационна техника, зенитно-ракетни комплекси, оптически и електрооптически прибори. И сега съм на тази длъжност в батальона за ремонт на въоръжение с командир подполковник Николай Милушев, представя се накратко лейтенант Мартин Налбантов.
Някой, който чете тези редове, наема ли се да повтори веднага наименованието на ротата? А колко са сложни ремонтите, служещите в нея знаят най-добре.
„Имах и продължавам да имам
амбицията за развитие
Стараех се, исках да стана сержант. И след това реших, че не ми е достатъчно и трябва да продължа да се развивам в професията. Тогава още не беше популярно задочното обучение в НВУ „Васил Левски“. Явих се на изпити и ме приеха. Завърших специалност „Материални средства, придвижване и транспорт“. Доста километри извървях между Пловдив и Велико Търново, постоянно пътувах. Освен това, като командир на отделение, бях изпращан в много командировки до военни формирования. И трябваше да съчетавам всичко това, беше трудно”, връща се назад във времето лейтенантът.
Той е в тази разнообразна в дейността си рота откакто е постъпил в армията. Заявява, че го влече ремонтът. В началото е техник по ремонт на ПТУРК, после е командир на отделение за ремонт на ПЗРК. Силно се е насочил в тази област, към ракетите, и твърди, че доста са му ясни. След като е завършил НВУ и е станал командир на взвод,
продължава да се учи
за да е компетентен по видовете ремонти, които се извършват. И сега вече като заместник-командир на ротата, заедно с ротния командир капитан Иван Иванов, се включват в ремонтите. Посочва, че колективът е много сериозен и затова всичко се получава добре. Учи се от капитан Иванов в дейността по организацията и документацията, за да го замества, когато се налага.
Другото голямо увлечение на лейтенанта е футболът. Изкарал е школата на „Ботев“ (Пловдив) и след това е привлечен в „Ботев 2002“. Играл е още на 16 години при мъжете. Състезавал се е за „Асеновец“ (Асеновград) и „Спартак“ (Пловдив). Треньор в „Ботев“ му е бил Митко Джоров, а в „Ботев 2002“ – Петър Зехтински. Научил е много от тях за тренировките, за възпитанието и за живота като цяло. Като левичар, най-добре се е чувствал на левия фланг – ляв халф и ляво крило, но е играл и на други позиции.
Активно спортувах и след като влязох в армията. Но сега съм треньор на представителните отбори на полка на големи и на малки врати. А във вътрешните турнири съм съдия, за да не съм пристрастен. Така отблизо наблюдавам каква е физическата подготовка на футболистите и си правя изводи при подбора за представителните тимове, споделя лейтенант Налбантов и се спира на
последните прояви
В турнира на Националната военна спортна федерация, чийто член е клуб „Логистик“, отборът е загубил след изпълнение на дузпи. Но преди години е стигал и до финалната четворка. В проведения наскоро в София турнир на Сухопътните войски на малки врати тимът на 110-и полк е завършил на седмо място. Но са се срещнали с най-добрите отбори, разбрали са към какво ниво на подготовка трябва да се стремят, за да се представят по-добре. А лейтенант Налбантов си е направил проверка и на методиката при тренировките и смята да извърши корекции за следващите състезания. Гледал е и повечето мачове от последното световно първенство и е наясно с новите правила. Чувства и доверието на командирите към дейността му като треньор. Спортният клуб „Логистик“ е закупил и нови екипи.
Лейтенант Мартин Налбантов отбелязва и
добрите условия
за тренировки. Тревата на игрището се поддържа в добро състояние, използват се модерни косачки и поливна система. Но посочва още, че в полка активно се набляга на спорта, не само на футбола. Има запалени военнослужещи по волейбол, по тенис на маса, по силовите спортове… Освен вътрешните турнири по футбол, има и състезания по тенис на маса и по волейбол. Възникнала е идеята дори за сформирането на женски футболен отбор. Направена е нова фитнес зала, с баня и климатик, има зала за специализирана лична защита. Непрекъснато се подобрява цялата спортна база. А всичко това е едно разтоварване на военнослужещите от всекидневието и повишаване на тяхната физическа подготовка. Да отдаваш сили за професионалното си израстване и новостите по ремонтите, и същевременно да отделяш време за треньорската си дейност, не е никак лесно. И това лейтенант Налбантов го знае много добре и го изпитва всеки ден. Но пък и чувства истинско удовлетворение, защото се занимава с това, което обича да прави.
