Най-ефективното и евтино лекарство за сърцето е ходенето в темпо, казва д-р Акиф Шабан.
Д-р Акиф Шабан е началник на отделение по инвазивна кардиология към клиника „Кардиология” на ВМА. От 18 г. е лекар, а от 7 г. е в екипа й. Преди това специализира в „Света Екатерина” и трупа опит в Правителствената болница и в „Пирогов”. Казва, че е научил какво да прави, но и какво да не прави – и в живота, и в професията. Ръководи се от принципа на медицината – „не вреди”, както и „дозата прави лекарството”, т.е. винаги да имаш мяра. Опитва се всеки ден да е по-добър от вчера.
– Д-р Шабан, какви възможности дава новата апаратура за изследване на сърцето, с която разполага ВМА?
– С годините има сериозен прогрес в технологиите и апаратурата, която използваме за правилната диагностика и лечение на пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Много важно е, че в кардиологията на ВМА имаме последен модел американски апарат на „Дженерал електрик” за инвазивно изследване на сърцето и съдовете. С него бързо диагностицираме пациента и когато установим проблем със съдовете на сърцето, разширяваме стеснен участък или отпушваме артерия. И в зависимост от резултата, изследваме и сънните артерии, и тези на долните крайници, на корема и други. Софтуерът на апарата позволява значително по-бързо да получим заключението от изследването и точно да определим проблемния участък в сърцето и начина да интервенираме. При нас идват и пациенти с клапни заболявания на сърцето – или със стеснение на клапите, или с клапна недостатъчност, когато клапите пропускат. И сме последната инстанция, която обективно може да определи дали пациентът е за операция. Апаратът разполага и с функции прецизно да определяме мощта на лявата камера и силата на сърцето. И дали на съответната клапа или клапи трябва да се направи хирургична корекция.
– Какви други пациенти могат да идват при вас?
– Пациентите с исхемична болест на сърцето са основният ни фокус, с остър коронарен синдром, с миокарден инфаркт. При тях максимално бързо трябва да отпушим артерията. Имаме пациенти със сърдечно-съдова патология. Разполагаме и със спомагателно устройство (FFR) и след инвазивното изследване с контраст, ако има съдове на сърцето с гранично стеснение, решаваме дали да сложим стент. Отскоро в отделението изследваме пациенти, които остават с високо кръвно налягане въпреки лечението. Такива са 10% от хората с артериална хипертония. Често те имат и непоносимост към група от медикаментите, подуват се или имат други странични реакции. Затова макар да има и нови лекарства с по 2-3 медикамента в едно хапче, когато причината за хипертонията е многокомпонентна и не се повлиява, се прилага „изгаряне” на нервните окончания в артериите на бъбреците, което понижава артериалното налягане.
– Освен модерната апаратура, колко опит трябва, за да владееш в дълбочина диагностиката?
– Да, важно е кой стои зад апарата, защото на първо място е естественият интелект. В медицината постоянно се обучаваме, както в целия свят. А иначе, американците казват така: за да си специалист в една област трябва да си работил 10 хиляди часа. Но благодарение на ръководството на ВМА и на клиниката по кардиология имаме всякакви условия да работим изцяло специализирано, без да правим компромиси в качеството на консумативите. Важно е, че тези изследвания се поемат от Здравната каса. А ВМА осигурява и стентове, балони и други консумативи с най-високо качество. Това улеснява и работата на екипа ни, какъвто в отделението сме изградили и аз държа на него. Ние работим 24 ч. всички дни в седмицата, като покриваме и спешност. Защото и при инсулт, и при инфаркт пациентът трябва максимално бързо да се поеме от лекар: при инфаркт – до 2 ч., при инсулт – максимум до 4,5 ч. Но при някаква симптоматика веднага потърсете тел. 112. Да не се самолекуваме, да не изчакваме до сутринта или „до понеделник”, защото загиват сърдечни и мозъчни клетки и е трудно се възстановяват. Та, някои скачат с бънджи, а нашият адреналин буквално е от работата. Затова инвазивният кардиолог не може да получи бърнаут. Защото тръпката в справянето с всеки случай зарежда с енергия, носи удовлетворение и ни „държи будни”.
Какво (и кой) заплашва сърцето ни
Освен традиционните фактори като висок холестерол, има и много други рискове за сърцето. Някои зависят от нас, други – не. Не зависят от нас пол, възраст и фамилна обремененост.
Мъжете над 45 г. са по-рискови за сърдечно заболяване
а жените – над 55. Фамилната обремененост е много важна, трябва да знаем за инсулт или инфаркт в млада възраст при родителите си. Или за внезапна сърдечна смърт при близки. Но с най-много тежест за развитието на сърдечно-съдовите заболявания е артериалната хипертония.
У нас над 45% от хората между 30 и 79-годишна възраст са с високо кръвно. Една трета от тях не знаят, една трета знаят, но не се лекуват с мотива „ту ми се качва, ту ми слиза” и само една трета си пият хапчетата редовно. А артериалната хипертония заедно с високия холестерол са наречени тихите убийци. Защото от тях не боли.
Другият голям рисков фактор – нивото на високия холестерол, трябва да го изследваме годишно. Отварям малка скоба – вече е почти модно да си изследваш липопротеин „а”. Това е генетичен маркер за наследствена обремененост и по препоръка на Европейското кардиологично дружество всеки човек веднъж в живота си трябва да изследва нивата му.
Това е
„злият близнак” на лошия холестерол
защото запушва бързо артериите, предизвиква възпаление в артериалната стена и спомага за по-бавното разтваряне на образувани тромби. И затова някои казват: не пия, не пуша, спортувам, „фит съм”, от какво получавам инфаркт… Това са т. нар. парадоксални инфаркти.
Често липопротеин „а” в тези случаи е над 100. А трябва да е до 50. В 90% от случаите ние не можем да влияем на нивото му с диета, качество на живот или (почти не можем) с лекарства. Тогава трябва да елиминираме всички други рискови фактори.
Но 80% от сърдечните рискови фактори ние можем да контролираме. Затова – освен изследване на кръвното налягане, да включим и нивата на холестерола и кръвната захар и да премерим талията си. „Модно” е в момента да изследваме и инсулиновата резистентност.
Метафорично, ако имаме къща, която се нуждае от енергия, инсулинът носи глюкозата. Но ако ключалката на вратата е ръждясала, захарта не влиза в клетката и циркулира в кръвта, а клетката остава гладна. Рискът е за остър миокарден инфаркт или инсулт, за някакъв сърдечносъдов инцидент. Пациентите със захарен диабет са инвалидизирани, имат проблеми със съдовете на краката. Маркерът на гликирания хемоглобин ни дава тримесечната картина назад.
Затлъстяването е другият рисков фактор
който се изчислява с теглото спрямо височината. Идеалният индекс е 18-25, при 25-30 имаме наднормено тегло и след 30 – затлъстяване. По международната класификация затлъстяването е болест. Най-важна е талията: при жените над 80 см и при мъжете – над 94 см да внимаваме какво ядем и да увеличим физическата си активност.
Стресът е другият рисков фактор, особено дистресът – хроничният стрес. Факт е, че ние физиологично остаряваме. А атеросклерозата (стесняване на съдовете) е остаряване на артериите ни и колкото е тяхната възраст, на толкова сме и ние. А високият холестерол се натрупва по съдовете, образуват се тромби, които ги запушват.
Затова е важно движението и особено онези 30 минути бързо ходене дневно, което разширява съдовете и подобрява еластичността им. Установено е, че 30 минути такова ходене намалява натрупването на плаките по съдовете на сърцето. И ходенето в темпо си остава най-ефективното и най-евтиното лекарство – 150 минути в седмица. Това е в нашите ръце.
Днес инсултите и инфарктите „се подмладяват” в резултат на застоялия живот. Според статистиката, лица между 30 и 40 г., а и по- млади и по-възрастни също, са на стол пред компютъра между 10 и 12 ч. и повече на ден.
А сърцето е мускул, трябва да се движи. Но насреща му даваме цигари, вейпове, енергийни напитки, за да сме по-бодри и да не спим. Цигареният дим има системен ефект върху тялото ни
и се залъгваме, ако само „намаляваме” цигарите
Те са най-рисковият фактор за сърдечните заболявания. И е в нашите ръце и изборът какво да слагаме в чинията си и колко да се движим. По една ябълка на ден, орехи и сезонни плодове „обича” сърцето. И още по-важно: 8 ч. сън, не по-малко, но не и повече.
