Можем да завидим на пловдивчани за пиршеството от културни събития.
Като актьор и като режисьор Деян Донков открива 22-ия Есенен салон на изкуствата „Пловдив 2026“ на 1 септември. Ролята му е отново на Дон Жуан. С този моноспектакъл той за втори път и 20 г. по-късно влиза в ролята на многоликия и легендарен герой след като игра години наред този образ на сцената на Народния театър в пиесата на Молиер под режисурата на Александър Морфов. Този път спектакълът е по произведение на Недялко Славов – българският автор с пловдивски корени. В това произведение героят презглава бяга от поредната безнадеждно влюбена в него дама, преоблечен в женски дрехи. Спектакълът „Последното бягство на Дон Жуан“ се играе в Античния театър. Той е вторият моноспектакъл на тандема Донков-Славов след „Камбаната“. Във второто си превъплъщение в този герой актьорът, авторът и зрителите се изправят пред големия въпрос на днешното време: какво ни очаква утре-свят на живи, грешни, но прекрасни човешки същества или общество на цифровизирани биологични единици. Защото вечният любовник Дон Жуан е символ на виталната жизнена сила на човешката ни природа.
Есенният салон обединява фестивали и събития от всички жанрове на изкуствата. Той е на пловдивските сцени и галерии и се излива и по улиците на града. Салонът е една машина за изкуство, която се завихря от пловдивската община заедно с културни институти и творчески гилдии.
В рамките на Салона се представят множество фестивали, сред които 30-ото издание на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, TheatAir – фестивален модул за улични изкуства, Театрална панорама на комедиите „Завеса под звездите“, Opera Open 2026, Пловдив джаз фест, Камерна сцена Пловдив, 17-и Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, Фестивал на стендъп комедията, 12-ото издание на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри 2026“: „Цивилизация на зрелището“, както и множество изложби, сред които и юбилейната „130 години Национална художествена академия“ и изложба на Регионалния археологически музей-Пловдив и изложбите от 13-я Международен фото салон „Пловдив 2026“. Предстоят много концерти, както и Литературният фестивал „Пловдив чете“ и „Нощ на литературата“.
Първите дами на Средновековна България
Средновековната ни история е изпълнена с образи на владетели, военачалници, духовници и благородници, които завладяват въображението ни. Но встрани от вниманието ни остава ролята на жената в онова общество.
Сега е лято и книгата на проф.Пламен Павлов „Първите дами на Средновековна България“(издателство „Българска история“) може да се чете с лекота в жегите. Не заради друго, а защото стилът на историка и писател увлекателно рисува тогавашна България и разширява познатата ни от учебниците картина. Произведението ни среща както с малко познати аристократки и забравени царици, така и с по-познатите от историческите книги и учебници. Ще научим любопитни отговори на въпроси като: Кой български цар е бил женен за французойка? Имал ли е Симеон Велики дъщеря? Кои български принцеси стават „първи дами“ в чужди страни и красят владетелските дворове от Ромейската и Латинската империя до Босна и Полша? Коя българка е единствената владетелка в Европа през XIV в. без благороднически произход? И много други.
Куркински гастролира с „BG Мариус“
С моноспектакъла си „BG Мариус“ с текстове от най-известните български литературни произведения актьорът и режисьор Мариус Куркински продължава гастрола си из страната. Следващата „спирка“ е в Летния театър на Русе при Военния клуб. За първи път редом с „Хубава си, татковино“, „Прощално“ и „О, Шипка!“ включва и откъси от реални писма от негови близки до него. Актьорът разказва как е замислил представлението. Казва, че всичко в неговия живот тук, в България, в неговата татковина му стига. И задава въпроса как предпазваме патриотизма от това да се превърне в кич. Казва, че му липсва доброто и честно отношение към родното. Самият той се стреми в неговите спектакли да звучат повече български текстове, особено в моноспектаклите.
Морската и речна тема – в две изложби
Само за часове един от най-енигматичните женски портрети в българската живопис, „Ахинора“ на Иван Милев, ще бъде представена на най-дългогодишния и мащабен фестивал на изкуствата у нас „Аполония 2026“ в Созопол(27.08-6.09). Художествената галерия в Казанлък представя и изложбата „Иван Милев. Като чайка“. Преди ранната си смърт художникът дарява „Ахинора“ на родния си град. В Казанлък тя има „свой“ музей, само за тази картина. Прието е, че модел за създаването на един от най-загадъчните женски образи в изобразителното ни изкуство е съпругата на известния с филантропията си розопроизводител Орозов – Анна Орозова. Но друга версия предполага, че моделът е спътницата на художника, оперната певица Катя Наумова.
Художници от Варна, Русе и Силистра по това време разказват за „Море“-то и „Река“-та. Творбите на 12 художници в експозицията „Море“ в музея „Георги Велчев“(филиал на Градската художествена галерия) във Варна са представени до 19 септември. Всеки от тях представя собствен прочит на вечната в изобразителното изкуство морска тема, включително-усещането на морето като памет. Изложби на тази тема са традиция в морската ни столица от години с творби на художници, свързани с морския град. И са ежегодни от 1997 година.
От август тръгва и изложбата „Реката“ в Русе, съвместен проект на художествените галерии в Русе и Силистра. Като експозицията е представена първо в Силистра, а сега е и в Художествена галерия-Русе. По игра на съдбата тя съвпада с големия спад на речните води на „тихия бял Дунав“. А картините разказват за голямата река като място за живот и вдъхновение, като съдба.
Морската и речна тема – в две изложби
Само за часове един от най-енигматичните женски портрети в българската живопис, „Ахинора“ на Иван Милев, ще бъде представена на най-дългогодишния и мащабен фестивал на изкуствата у нас „Аполония 2026“ в Созопол(27.08-6.09). Художествената галерия в Казанлък представя и изложбата „Иван Милев. Като чайка“. Преди ранната си смърт художникът дарява „Ахинора“ на родния си град. В Казанлък тя има „свой“ музей, само за тази картина. Прието е, че модел за създаването на един от най-загадъчните женски образи в изобразителното ни изкуство е съпругата на известния с филантропията си розопроизводител Орозов – Анна Орозова. Но друга версия предполага, че моделът е спътницата на художника, оперната певица Катя Наумова.
Художници от Варна, Русе и Силистра по това време разказват за „Море“-то и „Река“-та. Творбите на 12 художници в експозицията „Море“ в музея „Георги Велчев“(филиал на Градската художествена галерия) във Варна са представени до 19 септември. Всеки от тях представя собствен прочит на вечната в изобразителното изкуство морска тема, включително-усещането на морето като памет. Изложби на тази тема са традиция в морската ни столица от години с творби на художници, свързани с морския град. И са ежегодни от 1997 година.
От август тръгва и изложбата „Реката“ в Русе, съвместен проект на художествените галерии в Русе и Силистра. Като експозицията е представена първо в Силистра, а сега е и в Художествена галерия-Русе. По игра на съдбата тя съвпада с големия спад на речните води на „тихия бял Дунав“. А картините разказват за голямата река като място за живот и вдъхновение, като съдба.
На 27 август оперната прима Соня Йончева ще има пореден концерт на площада пред храма „Александър Невски“. Тя привлича феновете на класиката с безплатно DJ шоу с магия на превъплъщението й по модерен начин като пищен спектакъл.
Французинът Чарлз Б ремиксира шедьоври на Вивалди, Моцарт и Бетовен в електронен ритъм, като за няколко години става известен с концепцията си „Класиката среща техното“( Classical Meets Techno). Имал е спектакъл на Великата китайска стена и в пустинята в Мароко. На 23.08 от 20.00 ч. на площада с първото си посещение у нас входът е свободен. Спектакълът му дава началото на фестивала „Гала в София“2026 в 3 вечери. На 25-и е операта „Тоска“ с българското сопрано и световно известния тенор Йонас Кауфман в главните роли. На 27-и е концертът „Синя нощ“ отново със Соня Йончева и виртуоза на цигулката Дейвид Гарет. Акомпанират хорът и оркестърът на Софийската опера.
