На 11 август 1877 г. (23 август по нов стил) се разгарят най-тежките боеве от Шипченската епопея – една от най-славните страници в българската военна история. В продължение на дни българските опълченци и руските войски защитават стратегическия Шипченски проход срещу многократно превъзхождащите ги сили на Османската армия.
Боевете при Шипка се водят в периода 9–14 август по стар стил (21–26 август по нов стил) 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. Отбраната на прохода има ключово значение, тъй като контролът над него осигурява връзката между Северна и Южна България и възможността за действия на руската армия отвъд Балкана.
Под командването на генерал Столетов българските опълченци отстояват позициите си с изключителна храброст и саможертва. В най-критичните моменти, когато боеприпасите намаляват, а силите са на предела, защитниците на Шипка отблъскват атаките на противника и запазват прохода.
Сред героите на Шипка остават имената на хиляди опълченци, които превръщат воинския дълг и любовта към Родината в пример за поколенията. Тяхната решителност и готовност да защитават свободата с цената на живота си се превръщат в символ на българската храброст.
Победата при Шипка има огромно военно и стратегическо значение. Тя възпрепятства настъплението на османската армия и допринася за успешния изход на Освободителната война, довела до възстановяването на българската държавност.
Днес Шипченската епопея заема достойно място в паметта на България. 11 август остава ден на признателност към героите, които с чест, смелост и саможертва защитиха Шипченския проход и оставиха вечен пример за воинска доблест.
