Идвам с желание на работа, споделя участвалият в автомобилни и мотоциклетни състезания редник Илиан Кънев.
Да си завършил престижната Математическа гимназия в родния си град Пловдив и да продължиш обучението си в Техническия университет. Да участваш в мотоциклетни и автомобилни състезания. Да си работил като автомонтьор. И да постъпиш в Българската армия като редник. А да си само на 23 години. Така съвсем накратко може да бъде представен редник Илиан Кънев от 110-и логистичен полк.
„След Математическата гимназия бях се насочил към филиала на Техническия университет в Пловдив. И учих две години. Но поради лични причини – трудно финансово състояние за семейството, се наложи да прекратя обучението си, за да мога да работя. Започнах като монтьор в сервиз при един автомобилен състезател. И ходих по състезания като навигатор и пилот”, разказва редник Илиан Кънев.
Споделя, че от малък се е увличал по автомобилите и мотоциклетите. Карал е кросови мотоциклети и с тях се е състезавал. Бил е пилот и навигатор в десетки автомобилни състезания с личния си автомобил. Но най-запомнящо за него е българското рали спринт „Бесапара“. В това професионално състезание той е участвал като навигатор.
Но е решил да потърси по-отговорна работа. Баща му е бил дългогодишен служител на МВР с повече от 20 г. трудов стаж. Консултирал се е с него и се е явил на конкурс за прием на войници в Българската армия. Като спортист и завършил Математическа гимназия не е имал проблеми с изпитите в 110-и логистичен полк в Пловдив. Постъпил е в батальона за ремонт на техника. Работил е като монтьор и ремонтите на автомобили са позната област за него.
„В полка съм от януари 2025 г. И повече от година и половина съм младши техник в рота за ремонт на автомобилна техника с командир капитан Красимир Ашиков. А командир на батальона за ремонт на техника е подполковник Румен Хайдушки. Колективът на ротата ме прие много радушно. В много добри приятелски отношения съм с колегите си. Дори очаквах, че ще ми е по-трудно в началото да се впиша в колектива, но съм доволен и с желание идвам на работа. Искам да участвам във всички учения. Бях на учение на полигон „Корен“ с батальона за ремонт на въоръжение. След това ходих на полигон „Чубра“ в щабно учение. Участвах и в подготовката на рота за мисия „Алтеа“ в Смолян миналата година, но не можах да отида, защото ротата не беше активирана”, изрежда преживяванията си в армията редник Илиан Кънев и заключава, че с всички тези участия е повишил своята подготовка.
Дали му липсват автомобилните и мотоциклетните прояви? Илиан отговаря, че в началото на военната служба е ходил с неговия отбор на състезания, но се е отказал поради разногласия във федерациите в българския моторен спорт. А са необходими и спонсори за млад човек да участва в ралита. Но с интерес следи изявите на Никола Цолов във Формула 2 и мотоциклетните състезания с участието на Теодор Кабакчиев.
Редник Илиан Кънев пътува постоянно от с. Бяга до логистичния полк в Пловдив и обратно. Така че има добра представа от автомобилния трафик.
При състезанията психиката зад волана е важна, тя е огромен фактор, да знаеш кога и как можеш да предприемеш някаква маневра и кога не. А при пътуването по пътищата спазвам строго правилата, карам спокойно, даже в последно време – прекалено спокойно. Няма смисъл да се бърза и да се правят рискови маневри, движението е голямо. Трябва да съхраниш себе си и останалите. Не си заслужава дори и минимално да рискуваш, даже не е сигурно, че ще стигнеш пет минути по-рано, разсъждава редник Илиян Кънев. И дава пример, че на ден минава по 100 км, за да дойде на работа и да се върне, от с. Бяга до Пловдив и обратно. И е разбрал, че и по-бързо, и по-бавно да кара, винаги пристига за едно и също време.
Чувствам се добре физически и тренирам редовно. Играя футбол и ходя на фитнес. Старая се да бъда във форма, защото, макар и да съм ремонтчик, аз съм преди всичко войник, посочва още редник Кънев. И накрая остава въпросът, защо като пловдивчанин живее в с. Бяга? С усмивка отвръща, че приятелката му е оттам и с нея са от около 7 години. Живеят заедно и се подготвят да предприемат нещо по-сериозно.
