Цветанка Беневрешка – цивилен служител във ВВС
За повечето хора военната професия се свързва с отбраната на страната, с подготовката, дисциплината и готовността за действие във всяка ситуация. Но има една общност, която съчетава воинския дух с най-хуманната професия – медицината. Това са военните медици – лекари, медицински сестри, санитари и всички специалисти, които ежедневно доказват, че служенето на Родината означава преди всичко служене на човека. Тяхната мисия не започва и не свършва в кабинета или операционната зала. Те са подготвени да работят в мирно време и при кризи, при бедствия, аварии, епидемии и военни операции. Там, където други виждат риск, те виждат дълг. Там, където има болка, те носят надежда. Именно затова военномедицинската служба е една от най-отговорните и най-благородните в системата на отбраната.
Военномедицинска академия е символ на тази мисия. В продължение на десетилетия тя изгражда поколения медици, които със своите знания, професионализъм и морал са спечелили уважението на обществото. Зад авторитета на Академията стоят хора, които всеки ден работят тихо, без да търсят признание, но с огромна отговорност към живота и здравето на своите пациенти.
Аз имах щастието да се убедя в това лично. Когато се наложи да бъда оперирана от проблеми с тазобедрената става, съдбата ме срещна първо с началника на Клиника „Ендопротезиране и реконструктивна хирургия” доцент Владимир Стефанов. Неговите думи бяха „Обърнете се и сама вижте на стената снимките си от 2023 година и сега“. Не беше нужно да съм специалист, за да разбера разликата. След това срещнах усмивката на доктор Костадин Тановски – „Не се притеснявайте, това го правим всеки ден. Първо ще отстраним ……“. И вече в операционната зала – доктор Узунов – „Имате разлика с около сантиметър в дължината на краката. Ще ги изравним“. Зад мен усетих нечие мълчаливо присъствие и прецизната игла на анестезиолога д-р Христо Дончев.
Времето течеше бавно – час, час и половина, два …. И гласът на операционната сестра Марияна Панева. „Госпожо, Вашата операция приключи. Ние направихме каквото трябваше. От Вас зависи кога ще проходите“.
За мен те не бяха просто лекари. Те бяха хора, които с поведението си ми вдъхнаха спокойствие още от първата среща. Обясниха ми всичко с търпение, отговориха на въпросите ми и ми дадоха най-ценното – увереност, че съм в сигурни ръце. Операцията беше успешна, но това, което никога няма да забравя, е отношението. Вниманието към пациента, уважението към неговите страхове, човечността, която не се изучава в университетите, а идва от сърцето. Именно тези качества превръщат добрия лекар в истински лечител.
Зная, че моя случай не е изключение. Всеки ден десетки пациенти прекрачват прага на военните болници в страната с надеждата да получат помощ. И всеки ден стотици лекари, медицински сестри, рехабилитатори, лаборанти и други специалисти отдават знанията, уменията и силите си, за да връщат здравето и достойнството на хората. Затова моите думи на благодарност към доцент Стефнов, доктор Тановски и доктор Узунов са и думи на признателност към всички военни медици. Към тези, които с професионализъм, всеотдайност и висок морал носят отговорността да пазят най-ценното – човешкия живот. Обществото ни има нужда по-често да говори за тези хора. Защото техният труд не се измерва само в успешно извършени операции или спасени животи. Той се измерва във върнатата надежда, в първата безболезнена крачка, в усмивката на пациента и в доверието, което оставят след себе си.
Благодаря ви, че служите с чест, лекувате с умение и доказвате всеки ден, че най-висшата мисия на медицината е да пази живота, а най-висшата цел на военните медици е да служат на хората и на Родината.
Поклон пред вашия професионализъм, вашата отдаденост и вашето благородно призвание.
С любезното съдействие на PR-а на ВМА
Соня Колчакова
