След като бяхме на театър в Епидавър и плажувахме в източната част на класическа Гърция – Пелопонес, тръгваме на север, за да караме остатъка от отпуската си в района южно от Волос. Преминаваме по скромния
железен мост над Коринтския канал
и на 20-ина километра от Атина достигаме градчето Елефсина.
Родното място на античния драматург Есхил е задрямало в свирепата 38-градусова жега. И докато от бележития драматург тук няма някакви материални следи, попадаме на руини, поразяващи с мащабите си. Става дума за мястото, където в продължение на почти 2000 години са се провеждали прочутите Елефсински мистерии
Тайнствените и не напълно обяснени и до днес ритуали и церемонии са проявили удивителна жизненост, като са събирали участници, поклонници, царски особи и дори императори още от архаичния период на Гърция, през вековете на величието на Елада, през елинизма и епохата на Римската империя в първите столетия от новата ера. В масовите празнични шествия между Атина и Елефсина по време на мистериите са участвали хиляди хора. Край на тези древни традиции и ритуали слага християнството, което от 4 в. се превръща в господстваща религия.
Но преди да се надникнем в древните тайнства, обреди и ритуали, си взимаме билети и обхождаме обширния район, в който са запазени древните останки от величаво строителство и градоустройство. Въпреки че слънцето грее безмилостно, забравяме за жегите, впечатлени от фрагментите от колони, капители и каменни стени. Разхождаме се по обширния площад, настлан като по конец с огромни правоъгълни плочи.
Разглеждаме местата, където са извършвани ритуали и тайнства. В тях като цяло доминира Деметра – богинята на земеделието и плодородието. Според легендите, дъщеря ѝ Персефона била отвлечена Хадес – бог на подземното царство, който я направил своя жена. В началото Деметра безутешно търсела дъщеря си. Заселила се в Елефсина и поставила началото на мистериите именно в чест на Персефона. В крайна сметка
майка и дъщеря се срещат
Но на Персефона е позволено да идва при Деметра само за кратко през пролетта, а останалото време е при съпруга си в подземното царство.
… Спасение от жегите намираме в археологическия музей до руините в Елефсина. В хладното помещение са подредени изящни керамични съдове, статуи, плочи с изображения на легендарни герои. Гледаме, възхищаваме се, снимаме, но в един момент се разбързваме, защото вече е ранен следобед, а до следващата ни дестинация остават 300 километра.
Отнасяме кратките си впечатления за тайнствата, които са били живи 20 века. Всъщност те са били загадка и за повечето от съвременниците на онази епоха.
Ритуалите са се извършвали сред множеството от тесен кръг посветени хора, които са били длъжни да пазят тайната на култа. Явно са успели, защото в древногръцката литература, толкова силна и общественозначима през онези векове, го няма ключът към мистериите.
Няма го разгадаването, отговорът. Е, може би един ден Холивуд ще разбули мистерията като я визуализира в екшън, успокояваме се и си гледаме пътя.
А магистралата в тази част на Гърция доста криволичи. Затова в един момент се замислям, дали да не заобиколим Ламия от изток, като се качим на остров Евбея при Халкида и от там на север да достигнем градчето Агиокампос. Знаем, че от него има ферибот, с който да преодолеем 7-8-те километра море до селището Глифа на континенталната част на Гърция.
Но като увеличаваме картата виждаме, че пътят през Евбея криволичи екстремно. А и времето напредва, та може фериботите вече да са спрели. Няма как, обикаляме през Ламия.
В крайна сметка достигаме на свечеряване нашето градче на 20-ина километра южно от Волос. Тук и в околните селища
има всичко за туриста
– хубави плажове, вкусна храна, гостоприемство. Особено уютно е в прохладните вечери, когато цялото градче се изсипва из крайбрежните заведения. А морето, главният герой в туристическите ни начинания, тихо ромоли в тъмнината и нашепва приказни митове, легенди и тайнства.
