Навършват се 25 години от закриването на военното формирование в Симеоновград.
През годините на наборната казарма много полкове в Българската армия са определяни като „черни“. Поводите, за да бъдат наричани така, са различни – или за тежката служба в тях, или за отдалечеността им от столицата и от големите български градове, или пък за близостта им до границите. Много формирования от южните гарнизони от онова отминало време са определяни за „безсмъртни” или пък за „черни”. Легендарни за военнослужещите са останали селища, като Звездец, Грудово, Елхово, Болярово, Харманли, Крумовград, Ивайловград…
Но безспорно, названието
„Черният полк”
се отнася най-вече за едно формирование и за неговите наследници. На 12 януари 1900 г. е създаден 30-и пехотен шейновски полк. От юни 1950 г. наименованието е 30-и стрелкови полк, а от ноември същата година е 49-и стрелкови полк. От 1961 г. е под името 49-и мотострелкови полк. Разформирован е през септември 2001 г. Но както и да са променяни наименованията, останало е названието Шейновски, а и военнослужещите в полка са се определяли за шейновци.
Например, през 1992-1993 г. излиза полковият вестник „Шейновец“ с редактор капитан Румен Тодоров, който тогава е бил диригент на военния оркестър на 49-и мотострелкови полк. Той е автор на текста и на музиката на „Шейновски марш“. По-късно написва и книгата „Черен полк“ за бели човеци“. Неговият син Евелин Евлогиев допълва този труд с изданието „Белите истини за „Черния полк“. По времето пък, когато е бил началник на Военното училище „Васил Левски“ във Велико Търново (1992-1996 г.) полковник Петко Пенков е създал клуб „Шейновец“.
Но все пак защо полкът е наречен „Черен“? Първата причина е, че дава най-много жертви в четирите войни на България за периода от 1912 до 1945 г. Втората е, че сградите на формированието се боядисват с черна боя точно заради огромния брой загинали след военните сражения през 1918 г. Интересен факт е, че след 9 септември 1944 г. полкът една седмица не дава на новата власт да влезе в казармения район, заради клетвата на бойците във вярност на Царя. На портала се слага картечница „Максим” и се вее черно знаме. А и след военното развитие в страната всички набори са знаели като легенда, че полкът в Симеоновград (град Марица от 1947 до 1981 г.) е известен като „черен”.
В книгата си Евелин Евлогиев е изброил поименно загиналите шейновци във войните, от кои подразделения са, къде са родени и датата и мястото на смъртта. В Първата балканска война (1912-1913 г.) те са 356. През Втората балканска война (1913 г.) загиналите от полка са 333. През Първата световна война (1915-1918 г.) дадените жертви са 877. Загиналите при участието на България през Втората световна война (1944-1945 г.) са 122-ма. И в мирно време, от 1946 г. до разформироването на полка през 2001 г., има жертви и те са 30 на брой. Как да не бъде наречено това формирование „черно”? И още един факт. След двете Балкански войни и Първата световна война останалите живи шейновци са посрещнати с черни женски забрадки, а сградите на полка са боядисани в черно.
Участията във войните
В Първата балканска война (1912-1913) 30-и Шейновски полк е пред обсадения Одрин, води сражения при Булгаркьой, Кадъкьой, Коюнлий, Юруш и Картал тепе. 5-а рота от полка участва в първото сражение на Балканската война при връх Курт Кале, над с. Мезек, Свиленградско. В памет на загиналите воини от полка впоследствие върхът е преименуван на Шейновец – име, което носи днес. На върха има паметник в чест на загиналите бойци. По време на Втората балканска война (1913 г.) полкът се сражава със сръбски части при река Брегалница, Ежево и връх Повиен, и в боя на Малка Нидже.
Полкът участва и в битките през Първата световна война (1915-1918). Ето само един случай, описан в книгата „Белите истини за „Черния полк”: „Време за бойните действия – 18 октомври 1916 г. Място – завоя на р. Черна при с. Брод, в южния край, на който е участъкът за отбрана на 30-и пехотен полк. Обстановката е сложна. Бойците от полка търпят загуби от многократно превъзхождащия ги многонационален противник. Командирът на дружина от 30-и полк майор Златан Палийски е тежко ранен. В този труден момент, „съсед по окоп” на шейновци е 27-и пехотен полк. Командирът на 5-а рота от този полк капитан Кимон Георгиев поема командването и на дружината от 30-и полк. Така, водейки и двете бойни единици, той вдига сборната си армия на успешна атака. Получава лоша рана в окото, но предизвиква възхищението не само на своите войници, а и на цялото българско командване.”
През Втората световна война (1941-1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941-1942). След 9 септември 1944 г. е включен в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната, като се сражава в Мурската операция и в боевете при Караш, Ледине, Молве, Логано, Петеранец. Към полка се числи и гвардейска рота.
Чистотата на незабравата
От 1947 до 1981 г. Симеоновград носи името Марица. Военнослужещите в полка находчиво перифразират един известен девиз и той звучи така: „Всеки служещ в Симеоновградския полк иска да вземе в раницата си неговия колектив, за да го пренесе и съхрани в новия си гарнизон.” И мнозина остават верни на тези думи и на духа на т.н. „Маришка академия“.
Придобитите знания и умения в нея те успешно прилагат в други формирования и стигат върхове във военната си кариера. Някои от тях са заслужили и генералското звание, като Гиньо Тонев, Димитър Ст. Димитров, Данчо Дяков, Стефан Василев, Нейко Ненов и Груди Ангелов. В полка са служили известни офицери в Българската армия, като Христофор Иванов, Мирослав Маринов, Митьо Недялков, Огнян Иванов, Светослав Халваджиев, братята Владимир и Сергей Лалов, и още много други.
В заключението на книгата си Евелин Евлогиев отново се спира на твърдението, че полкът е „черен“. Според него това остава само за воинския фолклор. А служилите в него белеят с чистотата на незабравата. Всяка година преминалите подготовка в „Маришката академия“ се събират в Стара Загора, за да оживее клуб „Шейновец“. Инициатор на тези срещи е генерал-майор о.з. Димитър Стоянов Димитров, един от хората, командвали полка.
А в центъра на Симеоновград се извисява Паметникът на загиналите от 30-и шейновски полк. На него са изписани имената на воините, паднали в Балканските, Междусъюзническата и Първата световна война. Паметникът е масивен и завършва с войнишка фигура в атака „На нож“. Открит е на 1 януари 1940 г. от тогавашния кмет на Симеоновград Стоян Тенев. Финансиран е от волни самопожертвования на населението и от преки участници във войните.
