Бургас. Летният ден на 11 август 1996 година трябваше да бъде празничен. Стотици жители и гости на града са изпълнили Централния плаж и емблематичния мост в Морската градина. Поводът е Празникът на Военноморските сили на България. Кулминацията на тържеството е зрелищна демонстрация на бойни способности от елитния Морски специален разузнавателен отряд „Тихина“ . Публиката аплодира силата, дисциплината и перфектната подготовка на момчетата с черни неопрени. Никой от присъстващите обаче не подозира, че пред очите им се разиграва трагедия. Един от морските командоси не изплува от мътните води.
Днес, точно 30 години по-късно, Бургас и бойните му другари отдават почит пред паметта на матрос Камен Миланов. Останал завинаги на 19 години.
Роден на 15 октомври 1976 година. Млад, отдаден на дълга и вече част от едно от най-тежките и престижни звена на Българската армия – поделението за специални операции „Тихина“. Да бъдеш част от този отряд изисква не просто физическа издръжливост, а желязна психика и безупречни водолазни умения. В онзи съдбовен 11 август младият матрос получава заповед да се спусне под вода за изпълнение на демонстративна задача пред бургаската публика. Рисковете при специалните сили са ежедневие, но в реална среда границата между триумфа и фаталния инцидент винаги е тънка. Водата в района на залива понякога крие подводни течения и нулева видимост. По време на спускането възниква аварийна ситуация. Въпреки мигновената реакция на осигуряващите екипи, черната вест бързо застига брега. Матрос Камен Миланов е загинал при изпълнение на служебния си дълг.
Така август на 1996 г. остава една от най-мрачните страници в историята на военното формирование.
Армията и бойните другари на Миланов обаче доказват, че „Тихина“ не забравя своите герои. Години наред неговите колеги поддържат и възстановяват паметните знаци на загиналите си братя по оръжие. Благодарение на техните усилия на Бургаския мост, точно до мястото на инцидента, е монтирана паметна плоча. Всеки жител или гост на града, който се разхожда по кея, може да сведе глава пред лика на момчето, дало живота си под флага на Военноморските сили.
Три десетилетия са дълъг период от време. Държавата се промени, армията също, поколенията се смениха. Но времето не запълва липсата.
Когато днес погледнете към спокойното Бургаско море, си спомнете за матрос Миланов. Защото армейските и морските специални сили имат едно неписано правило: „Боецът не умира, когато загине в битка или при учение. Той умира едва тогава, когато бъде забравен.“
