Имиграционната политика става централен въпрос за Евросъюза.
Мигрантската заплаха отново е в центъра на европейския политически дебат, след като през миналата седмица поне 70 хиляди африканци нахлуха в рамките на ден-два в испанския град Сеута, който е в Африка и по суша е заобиколен отвсякъде от територията на Мароко. Тази инвазия не доведе до никаква промяна в числеността на имигрантите в Европа, защото над 90% от хората, дошли в Сеута, бяха върнати обратно почти веднага, никой от тях не е прекосил Гибралтарския проток. Ефектните кадри на хилядите африканци, идващи в испанския анклав пеша, с плуване или с надуваеми пояси и лодки, обаче изиграха ролята на светкавица, която осветли проблемите на имиграционната политика на Европейския съюз и на Испания в частност. Кризата от миналата седмица има два други аспекта. Първо, тя може да се разглежда като елемент от сложен геополитически пъзел, в който са замесени Испания, Мароко, Алжир, САЩ и Израел. Второ, случилото се в Сеута показа силата на дезинформацията, разпространявана светкавично чрез социалните мрежи, и даде нов тласък на хибридната война срещу Европейския съюз.
Завръзката
Агенция Асошиейтед прес описва завръзката на кризата така: Всичко започва с публикации в Инстаграм, според които границата на Испания с Мароко се отваря. След това се появяват потребители във Фейсбук, които следят патрулите на бреговата охрана, и клипове в ТикТок, уж показващи къде може да се преплува. След многобройни споделяния и коментари хиляди мароканци били убедени, че Европа изведнъж е на една ръка разстояние. В рамките на няколко часа младежи започват да се отправят към границата с испанската територия Сеута в Северна Африка. Препълнени автобуси и таксита пристигат в съседния марокански град Фнидек. Регионалните влакове също са препълнени.
Докато властите реагират, около 72 000 души достигат до Сеута – най-голямото нахлуване на мигранти от Мароко в Испания от години. По оценки на властите повече от 80 мигранти са загинали от двете страни на границата, включително някои, които са се удавили, и други, които са задушени при паническата блъсканица. Не е ясно кой стои зад твърденията, че границата е отворена, нито кой е създал въпросните профили в социалните мрежи, няколко от които бяха изтрити скоро след публикуването на новините за масовото преминаване на границата.
Легализация без гражданство
Слуховете за възможността да се влезе в Испания намират благодатна почва и заради някои действия на властите в Мадрид. През тази година правителството на Педро Сначес прие указ, позволяващ на мигранти, пребиваващи незаконно в страната, да легализират статута си и да получат едногодишно разрешение за пребиваване и работа в страната (но не и гражданство!). Става дума обаче само за чужди граждани, които са дошли в Испания преди 1 януари 2026 г., пребивавали са най-малко 5 месеца в страната и могат да представят чисто свидетелство за съдимост от родината си. За два месеца и половина по този правителствен указ бяха подадени 1,175 млн. заявления от имигранти, като за разглеждане са допуснати около половината от тях – 610 000. И сега внимание – противно на широко разпространеното мнение, че Испания е залята от мигрантска вълна от Африка, две трети от заявленията за легализация на статута не са от африканци, а от хора от Южна и Централна Америка – там са разположени испаноговорящи държави, имащи тесни културно-исторически връзки с Испания заради колониалното минало. Да разсеем и още една заблуда – че мигрантите са предимно млади мъже. 43% от заявленията, получени от властите в Мадрид, са подадени от жени.
Факт е обаче, че Испания има много либерално отношение към нелегалната миграция. Официализирането на статута на хората, живеещи в страната в нарушение на законодателството (голяма част от тях са с просрочени визи), от една страна изсветлява пазара на труда, но от друга – дава стимул на бъдещи нелегални имигранти да направят всичко възможно да стъпят на испанска земя. А между европейската част на Испания и останалите държави от Евросъюза граници няма – Шенгенското споразумение позволява придвижването без визи и без гранични проверки.
Мигрантското нахлуване в Сеута предизвика спешна среща на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС. Те потвърдиха своята солидарност с Испания и се съгласиха, че охраната на границите и борбата с нелегалната миграция трябва да бъде общо дело на Евросъюза, а не само на отделните държави членки. Като цяло, в своята имиграционна политика ЕС се придвижва в посока на затягане на режима за нежеланите чужденци. През юни т.г. по този въпрос бе приет регламент (закон), който позволява имигрантите, на които е отказано убежище, да бъдат изпращани в т.нар хъбове за връщане, намиращи извън територията на Евросъюза. Трябва да е ясно, че днешна Европа вече не е онази Европа, която преди десетина години приемаше почти безконтролно всички мигранти, идващи от Сирия и други бедни държави. Политиката в това отношение се променя и вече не само крайната десница, а и традиционните десноцентристки партии разглеждат миграцията не само като възможност, но и като опасност.
Геополитическата паяжина
Накратко и за геополитиката. От 70-те години на миналия век Мароко се стреми да анексира бившата испанска колония Западна Сахара и търси международна подкрепа за целта. Намира я в лицето на Доналд Тръмп (наскоро на негово име бе кръстена мароканска магистрала) и Бенямин Нетаняху. Мароко е една много малкото арабски държави, признали Израел. Нещо повече – между двете страни се развива не само дипломатическо, но и военно сътрудничество. В същото време испанското правителство на Санчес взема страната на палестинците в конфликта им с Израел и обвинява властите на еврейската държава в геноцид. Испания е била многократно и остро критикувана както от Вашингтон (особено заради отказа да даде военна логистика за ударите на САЩ срещу Иран), така и от израелските лидери. В този геополитически пъзел може да бъде добавен и Алжир, който подкрепя фронта Полисарио – организация, бореща се против мароканските войски за независимост на Западна Сахара. А Испания поддържа добри отношения с Алжир, най-вече заради нужда от внос на природен газ. Всичко това не означава, че мароканските власти са организирали и насърчили мигрантската вълна към Сеута, но има доста свидетелства, че и не са я възпрепятствали.
Испанският форпост в Африка
Сеута е неголям град с 84 000 жители и територия, сравнима по размер с тази на софийския квартал „Люлин“. Стратегическото местоположение на входа на Средиземно море е било оценено още в Средновековието – след векове на арабско господство, през 1415 г. Сеута е завладян от тогавашната възходяща сила Португалия. През 1580 г. обаче Португалското кралство временно е погълнато от Испания. След отделянето на Португалия през 1640 г. Сеута остава в държавата на испанския крал. В края на 17 век султанът на Мароко се опитва да превземе града и го подлага на дълга обсада – от 1694 до 1727 г., според мнозина историци това е най-дългата обсада във военната история на света. Испанците отстояват властта си над Сеута, а през първата половина на 20 век Мароко изпада в колониална зависимост от Франция. Независимостта идва през 1956 г., от тогава Мароко смята анклавите Сеута и Мелиля за незаконно окупирани от Испания. Двата африкански града на Испания не са част от Шенгенското пространство, а разстоянието от Сеута до основната испанска територия в Европа не е чак толкова малко – 17 км, явно не може да бъде преодоляно с плуване.
Християни и мюсюлмани са приблизително равен брой сред жителите на Сеута. Испанският е официалният език, но част от населението говори арабски. Въпреки миграционният натиск, 68% от жителите на Сеута са родени в града. Той има автономен статут в рамките на Испания и си избира 25-членен местен съвет. Градът се управлява от кмет-президент (това е официалната му титла), който ръководи местното правителство. За разлика от Мадрид, където управлява социалистът Педро Санчес, в Сеута местната власт е в ръцете на дясноцентристката Народна партия, силно представена е и популистката националистическа формация Vox.
